Mалко предистория.
В края на 2020-та година, след протестното лято срещу ГЕРБ, изглеждаше, че все още няма политически субект, който да го надмогне и да концентрира протестния вот около себе си.
Слави Трифонов вече бе учредил "Има такъв народ", но около проектът му витаеше мистерия. Въпросите бяха много. Първо - дали огромната подкрепа от референдума би означавала и подкрепа на парламентарни избори? Второ - може ли самият Трифонов да се справи с Борисов на политическата сцена, при положение, че веднъж вече се провали и то сериозно - с безславното интервю, в което тогавашният премиер го разиграваше като начинаещ журналист? И трето: дали около Слави има достатъчен потенциал от кадри, за да се избегне катастрофата на партия-еднолична харизма, която ни се случва непрекъснато?
Нещата обаче потръгнаха. Протестите от лятото на 2020-та предизвикаха любопитен резултат. Първоначално изглеждаше, че най-голямото преливане от гласове при тях ще отиде в посока "Демократична България" и може би БСП (покрай "Мутри вън" на Румен Радев и обстоятелството, че все пак при първия му мандат бе издигнат от левицата"). Оказа се обаче друго: въпреки не много решаващата роля на Трифонов в протестите, тъкмо неговата партия се оказа основен бенефициент на недоволството.
Същевременно Слави бе започнал да гради изключително успешно имиджа си в социалните мрежи. Статусите започнаха да зачестяват, да имат необходимата острота, да са справедливи и навременни. Едва ли е необходимо да занимаваме публиката със спецификите на медийното съдържание, но още тогава имаше един добър атестат за растежа на Трифонов. И той бе прост: почти всичко, което казваше във фейсбук, трупаше огромен брой четения, които многократно надвишаваха всяко събитие от дневния ред. Възникна може би основателно доверие и симпатия - започнахме да допускаме, че шоуменът все пак напредва с нелош темп като политик и въпреки всички въпросителни около фигурата му, би могъл да обедини сериозен брой последователи, които да сложат края на управлението на ГЕРБ.
А сега към 2021-а.
Перфектно протеклата за "Има такъв народ" 2020-та успя да обърка единствено социолозите, които не подозираха (или не разкриха, че подозират), че партията на Трифонов ще се превърне в основен съперник на ГЕРБ и има сериозни шансове за победа. На първите избори през април Слави Трифонов стана втори, на минимално разстояние от ГЕРБ. Което бе огромна новина - не само защото това официално даде начало на големия залез на Борисов, а и понеже ГЕРБ нямаше как да излъчи правителството, понеже патерицата ВМРО и НФСБ остана извън парламента.
Още тогава обаче се случи нещо странно. Трифонов обяви, че е с коронавирус и на няколко пъти благодари за оказаното доверие, но не каза нищо повече. Изглеждаше така, сякаш в ИТН не са вярвали на чак толкова голям успех и печелят време, но няма как да спечелят достатъчно. Понеже никой там не е допускал вероятността именно тяхна да се окаже водещата роля за сформиране на правителство.
И все пак - приповдигнат дух и старт на първото за годината Народното събрание. Мика Зайкова даде началото на новия парламент, който вече изглеждаше променен. Много неща бяха неясни, но се зароди усещането, че страхът от ГЕРБ вече е преболедуван и е дошъл моментът, в който промяна ще има, само неясно каква. Новите фигури от "Има такъв народ" изглеждаха сравнително компромисни, но на Ива Митева например можеше да се разчита. Мая Манолова оглави комисията за ревизия на ГЕРБ, започнаха първи разкрития, свързани със случая "Илчовски", който бе особено занимателен преди да остане в небитието.
Трифонов обаче бе минирал пътя към новия кабинет - с декларацията си, че няма да направи коалиция с БСП при всички положения. А простата сметка показваше, че "Има такъв народ", "Демократична България" и каквото беше името на партията на Мая Манолова в онзи момент - пожалете хроникьора, не може да помни такива неща - нямат достатъчно гласове, за да формират правителство. Изборът пред Трифонов бе или да загърби обещанието си относно БСП (което имаше смисъл, защото само така можеше да започне изчегъртването на ГЕРБ) или да го спази и да се отиде на следващи избори. Той избра второто: но ние предположихме, че това не е шахматен ход, а риск от света на покера.
Дойдоха и следващите избори. Социолозите отново се оказаха неподготвени, но поне за това, че ще бъдат неподготвени, бяхме подготвени. "Има такъв народ" спечели изборите през юли. И този път Трифонов направи онова, което всички очакваха - но по най-неочакван начин. Обяви, че ще действа политически отговорно и веднага предложи кабинет - във Фейсбук. И на върха на този кабинет постави най-малко очакваната фигура - Николай Василев. Това бе и вероятно първото събитие, с което много от предварителните подозрения към Трифонов, започнаха да изглеждат релевантни. Промяната нямаше как да дойде с Василев на премиерския пост, въпреки настояването на Трифонов, че щом каже думата "експерт" всички потръпват от експертно вълнение и не помнят например свършеното и несвършеното от Василев по времето на НДСВ и после тройната коалиция.
Но нещата не спряха дотам. След това Трифонов анонсира за министър Петър Илиев, а съвсем скоро на дневен ред дойде и плагиатския скандал с него. Илиев, до момента не много познат, участва в прословутото интервю по Нова телевизия и успя да шокира всички - включително и привържениците на "Има такъв народ". Говореше за себе си в трето лице, изглеждаше така, сякаш не е разбрал, че арогантността никак не му върши работа, а гордостта, че е роден на пъпа на София и е бил отличник с "пълно шес" на фона на цялата работа с плагиатството бе комична - и то ако зрителят е в добро настроение. Накратко: колкото и Илиев да обвиняваше свои врагове, никой не нанесе ударът срещу него по-добре отколкото той самият.
И ако това не бе достатъчно, Трифонов продължи сам със собствената си екзекуция. Защитата му спрямо Петър Илиев се запази и той на полумутренски жаргон обяви, че "ще те намеря" за хората, които притискат неговия любимец. Паралелно с това той, Тошко Йорданов и други от партията, вече се бяха изпокарали с "Демократична България" и вместо дадат началото на голямото изчегъртване, решиха да изчегъртат...Татяна Дончева. Когато започнаха нападките към нея, вече взе да става ясно: "Има такъв народ" са готови за всичко, освен да управляват. Стана най-логичното: нови парламентарни избори.
Навлизаме в есенния сезон. Със статусите на Трифонов започна да става нещо твърде закономерно. Едновремешното обожание на "суверена" се обърна срещу него и вече бе трудно почти всяка негова дума да се посреща с друго, освен с разочарование. До този момент Трифонов бе дал само едно телевизионно интервю - пред Бойко Василев, което никак не успя да възвърне доверието в него; присъствието му в политиката вече бе придобило прекалено холограмен привкус, за да може да бъде взет насериозно.
В партията не настъпи никаква промяна. Слави все още продължаваше да повтаря "суверена" и да повтаря "изчегъртване", но суверенът започна да разбира, че някой друг ще трябва да изчегъртва и това няма да е Слави. Трифонов за кратко излезе от летния ступор, в който критикуваше най-неподозирани жертви като Татяна Дончева и се върна към реториката анти Борисов. Но вече бе късно.
Докато "Има такъв народ" се опитваше да организира твърде неуспешно държава и електорат около себе си, служебният кабинет започна да изглежда много по-стабилен и сигурен от партията на Слави. И се случи неизбежното: ако през пролетта Кирил Петков оставаше в сянката на големите промени, постепенно натрупа огромна подкрепа и успя да капитализира всички големи отливи - при него се преляха гласове от Трифонов, от патриотите, от Демократична България, от ГЕРБ и от БСП.
След закономерно ниския резултат на последните избори перспективите към ИТН в момента са други - от големият победител срещу Борисов малък коалиционен партньор, който плавно да натрупва стаж в политиката. Беквокал в коалиционния бенд. Слави изигра изключителна роля, но тя бе ролята на таран - нанасянето на първия удар срещу ГЕРБ и крепостта на властта - след което стана второстепенен герой.
И за финал самият Трифонов, както обяви наскоро Ива Митева, вече не е на преден план в партията. Остана въпросът: кое все пак е на преден план?
Суверенът не знае. А боят така и не настана.
