Плевенският бизнесмен Антон Георгиев откри в двора на фирмата си - „Полюс ТМ“, своя музейна сбирка на предмети от бита и ежедневието на българите в периода 1944-1989 г. Кръстил е експозицията си „Музей на онова време“. Отделената за нея зала е отрупана с всякакви антики – от радиоапарати и радиошкафове, през легендарните телевизори „Опера“, стенни часовници, детски играчки, колелета, перални, хладилници, фотоапарати и кинокамери, до агитационни материали и портрети на „първите партийни и държавни ръководители“ от времето на социализма.
Колекцията включва и 12 соцавтомобила – запорожец, москвич, жигула, волга и т.н. Всички те са в автентичен вид и не са реставрирани. Повечето са в движение и са с регистрационни номера. Антон Георгиев им плаща данъците, гражданската отговорност и т.н.
Гостите на откриването донесоха още предмети, изровени от домашни шкафове, за да попълнят колекцията. Домакинът пък почерпи с вита баница и лимонада, а вместо покривки на масичките имаше разпънати броеве на вестник „Работническо дело“ от 1972 година.
„От десетина години събирам тази колекция. Когато експонатите станаха над 150, реших да ги покажа на всички, които искат ги видят. Така се стигна до идеята да направя музей“, пояснява Антон Георгиев.
Колекцията е отворена и може да се разраства – всеки, който има такива предмети и иска да ги дари, може да ги остави в музея. След време бизнесменът смята да дари сбирката на институция или организация, която иска да направи от нея постоянна експозиция в града и да я развива.
„Не го правя от носталгия по онова време. Просто искам и младите хора у нас да се докоснат до близкото минало. Да видят с какви предмети са си служили техните баби и дядовци, как са живели, какъв е бил политическият им живот тогава и т.н. Надявам се, че ще могат да направят паралел между живота сега и живота в онова време. Идваха вече дечица, показах им телефон с шайба и им обясних, че това е предшественикът на техния мобилен телефон. Показах им кинокамери, които са снимали с филмови ленти. Разказах им, че ако с някогашните технологии се направи един съвременен айфон, той ще събере техника, която ще тежи около 50 килограма. Беше им много интересно и питаха постоянно – това какво е, онова за какво служи... На по-възрастните пък им е интересно, защото се връщат в младежките години“, допълва Георгиев.
