Той обитаваше една частичка от вечността, наречена Стария Пловдив, и съумя да я превърне сама по себе си в произведение на изкуството. Анастас Константинов рисуваше своите картини, ваеше своите пластики. Но създаде и пространството, в което всички те да бъдат думи от разказа, който той пишеше с четка години наред - за божественото, за вечното, за паметта, за голотата на човешкото аз.
На втори юни тази година се навършват две години, откакто този разказ замръзна с многоточие - Анастас Константинов си отиде внезапно. Прекалено млад, за да премине оттатък, но и поставил достатъчно трохи по пътя към себе си, за да го загубим. Дни преди годишнината вдовицата му Емилия Константинова покани хората, които Анастас допускаше в тази крепост на изкуството, за да обяви решението си - галерия "Анастас" става постоянна музейна експозиция и отваря врати за посетители.
А на петте нива под основната галерия наистина има какво да се види. Творбите не следват хронологичен ред. Те са илюстрация на идеите, обсебвали художника в различните му периоди. Тук са и картините от прочутата му изложба от 1986 година, която беше затворена, защото не отговаряше на представите за социалистически реализъм. Нищо по-далечно няма от тях, така че Анастас беше бунтар от младини, а в по- късни години - своеобразен отшелник в своя собствена държава. Той беше познат и ценен на международната художествена сцена. Негови творби са притежание на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, на колекционери в Европа и САЩ. Всяка година в дните около Коледа Анастас правеше нова изложба и канеше подбрани посетители да я видят.
Част от неговата енигма беше и трудният достъп до творбите му. Днес, след предварителна заявка, това вече е възможно.
