След само седем месеца на власт и вече начело на правителство на малцинството българският премиер Кирил Петков се оказа в трудна позиция заради разширяването на ЕС на фона на войната в Украйна, пише Асошиейтед прес в свой коментар на ситуацията в България, предаде БТА.
Руската инвазия в Украйна накара ЕС да ускори усилията си за разширяване към Западните Балкани, където Москва все още има значително влияние. Но България блокира част от процеса в случая със съседната Република Северна Македония (РСМ) - една от шестте страни кандидатки в региона - заради спор за историята и културната идентичност. Премиерът Петков обеща да намери решение на продължаващата от десетилетия безизходица, което също така би деблокирало и кандидатурата на Албания. България обаче казва, че съседката ѝ не е направила достатъчно отстъпки и изглежда, че няма много шансове за постигане на пробив.
Кирил Петков: Президентът трябва да се върне при народа, битката не е завършена
Президентът на България Румен Радев днес призова кабинета да разсее всички подозрения, че страната може да предприеме дълбоко непопулярната стъпка за отказване от ветото срещу приемането на РСМ в ЕС. Пред репортери в София Радев призова Петков "да защитава националния интерес" на Европейския съвет идната седмица. Той предупреди Петков, който вече е подложен на критики заради икономиката и другата седмица го очаква вот на недоверие в парламента, че "всяко хитруване или опити за подмяна на националната позиция ще имат тежки последствия".
"Темата за РСМ се използва за отвличане на общественото внимание", каза Петков и обясни, че правителството му е решило да внася в парламента всички въпроси, свързани с членството на съседната страна в ЕС. "Оттук нататък нито един политик не може да каже, че правителството може да предприема едностранни действия. Решението е на парламента", добави той.
Членството на Македония в ЕС - има и друг начин извън нашето вето*
София настоява, че за да смекчи позицията си, ЕС трябва да гарантира, че РСМ ще изпълни три ключови български искания: промяна в конституцията за признаване на съществуването на българско етническо малцинство, премахване на речта на омразата срещу България и предприемане на ходове за разрешаване на историческите спорове между двете страни.
Проруската и антизападната пропаганда в България рязко се засили и анализатори казват, че ако Петков вдигне ветото, това би могло да доведе до идването на проруски партии на власт и промяна в ориентацията на страната. От друга страна запазването на ветото също би могло да засили хватката на Русия на Балканите, посочва АП.
Първан Симеонов от агенция "Галъп интернешънъл болкан" каза, че около 70% от българите са против вдигането на ветото и предупреди, че подобен ход би докарал "брутален путинизъм" в България, допълва АП.
