Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Музейна сбирка разкрива древните тайни на тракийската медицина (СНИМКИ)

27 май 2019, 18:15 часа • 12193 прочитания

Траките са се хранили предимно с дивеч, който е опаразитен, но не са страдали от чревни паразити. Как са се предпазвали? Оказва се, че още те са знаели тайните на корените на сладката папрат, които съдържат специфични вещества с антихелминово действие.

Това става ясно от новата музейна сбирка на Медицинския университет в Пловдив- една отколешна мечта, която най-сетне добива форма, а предстои да придобие и подобаващо пространство. Музейната сбирка идва като логична реплика на факта, че във вечния град непрекъснато излизат нови находки от различни времена- толкова много и разнообразни, че част от тях са достатъчни за музей, наречен "Медицината на тракийските земи".

"Историята нито започва, нито свършва с нас, редно е да го знаем", каза при откриването днес ректорът на Медицинския университет в Пловдив проф.д-р Стефан Костянев. Един от основните двигатели на доведената до реализация идея, която съществува отпреди десетилетия, е доц. Георги Томов - дентален лекар с магистратура по археология. Той, заедно с археолога Румен Иванов, проследяваха на терен находките в некропола, разкрил се при разкопките на Голямата базилика, а най- интересните следи от необичайни заболявания са представени и в експозицията. В момента част от нея е изложена в Информационния център на Медицинския университет, но амбицията е с построяването на нова сграда за библиотеката, музейната сбирка да бъде показана в цялото си богатство.

  Тракийската, древногръцката и римската медицина, оставили следи в Пловдив, се преплитат и се подчиняват на едни закони, като развиват потенциала си във времето. Ако траките са лекували предимно с билки- споменатата вече сладка папрат, с минерали- съдържащи цинк, цинков оксид и мед и меден оксид с противовъзпалително действие и божествата в здравеносния пантеон, то римляните вече са оставили за поколенията и пълен набор хирургически инструменти. След навлизането на християнството много от практиките, макар и доказано полезни, са прекратени в полза на духовното, на молитвите.

И в двата периода на особена почит са били вотивите- това са пресъздадени от глина или метал човешки органи. Считало се е, че колкото по-скъп е материалът на вотива, толкова по-голям шанс има истинският болен орган да оздравее. Имало е майстори дори по време на Възраждането, които са се били специализирали в изработването на медни мотиви, много са били търсени.

Доста често при изкопни работи в центъра на Пловдив на бял свят излизат скелети от некрополи от различни времена. Те също разказват своите истории, интересни първо на медиците, а после, когато ги обяснят- на широката публика. При разкопките за Голямата базилика имаше два интересни случая, а човешки останки с белези за заболяванията са включени в музейната сбирка. Те датират от Средновековието, когато хората са се хранили предимно със сурова храна, били са слаби и - в голямата си част- бедни. Свидетелство за тази сурова храна са изтърканите като със шкурка отгоре зъби в съхранени челюсти. Да, обаче сред скелетите бе открит и един, който страда от заболяване, характерно за пълни хора. За пръв път е посочено от археолози и медици при разкопки във френски манастир, известен с охолния живот на монасите. Оказва се, че сред бедните слаби хора от Средновековието, в некропола на Базиликата има погребан и богаташ, който е платил за богатата си трапеза с болест на костите. Млада жена пък е загинала само заради зъб, който нараства за сметка на останалите и и пречи да се храни. Днес това заболяване се лекува, но тогава е било смъртоносно.

Музей на медицината у нас има във Варна, сбирката в Медицинския университет в Пловдив не е първата. Но най- богатата и най- замразената във времето се оказва музейна сбирка, включваща и археологически, и исторически експонати от...Ямбол. Разположена е в Клуба на медицинския работник там, който е отдавна неизползваем. 

Веселина Божилова
Веселина Божилова Отговорен редактор
Новините днес