Година след националния референдум, иницииран от Слави Трифонов и неговия екип, нищо не се променило, а волята на суверена изглежда смачкана под натиска на онова постоянно усещане в България, че реформи вървят, но не съвсем. Избирателната система си остана пропорционална, а партийната субсидия - 11 лв. за получен действителен глас. Вместо да я намалят, в края на 2017 година депутатите се захванаха с орязването на парите, които получават партиите, извън Народното събрание. Ала това е друга тема.
Но референдумът на Слави Трифонов все пак се случи, колкото и да не изглежда така. 13 000 гласа не достигнаха резултатът от допитването да стане задължителен, а вотът беше мощно в полза на мажоритарен избор на депутати в два тура и 1 лв. за всеки действителен получен глас за партиите и коалициите. Това пожелаха 2.5 млн. българи. Почти седмица Слави протестираше пред парламента заради неприемането на силата на тези гласове, като всеки ден пред Народното събрание той отговаряше на въпросите на зрителите и читателите на Actualno.com. Водещият се хвана на бас дори с нашия колега Ивайло Анев, че референдумът няма да мине в пленарна зала и го загуби, а колегата ни пък му гостува в Шоуто.
От тогава досега изтече много вода. И референдумът изтече в политическия канал, където винаги отиват неудобните теми на прашасалия дневен ред на обществото ни. Но да се върнем малко назад във времето.
Кратка ретроспекция
3 400 890. Това е общият брой на действителните бюлетини по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) от първия национален референдум, подкрепен с подписите на 673 481 български граждани.
Особеното в допитването беше, че то премина като гражданска инициатива, а политическите партии запазиха до голяма степен неутрална позиция по темата. На гласуване бяха подложени три въпроса: за мажоритарната избирателна система, за намаляването на субсидията на партиите и за задължителния вот, след като президентът Росен Плевнелиев прати на Конституционният съд (КС) въпросите на инициативния комитет и той остави три от общо шест.
Директният избор на полицейски началници, елекронното гласуване и намаляването на броя на депутатите бяха въпроси, които КС счете за противоконституционни. Така българите имаха възможност да изразят мнението си само по три от поставените въпроси от екипа на Трифонов.
На 08.02.2016 г. в деловодството на Народното събрание Слави Трифонов и представители на инициативния комитет на референдума внесоха подписите за инициирането на плебисцита и така тръгна ходенето по мъките.
Как започна 2017 година за референдума?
След като волята на суверена стана факт, управляващите от ГЕРБ обявиха, че ще се съобразят с желанието на народа и ще внесат законопроект за мажоритарна избирателна система.
На 10 януари членовете на правната комисия в Народното събрание от ДПС, БСП, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, "Атака", БДЦ и АБВ обаче отхвърлиха предложението на ГЕРБ комисията да разгледа и приеме резултатите от допитването. Още на другия ден по предложение на ДПС в пленарна зала депутатите приеха да не се занимават засега с мажоритарната избирателна система.
Бъдещето на референдума висеше във време, в което премиерът Бойко Борисов обвърза загубата на ГЕРБ на президентските избори с управлението на страната. След драматичен балотаж на между Цецка Цачева и Румен Радев, кандидатът на БСП спечели вота на избирателя. Това хвърли политическата сцена в нова ситуация, Борисов хвърли оставка, а Слави хвърли ултиматум на новото Народно събрание, което предстоеше да се конституира след предсрочните парламентарни избори на 26 март.
"Давам на новия парламент две седмици от свикването му да започне конкретна работа по приемането на решенията на народа от референдума. Ако за две седмици вие не започнете работа по този въпрос, в началото на третата седмица аз ще дойда пред сградата на Народното събрание, за да си потърся гражданските права", заяви в писмо в края на януари Слави Трифонов.
Допитването тръгна по съдилищата
Междувременно Върховната административна прокуратура (ВАП) след жалба от инициативния комитет поиска ЦИК да отмени своето решение за референдума, според което 12 000 гласа не стигат, за задължителен мажоритарен вот в два тура и намаляване на партийната субсидия на 1 лев. Според прокуратурата резултатите от референдума трябва да са задължителни, тъй като близо 12 500 бюлетини без плик трябва се причислят към избирателната активност, а не да бъдат вадени от нея. Такова бе мнението и на инициаторите на допитването.
Ще си позволя да ви дам един елементарен пример, ако тезата на ВАП е вярна – ако двама души сме гласували по закон – с плик и съответно с подпис за проведен вот, то при наличие на още бюлетини без плик би трябвало да има и още подписи, ако е пропуснато бюлетината да се сложи в плик. Не е възможно да има 500 бюлетини без пликове, да бъдат намерени също 500 празни пликове и да са гласували 1000 избиратели. Има механично пренасяне на числа, защити тезата на ЦИК говорителят на комисията Камелия Нейкова.
През февруари тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) постанови ЦИК да вземе ново решение за референдума. След това обаче петчленен състав на ВАС не призна плебисцитът за задължителен, а Слави Трифонов обяви, че ще обжалва решението на върховната съдебна инстанция.
"ЦИК са опорочили крайния резултат на референдума. Защото още преди провеждането му, в нарушение на закона, те са постановили да не се броят бюлетините без плик. И то не просто да не се броят, а въобще да не се отразяват - все едно не съществуват. От друга страна, съдът добави към общата избирателна активност само 500 намерени бюлетини без плик. Но това са 500 бюлетини, намерени само в 44 избирателни секции. След като в 44 секции са открити 500 незабелязани от ЦИК бюлетини, колко ли има в останалите 12 296? Вървейки по пътя на логиката и статистиката, след като при 44 секции неотчетените бюлетини са 500, следователно при останалите 12 296 най-вероятно не са отчетени 135 256 бюлетини. Много повече от "липсващите" според ЦИК 12 000", аргументира се тогава Трифонов.
На 30 март петчленен състав на ВАС взе и окончателното решение да не се броят повторно бюлетините и пликовете за референдума. На 30 май ВАС обяви категорично, че решенията на референдума не са задължителни.
След предсрочните парламентарни избори - "цензура"
В нощта на вота след като ГЕРБ спечели предсрочните парламентарни избори на 26 март, Бойко Борисов отговори на въпрос на Actualno.com, че позицията на ГЕРБ за референдума остава непроменена. Няколко часа след края на вота и още преди да са станали ясни окончателните резултати от обработката на протоколите за разпределението на мандатите в парламента, Слави Трифонов отново изпрати отворено писмо до политиците, в което припомни двуседмичния срок, който им бе дал, за да се задействат по отношение на референдума.
Същата вечер (27 март) bTV не излъчи заснетия епизод на "Шоуто на Слави" заради "несъответствие със стандартите за телевизионно съдържание на неутрална и обективна телевизия като bTV, която не толерира едностранно представяне на програмите си".
На следващия ден (28 март) Слави Трифонов и част от екипа му дадоха извънредна пресконферeнция, на която Трифонов нарече сваления епизод на Шоуто: "Цензура".
"Изчакахме да минат изборите, защото България е парламентарна република. Написах едно писмо, което разпространих в интернет. В предаването имаше изчитане на това писмо от диктор, не от моя глас. Вие сте запознати с него. Нищо повече. Мой анонс към диктора, който изчита писмото. След него беше залепен клип от изпълнението на химна от зрителите, които присъстваха на нашия концерт в Лондон", каза на пресконференцията Слави.
"Целият казус е свързан с изчитането на писмото. Предаването беше спряно с едно писмо от bTV към мен. Това е цензура, защото аз не нарушавам никакъв закон, нито моя договор. В него е написано, че предаването не е само с развлекателен характер и е невъзможно аз да подпиша, че ще направя предаване само със смешки", поясни още при невиждан журналистически интерес Слави Трифонов.
На въпрос на Actualno.com за това какво ще предприемат той и екипа му, ако новият парламент не обърне внимание на резултатите от референдума, Слави заяви: "Ако е необходимо концерт, ако е необходимо каквото трябва".
Припомняме, че на 18 април bTV отново не излъчи епизод на "Шоуто на Слави" - този път заради гостуването на журналиста Васил Иванов, който напусна със скандал Нова телевизия и в момента работи в "Канал 3".
На "седящ" протест пред Народното събрание
След като изтече срокът на ултиматума към депутатите, по обяд на 4 май Слави Трифонов, заедно с представители на инициативния комитет на референдума, се появи пред сградата на парламента, взе един стол и седна и зачака депутатите да се съобразят с вота на суверена.
На въпрос на Actualno.com дали ще идва всеки ден пред Народното събрание, Трифонов отговори с категорично: "Да".
Така и стана в продължение на 7 дни - Слави идваше всеки ден в късния следобяд заедно част от екипа си, събираха се граждани, които го подкрепят, а той отговаряше на въпроси на журналистите, но най-много внимание обърна на Вас, зрителите и читателите на Actualno.com. Посредством нашите преки включвания, задавахме Вашите въпроси на водещия, които Вие публикувахте като коментари под живата връзка във Facebook.
На 10 май Слави прекрати протеста си пред Народното събрание след като парламентарната група на ГЕРБ внесе наново законопроекта си от предишния парламент за въвеждане на 100% мажоритарна система за парламентарните избори в два тура. Текстовете предвиждаха страната да се раздели на 240 едномандатни избирателни района, които да се определят от администрацията на президента. Имаше обаче изключително коварни моменти - районирането и регистрацията от чужбина, които за пореден път доказаха недомислиците в инициативата на Трифонов - мажоритарна система в два тура с абсолютно мнозинство.
На 15 юни обаче мажоритарният вот се сгромоляса в пленарна зала, а ДПС на практика бламира ГЕРБ. "За" проекта гласуваха само от ГЕРБ, които бяха вносители, и "Воля" на Веселин Марешки - общо 98 народни представители. Против бяха 121 депутати от БСП, ДПС и "Обединени патриоти", 1 се въздържа. Във вторник (13 юни) промените бяха приети от правната комисия с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Воля". Това беше изненада, тъй като ДПС беше партията, която най-последователно защитаваше пропорционалната избирателна система и твърдо беше срещу приемането на преференциалното гласуване. Няколко часа по-късно, ръководството на ДПС обаче реши, че няма да подкрепи въвеждането на мажоритарна избирателна система и така на първо четене законопроектът не мина.
Веднага след това Трифонов изпрати писмо до медиите, в което заговори за революция. "Днес (15 юни - бел. ред.) депутатите в Народното събрание суспендираха българската конституция. В Конституцията пише, че цялата власт произтича от народа и народът упражнява властта си и пряко. На референдума народът пряко упражни властта си. Пряко изрази волята си. Ще има възмездие. По един или друг начин. Това ще реши българският народ. Аз също съм част от българския народ и ще бъда част от това решение", категоричен бе тогава Слави.
Да дойдат моралните българи!
След старта на новия сезон на "Шоуто на Слави" през есента, водещият обяви, че той и инициативният комитет на референдума започват да търсят българи, които да управляват страната. "Ще ги намеря, ще ги представя, а хората сами ще решат дали искат тези българи да заместят сегашната политическа класа", заяви Трифонов в обръщение до всички съотечественици на 15 септември. Премиерът Бойко Борисов тогава коментира бъдещия политически проект на телевизионния водещ, като му пожела успех и каза, че на думи било лесно.
Впоследствие Слави Трифонов си направи официална Facebook и Twitter страница, където започна да коментира актуалните злободневни теми. Чрез социалните мрежи той обяви и своеобразен "кастинг за управленци" с призив към "всички българи, било то по света или у нас, които имат желание, да "участват в една безпрецедентна промяна, която да направи България прекрасно и желано място за живеене".
В края на 2017 година като че ли от волята на суверена няма и следа. Управляващи и опозиция пратиха под килима мажоритарния вот и въпроса с партийната субсидия, като съчиниха нов дневен ред, свързан с цялостната ревизия на приватизацията и прехода - своеобразно разчистване на сметките.
Дали през 2018 г. ще видим нов дебат за промяна на изборната система, предстои да разберем. Знаем само, че британският държавник Уинстън Чърчил е имал право, когато е казал, че "Демокрацията е най-лошата форма на управление, но просто не сме открили по-добра".
