Бизнесът и работодателите са категорично против т. нар. 'квоти за хора с увреждания', които трябва да се наемат във фирмите. Това стана ясно по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Социалните партньори заедно с ресорния министър Бисер Петков разгледаха в детайли проектозакона за Закона за хората с увреждания, предаде БГНЕС.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) заяви, че има поне девет причини АИКБ да се въздържи да не подкрепят този законопроект. Като най-неприемливо решение според Велев са квотите. Той посочи като пример, че предприятие с 50 души трябва да има 4% служители хора с увреждания. При по-големите предприятия трябва да са 2%. Според изчисления на АИКБ промените ще натоварят бюджета с нови 51 млн. лева и няма да се решат проблемите на хората.
Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК) също смята, че квотите не са решение на проблемите. Също така според него не е добре избистрена и идеята да се прави индивидуална оценка на потребностите. От думите на Бранков стана ясно, че фирмите ще плащат санкция до 10 000 лева, ако не наемат хора с увреждания. Ако това залегне в закона, най-потърпевши ще са малките предприятия. Според Бранков тази пробойна в закона създава условия за корупция.
Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров предложи вместо да се набляга на санкциите, да се помисли за повече стимули за фирмите да наемат хора с увреждания.
Стана ясно, че синдикатите също не са привърженици на квотния принцип и очакват по-добро предложение. От КНСБ и КТ “Подкрепа“ подчертаха, че основният проблем за хората с увреждания остава липсата на изградена социална среда.
Социалният министър Бисер Петков обаче изрично заяви, че няма да се премахва защитата за хора с увреждания в Трудовия кодекс. От 2021 година пък щяло да има нова Агенция за хората с увреждания, който да замени съществуващата, като ще има и звено специално що се отнася до индивидуалните оценки за потребностите на хора с увреждания.
Според омбудсмана Мая Манолова в България има 700 000 души, които са с решения от ТЕЛК, а това прави около 10% от населението. Манолова счита, че потенциалът на тези хора може да е полезен на фирмите. Като пример тя посочи неин сътрудник, който е 100% незрящ, но квалификацията му е помогнала при изготвянето на текстовете от разглеждания законопроект.
Манолова е съгласна да приеме критиките да не се въвеждат квоти за наемане на хора с увреждания, но предлагана Тристранката да измисли друг вариант, който да поощрява работодателите.
Проектозаконът за хората с увреждания беше частично приет в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Текстовете обаче все още имат редица пропуски, които ще се изчистват в Народното събрание, заяви още на пресконференция вицепремиерът Валери Симеонов след проведеното заседание на социалните партньори.
