Спор няма, че 2021 година беше успешна за президентската двойка Румен Радев - Илияна Йотова. Те спечелиха убедително втори мандат на „Дондуков“ 2, а три от политическите сили в настоящия управляващ кабинет ги подкрепиха безусловно по време, а и преди кампанията за президентските избори на 14 ноември. Нещо повече - „Продължаваме промяната“(ПП), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП продължават да засвидетелстват топли чувства към президента и вицето и да се вслушват в техните напътствия. Колкото до четвъртия играч в правителството - „Демократична България“ (ДБ), достатъчно е да припомним, че доста от техните привърженици симпатизираха на Радев, което направи кандидатурата на подкрепените от десните Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе повече или по-малко злополучна. Те не успяха да се класират за балотажа и останаха пети.
Снимка БГНЕС
Радев и Йотова спечелиха на втория тур срещу подкрепените от ГЕРБ Анастас Герджиков- Невяна Митева с два пъти повече гласове в сравнение с опонентите си.
Равносметката за Румен Радев за отиващата си година действително е, че освен с втори мандат, се сдоби и с несравнимо повече влияние в изпълнителната власт. Правителството се оглавява от Кирил Петков, който Радев назначи в първия служебен кабинет за министър на икономиката. В настоящото правителство има още четирима министри, назначени от президента за служебни. Да започнем с Асен Василев, който е вицепремиер и министър на финансите и да припомним, че той беше финансов министър и в първото служебно правителство. Да продължим с досегашния служебен премиер Стефан Янев, който оглавява отбраната в настоящия кабинет. На линия е и акад. Николай Денков, който и в двете служебни правителства беше образователен министър, а в настоящото запази поста си.
Снимка: Президентство
И не на последно място – Бойко Рашков, който беше министър на вътрешните работи в двата служебни кабинета и продължава да заема поста и в правителството на Кирил Петков. Именно Бойко Рашков е най-големият трън в очите на ГЕРБ, които след парламентарния вот на 14 ноември се озоваха в опозиция. Именно от Бойко Рашков идват едва ли не всекидневните разкрития за управлението на Бойко Борисов и гербистите постоянно се оплакват от репресии от негова страна.
Снимка БГНЕС
Ако погледнем назад, годината на Румен Радев мина освен с всекидневни нападки между него и Бойко Борисов, в назначаване на служебни правителства и консултации преди връчване на управленски мандати. През 2021-а ходихме три пъти на избори, последните от които бяха 2 в 1 – парламентарни и президентски. На практика от месец май, когато Радев назначи първото служебно правителство на Стефан Янев, президентът откровено получи влияние в изпълнителната власт. Това беше отчетено и от опозицията в лицето на ГЕРБ и ВМРО, които изостриха тона към „Дондуков“2. Не е възможно хронологически да се проследят нападките между Борисов и Радев, без да се получи многотомно издание. Няма смисъл да се припомнят, защото прекалено често напускаха територията на политическия дебат и влизаха в махленски тон. Да споменем само сръднята за честванията на 3 март на Шипка, когато Радев твърдеше, че хората са лишени от празник заради локдауна, а Борисов – че президентът провокира към нарушаване на противоепидемичните мерки. И да минем през „пътя на копринката“ - реплика на Борисов, с която обвини Радев във финансови зависимости и машинации.
Важното е, че още от лятото на 2020 г., когато излезе при протестиращите с вдигнат юмрук и изрече паметното „Мутри, вън!“ президентът си постави за цел и се превърна в алтернатива на управлението на Бойко Борисов. Именно затова, по мнението на повечето политически наблюдатели, изборите печелеха политически формации, които малко или много гравитираха около Радев. В единия случай ИТН измести ГЕРБ през юли, а във втория – ПП спечели изборите през ноември и в крайна сметка успя да състави правителство.
Снимка: БГНЕС
Интересни са взаимоотношенията на Румен Радев с издигналата го за първи президентски мандат политическа сила – БСП. Първо, още когато рано през тази година Радев обяви, че ще се кандидатира за втори мандат, БСП не го подкрепи веднага и безрезервно. ИТН изпревариха социалистите и първи засвидетелстваха подкрепата си. После БСП също обяви съпричастие, но някак с половин уста. В крайна сметка Румен Радев и Илияна Йотова бяха издигнати от инициативен комитет, който включваше хора от максимално широк политически и обществен сектор, включително отявлени противници на лидера на БСП Корнелия Нинова. Всички разчетоха в това знак, че Радев държи да се еманципира от БСП, а политическите му предпочитания отиват в друга посока. Няма как да не припомним, че дни преди балотажа лидерът в оставка на БСП Корнелия Нинова атакува Радев и едва ли не оттегли подкрепата си за него. В момента, в който след Изпълнително бюро на БСП Нинова обяви оставката си, тя обвини Радев в задкулисие. По-късно, в интервю за партийната телевизия на БСП, тя нарече ПП президентска партия и обясни как под давление на Радев са се опитали да купят "Екогласност" и да разбият коалицията им.
Снимка: БГНЕС
Въпреки това Нинова влезе в правителството на Кирил Петков като вицепремиер и министър на икономиката. Интересно ще бъде да се проследи какво ще е нейното поведение спрямо президента и доколко са завехнали старите рани.
Два гафа на Радев отчетоха опонентите му през годината. Единият през май, когато ГЕРБ го обвини, че е скрил подписаната от него декларация срещу Русия на срещата на Б9 – страните от Източноевропейското партньорство в рамките на НАТО. Декларацията беше по повод взривовете във Врбетице, Чехия, а ГЕРБ обвиниха Радев в безпринципно отношение към Русия и Алианса.
Вторият гаф беше изказването на Радев по време на дебата му с Герджиков, че Крим е руски. Репликата на президента предизвика остри реакции, включително и от украинското посолство. После президентската администрация се наложи да обяснява, че Радев не е заел официална позиция, а е визирал факта на руско присъствие с днешна дата на полуострова. И че позицията на държавния глава и на България не е по-различна от тази на ЕС и НАТО.
Може би по отношение на президента Радев погледът в бъдещето е по-интересен от погледа в миналото. Именно бъдещето ще покаже дали и доколко четворната коалиция е създадена по неговата воля и с неговото съдействие. Доколко ще се намесва, явно или тайно, в крехките отношения между партньорите. Впрочем, търканията вече започнаха. ИТН обявиха, че не са съгласни с ПП и акцията им „администрация без ковид“, или иначе казано, в Министерския съвет и в министерствата да се влиза само със зелени сертификати. Интересно е дали Радев ще вземе отношение в този спор.
Снимка: БГНЕС
Но най-големият тест без съмнение ще бъде съдебната реформа. Да припомним, че още през 2020-а Радев направи поредица от консултации с експерти и юристи за промени в Конституцията, свързани със съдебната власт. И че не крие, че има готов проект. Въпросът е дали този проект ще отиде в парламента и кои от коалиционните партньори ще застанат зад него. Интересно ще бъде и поведението на ДБ и доколко ще прегърнат президентските идеи, ако отстъпват от техните.
Иначе Радев със сигурност също иска главата на главния прокурор Иван Гешев. Не може да не му е насъбрал още от 2020-а за нахлуването на спецпрокуратурата в президентството, за подслушаните разговори по повод първата дама и двата ѝ щата във ВВС когато още не беше официално дама на Радев, но той командваше военно-въздушните сили и по повод няколко арестувани президентски съветници.
Част от съдебната реформа и за Радев вероятно се свежда до отстраняването на Иван Гешев. Това е един от най-интересните сюжети за проследяване през 2022 година. Защото ако на президента му липсва влияние някъде, това е именно в съдебната власт.
