Дваж крой, веднъж режи. Този принцип е особено важен преди избори за тези, които смятат да гласуват. В България обаче, но не само у нас, да бъдем честни, често се избира на база някакви лични впечатления. И след това се чудим защо стана така.
За да не се чудим, добре е да видим кой какво обещава и дали може да го изпълни. Затова през тази седмица (29.09.14 – 03.10.14) Actualno.com ще представи предизборните програми на всички партии, присъстващи в момента в анкетата ни „За кого ще гласувате на изборите?”. Разделяме ги по определен признак – декларирана принадлежност към политическото пространство, както и мащаб на одобрение според популярните социологически проучвания. Правим и го и заради факта, че особено лидерите на най-големите партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, не желаят да се изправят пред избирателите и да защитят програмите си в дебат. След като явно политиците нямат какво да ни кажат в очите, да видим поне какво е записано в програмите на партиите им. Започваме с дясно-център – ГЕРБ плюс Реформаторския блок.
ГЕРБ
Предизборната програма на партията на Бойко Борисов е в размер на цели 63 страници. И не започва много обещаващо – подобно на отговор на литературен въпрос първата засегната тема е и пълно клише – „Властта не е самоцел”. В нея се обобщават успехите на партията като политически фактор: „Можем да градим страната”, „Признахме и осъзнахме грешките си”, „Лявото управление се провали”, „Вървим по правилния път”.
Графата „Време е за смели решения” се отнася до по-съществен въпрос – ГЕРБ засяга подобряването на живота на българите, което, според партията, ще стане чрез много работа. Изброяват се необходимите условия – работещи институции, работни места, стабилно управление, прозрачност на мястото на задкулисието. И се поставят целите – 10 на брой. Те са сигурност при функционирането на държавата, мобилизация на „гражданската енергия” за определяне на необходимите реформи, да се отчете ясната перспектива за развитие до 2030 година, да стане България по-добро място за живот, да се модернизираме, да разпределим европейските средства прозрачност, да се създадат условия за бърз растеж, да се гарантира енергийната и национална независимост на България, да се гарантират социалните права на гражданите и да се вдигнат социалните плащания, да се запази върховенството на закона.
В дългосрочен план – до 2030 година, ГЕРБ цели модернизиране на образованието, подобряване на демографската картина, отново се посочва енергийната независимост като фактор за развитие, създаване на „нова българска дигитална икономика”, промяна на всички политики на държавата във връзка с борбата с изменението в климата и пълноценно участие в ЕС – явно ГЕРБ счита, че досега такова не сме имали.
От осма страница ГЕРБ вече говори по сектори. В сектор „Здравеопазване” се иска нова организация – особено любопитно звучи декларирането на намерение за „сключване на договори само с лечебни заведения, предлагащи най-добро качество, равнопоставеност и безопасност на пациентите”. ГЕРБ предлага и система за стимули и облекчения при специализация в дефицитна лекарска специалност.
В сектор „Образование” се иска да се заложи на обучение на децата в „критично и самостоятелно мислене” и се посочва необходимостта от повече пари за образование. Залага се на дуална система в средното образование – обучение чрез работа, както и на разработване на учебни програми по предприемачество заедно с бизнеса. При висшето образование се готви реформа „50% от държавната субсидия за обучение да е обвързана с качеството на образование”.
При съдебната система ГЕРБ залага на електронно правосъдие – електронен достъп на управление на всички съдебни дела, ограничаване на отлагането на дела чрез електронно призоваване, създаване на електронен архив, за да няма кражби на доказателствен материал. Основата обаче е приемане на нов Наказателен кодекс, както и връщане на старото положение в системата на МВР с конкурсното начало – особено за назначението на главен секретар на МВР, което пак се дава на президента. Обещава се и система за видеонаблюдение за превенция на битовата престъпност, както и повече полицаи в малките населени места. И, изненада – задължителна проверка за принадлежност към Държавна сигурност на всеки, искащ да работи в системата на МВР и в другите служби за сигурност.
В сектор „Социално подпомагане и пазар на труда” също се залага на новото – „по нов начин да се осъществят комплекс от политики, които да насърчат социалното включване” и да има партньорство между държава, бизнес и граждани. В пожелателен стил се посочва, че „безработните трябва да се върнат бързо на пазара на труда” и да се справят по-успешно, както и да се продължи пенсионната реформа плюс налагането на политики в подкрепа на майчинството.
В сектор „Икономика” се залага на износа като политика, а малкият и среден бизнес е посочен за основен двигател. Еврофондовете са основен източник на кредитиране. Ресурсите на природата и индустрията ни трябва да се ползват по най-добрия начин, посочва ГЕРБ. И се цели промяна на законодателството по отношение на обществените поръчки и публично-частното партньорство. Иска се обединение на НАП и Агенция „Митници” за ограничаване на сивата икономика.
От сектор „Икономика” е отделен сектор „Енергетика”. За него целта е да се спре източването му. Това ще стане след диверсификация на източниците, включително разработване на местни източници на енергия – проучване за газ чрез даване на концесия на блоковете „Силистар” и „Терес”, с крайна цел 35% по-ниска цена на газа. Казва се, че трябва да има либерален енергиен пазар и „безкомпромисна система за защита на потребителите”, като се предлага „трикратно увеличение на средствата от държавния бюджет за енергийни помощи за 500 хил. семейства”. Иска се обособяване на самостоятелно Министерство на енергетиката, както и разделяне на ДКЕВР на енергиен и воден регулатор. За ДКЕВР се иска „персонална отговорност на членовете във връзка с вземаните от тях решения”. Цели се удължаване на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” и да не се дават никакви държавни и корпоративни гаранции по споразумението за седми блок с Westinghouse. А за санирането на жилища приоритет се дава на панелните блокове. Само промяната на цената на тока няма да помогне, категорична е партията на Бойко Борисов.
В сектор „Публични финанси” главната цел е равнопоставен достъп до финансиране на всички общини и тяхната децентрализация. Стратегическата цел е държавата да отделя по-малко средства за издръжка на администрацията и структурите си. Залага се и на въвеждане на електронното правителство – чрез вкарване на всички документи за управление на еврофондове и проекти. Отделя се внимание и на гражданското участие – ГЕРБ ще гарантира гражданско участие в обсъждането на всички теми, като включи в обществените съвети представители на всякакви неправителствени организации, „доказали своята представителност и експертиза”. ГЕРБ ще иска и регистрация на НПО в Търговския регистър. Партията на Борисов предлага и „задължителна оценка за въздействие в процеса на законодателна и управленска дейност”. Тепърва ще се готвят „методически указания” как ще се изготвя тази оценка.
В отделна глава за регионите се обещават 1 млрд. лева годишно за Северозападна България, както и модерна ВиК система за всяко населено място, с приоритет тези с над 10 хил. жители. Иска се и да се изясни собствеността на всеки язовир, да има отделен орган за технически контрол, както и да има единна информационна система за водната инфраструктура.
По отношение на Коституцията ГЕРБ иска промяна, но не чрез Велико народно събрание, защото щяло да е трудно, а чрез „политически разум и отговорност” от всички. Промяната на Конституцията, според ГЕРБ, ще доведе до повишаване на доверието на гражданите в политиците. Конкретните мерки са „задължително гласуване, ако гражданите искат”, промяна в режима на регистрация на политическите сили, по-затегнат контрол върху това как политическите партии харчат субсидиите си, по-широк шанс да се въведе електронно и машинно гласуване.
За по-конкретни мерки в отделните сектори всеки избирател може да види предложенията на ГЕРБ от 19-та страница насетне. От станица 60 до страница 63 са изброени готвените от ГЕРБ закони.
Реформаторски блок
Предизборната програма на Реформаторския блок е систематизирана в четири основни направления – „Правосъдие и сигурност”, „Управление и администрация”, „Благосъстояние и икономика” и „Качество на живот”.
В първото направление усилията са насочени към съда и прокуратурата, МВР, външните работи и отбраната. В конкретика се обещава операция „Чисти ръце” в съдебната система, избор на Главния прокурор директно от Народното събрание, пряк избор на съдии и прокурори от ВСС и ВПС. Реформаторите предвиждат разделяне на ВСС на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет плюс конституционни гаранции, че всяко назначение в съдебната система ще носи персонална отговорност. По отношение на МВР се иска отчетност от всяка главна дирекция, повече разследващи функции на Агенция „Митници”, НАП и КФН, конкурсно начало за ръководните длъжности в МВР и повече полицаи в малките населени места – последните две намерения са същите като тези на ГЕРБ. Реформаторите искат и създаване на единна разузнавателна служба.
Във второто направление нещата са разделени на администрация, електронно управление и регионално развитие. Тук Реформаторският блок планира създаване на Държавна административна комисия (ДАКР), която да контролира администрацията. Предвижда се нов Закон за местната власт и повече инициативи за местни референдуми.
По отношение на икономиката Реформаторите отделят най-голямо внимание. При финансите те искат запазване на Валутния борд, влизане в еврозоната и членство в Общия европейски банков съюз. За бизнес средата предложенията включват уведомителен, а не разрешителен режим, както е сега, за стартиране на нов бизнес, както и Закон за фалит на физическите лица. Особено важно е предложението за невъзможност да се обяви несъстоятелност с произволна задна дата. Реформаторите искат още ограничения върху клаузите за търговска тайна при договори за приватизация, концесия и обществени поръчки, както и облекчена процедура при колективни съдебни искове срещу монополни структури плюс извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове. По отношение на КЗК предложението е Комисията да прави задължителни анализи за рисковете от злоупотреба с господстващо положение на пазара. За обществените поръчки, точно както ГЕРБ, Реформаторският блок иска електронно подаване на документацията, но и прекъсване на пряката връзка между възложител и изпълнител. Относно трудовия пазар предложението на десните е за алтернативни методи на заетост на майките плюс спиране на политическата намеса при определяне на размера на пенсиите.
За сектор „Енергетика” Реформаторският блок предлага прием на Национална стратегия за енергийна независимост и сигурност, създаване на българска борса на електроенергия и природен газ, пълно освобождаване на електроенергийния пазар и премахване на ролята на НЕК като единствен купувач, директни финансови стимули за енергийна ефективност на българските домакинства и бизнес, удължаване на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ Козлодуй. За "Южен поток" Реформаторите искат спиране на проекта, докато не се докаже, че е икономически изгоден за България и е в съответствие с европейското законодателство.
Интересен акцент има при земеделието – обещава се подкрепа за коопериране на малки и средни производители и преработватели на земеделска продукция. Както и ГЕРБ, Реформаторите искат отделно Министерство на туризма, по-добра статистическа база за бъдещи законодателни решения по отношение на туризма.
В сектор „Образование” Реформаторският блок предлага мерки във всички фази на образованието. Десните искат задължително предучилищно обучение от шестгодишна възраст, равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищното образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците и промяна в модела на финансиране на висшите училища въз основа на рейтинга им.
При здравеопазването революционната промяна, искана от Реформаторите, е отказ от системата на направленията и въвеждане на индивидуален здравноосигурителен пакет за доболнична помощ. Предлага се дори приватизация в здравния сектор, както и създаване на частни фондове, които да покрият сегашните дефицити на НЗОК. Реформаторите искат и фонд, съфинансиращ лекарствената терапия на българските граждани в пенсионна възраст.
Относно „Околна среда и води” приоритетно се настоява за приемане на плановете за управление на защитените територии и заповедите за зоните по Натура 2000. Реформаторите искат картиране на природозащитното състояние на природни местообитавания и видове, предмет на опазване на защитените зони на Натура 2000, включително акваторията на Черно море. Десните предлагат и реформа в начина на изготвяне на ОВОС, както и изграждане на единна национална система за третиране на опасните отпадъци плюс изграждане на пречиствателни съоръжения за водите на Дунав, Искър и Черно море. Иновативно предложение е и въвеждането на данъчни стимули за производство и използване на електрически автомобили, включително чрез такса отмяна на паркиране в зелена и синя зона.