България ще подкрепи идеята за изнесени центрове за мигранти в трети страни - т.е. извън Европейския съюз. Това е добър пример, заяви служебният министър-председател Димитър Главчев от Брюксел.
На 17 и 18 октомври той участва на срещата на върха на евролидерите, на която централно място заема темата за миграцията. Очаква се европейските лидери да обсъдят предложението за създаването на центрове за нелегални мигранти извън границите на ЕС, където те да пребивават временно, докато бъдат върнати в страните, от които идват.
Още: Главчев от Брюксел: Кога се очаква развитие по Шенген и каква е позицията ни за Близкия изток?
Примерът на Италия и Албания
Главчев даде примери как това работи в случая на Италия и Албания. Схемата на Италия за обработване в Албания на част от мигрантите, които спасява в Средиземно море, започна да функционира на 14 октомври, когато бяха прехвърлени първите пристигнали.
Правителството на премиера Джорджа Мелони сключи миналата година споразумение за създаване на два центъра в Албания. Там мигрантите могат да поискат убежище. Тези, които идват от "безопасни страни", ще бъдат бързо репатрирани, обещават от Рим: Мелони: Споразумението с Албания за мигрантите е смело и трябва да бъде последвано от други държави.
Снимка: Министерски съвет
Водим ли преговори с Турция?
Попитан дали са водени преговори с Турция в тази посока, Главчев каза: "Не сме започнали такива преговори. Трябва да преговаряме с Турция, но те достатъчно добре пазят от наплив на мигранти, затова подчертах, че много взаймодействаме с тях. Достатъчно добро ни е сътрудничеството с Република Турция", подчерта служебният премиер, цитиран от bTV.
"Към настоящия момент обстановката на българо-турската граница е сравнително спокойна в сравнение с миналогодишната динамика. Миграционният натиск за деветте месеца на 2024 г е със 70% по-нисък, сравнен със същия период на предходната година", заяви министър-председателят, цитиран от пресцентъра на Министерски съвет днес.
17 държави искат промяна в правилата: какво казва България?
В публичното пространство беше публикувана информация за инициатива на 17 европейски държави, сред които Германия, Франция и Италия, с която се призовава Европейската комисия да прецизира правилата на Европейския съюз за връщане на незаконни мигранти в родните им страни, както и че ще бъде настоявано това предложение да се разгледа на предстоящия Европейски съвет. Това е повод депутатът от ПП-ДБ и бивш правосъден министър Надежда Йорданова да зададе парламентарен въпрос на премиера на 8 октомври, а именно каква ще бъде позицията на България по темата миграция на срещата на върха на евролидерите, включително по предложението на 17-те държави.
„От важно значение за България е ЕС да продължи да следва всеобхватен подход към справяне с предизвикателствата на миграцията“, отговаря писмено Главчев на 15 октомври. „В настоящия момент е необходимо да бъде поставен засилен акцент върху превенцията, сътрудничеството с трети държави на произход и транзит, ефективно сътрудничество при връщане и обратно приемане, както и прилагане на иновативни решения за намаляване на миграционния натиск“.
Снимка: Министерски съвет
„България подкрепя предприемането на действия на ниво ЕС за укрепване на политиката по връщане. Нужен е холистичен подход, като се приложат едновременно мерки както във вътрешното измерение на миграцията, така и във външното. Важно е също така да се работи в посока изграждане на единна европейска система по връщане, като европейското решение за връщане и взаимното признаване на решенията за връщане следва да са в основата ѝ. Продължаващата дискусия за засилване на връщането трябва да адресира и ситуации, когато връщането на мигранти от специфична националност не е възможно. Споделяме отправените в нон-пейпъра послания на седемнайсетте европейски държави, включително четиринадесет държави – членове на ЕС, за реформиране на правната рамка на политиката за връщанията на ниво ЕС“, гласи позицията на България, представена от служебния премиер в отговора му.
Според него тези връщания са в съответствие с изразяваната до момента позиция на България в областта на връщането. „Пактът за миграцията и убежището е важна стъпка към постигането на устойчиво управление на миграцията, като за навременното и ефективното му прилагане следва да бъдат осигурени достатъчно финансови ресурси. Ускоряване на изпълнението на Пакта би могло да се реализира, ако предварително бъде осигурена и предоставена финансова подкреа за държавите членове от европейските фондове, както и ако капацитетът и законодателството на държавите членове позволяват това“, завършва Главчев.
Още: Нидерландия е заинтересована от италианско-албанския модел за справяне с миграцията
