Албена Вескова е една от най-популярните народни певици в страната. Завършила е Националното музикално училище за фолклорни изкуства в Широка лъка и Академията за танцово, музикално и изобразително изкуство в Пловдив.
В продължение на седем години Вескова пее в „Мистерия на българските гласове”, с които представя българския фолклор в много държави в чужбина. От 2003 г. е певица в НФА “Българе”. Има и немалко проекти, свързани с осъвременяването на фолклорната музика - с "Тибетски сърца", "Балкански коне" и други. Ето какво ни сподели Албена в рубриката "Пазачът на традиции"
От къде започна любовта ви към фолклора?
Първите спомени, като при повечето певци от моето поколение, са в семейството. Семейството е много важен катализатор за това детето да получи оформен вкус за красивото и стойностното. В моя род винаги се е пеело, когато сме се събирали. Майка ми беше тази, която най-силно запали в мен желанието да пея. Научи ме, без да го осъзнавам - помня, че още в детската градина ме накара да изпея фолклорна песен и се оказа, че мога да го направя, без никога да съм си мислела или мечтаела да стана певица. И животът ми се подреди така, че станах. Професията избра мен, а не аз нея. Но нищо нямаше да се случи без подкрепата на моя баща, който ме водеше на различни фестивали, вярваше много в мен, помагаше ми за всичко.
Кои бяха песните, които в най-ранно детство се оказаха важни за вас?
"Руфинка болна легнала" - не само в ранното детство, после тя се превърна в моя кармична песен. С нея спечелих златен медал на събора в Копривщица, по-късно ме приеха в Широка лъка заради нея, с нея кандидатствах и в "Мистерията на българските гласове".
Извън семейните причини, както и тези на рода, земята, историята, кое е онова, което прави народната музика толкова въздействаща?
В нашите фолклорни песни има преди всичко една изключителна закодирана дълбока и простичка мъдрост. Защото ние, хората на XXI век се стараем да правим нещата сложни. А песента от миналото е изпята толкова простичко и ясно, без това да й попречи да има философия. Фолклорната песен е отражение на бита на българския народ. Но заедно с този бит тя разказва за вечното между хората, затова че материалните неща нямат значение, а над всичко е любовта между хората. В последния спектакъл на “Българе” "Осмото чудо" избрах да изпея песента "Провикнал се Никола", в която той се провиква "Изкарай Гано говедата", за да си продам воловете и да ти откупя любовта. Тя му казва "сърце за пари не давам, сърце за сърце менявам". За това винаги става дума.
Пеенето на народна песен е винаги въпрос на канон, на строги изисквания, на техника; но човек я прекарва и през себе си. Как може една певица да вложи собственото си тълкуване, когато става дума за толкова изискващ и предан на традицията жанр?
Може да се излиза от рамката на канона - когато си открил своята житейска мъдрост. Когато имаш свобода на духа и искаш да я изразиш. Въпрос на опит е. Случвало ми се е пред приятели да изпея нещо весело, а очите им да се насълзят. С времето разбрах, че това се дължи на житейския опит, който винаги се усеща в начина на пеене.
Как попаднахте в "Мистерията на българските гласове" - какви критерии трябва да изпълни една певица, за да стане част от тях? И каква е разликата между пеенето там и в "Българе"?
Изключително трудно е. Да застанеш до певици като Олга Борисова, Надежда Хвойнева, Бинка Добрева, Елена Божкова изисква много. Все по-рядко чувам това красиво отворено гърлено пеене. За да го направиш, не става само с репетиции - трябва и да си докоснат от Бог и след това да работиш с гласа си. "Мистерията на българските гласове" никога не ползват микрофони, трябва само със силата на гласовете да се запълни цяла зала със звук. Там имаше невероятна дисциплина. Немалко съвременни певици компенсират гърленото пеене с орнаменти. Но винаги си личи.
След време напуснах "Мистерията..." и се присъединих към "Българе" - защото смятах, че фолклорът ни трябва да излезе от рамката на определени канони, да стане по-достъпен към много по-широка публика. Това и стана. Чувствах се много добре през всичките ми години в ансамбъла". Може би не успях да разгърна съвсем потенциала си на солова певица, но и това ще се случи.
Кое е най-хубавото, което сте чували като реакция на публиката след концертите?
Когато съм пяла в чужбина, много хора след наши концерти казват, че осъзнават, че не е трябвало да напуснат България. И биха се върнали заради народното ни богатство, защото то ги докосва много силно.
Друг хубав спомен е, когато в Америка трябваше да изпея нещо акапелно. Покрай мен мина една дама и ми каза: нямахте нужда от музика, вашият глас беше достатъчен. Това е едно от най-хубавите неща, които една певица може да чуе.
Албена Вескова с майка й, която я е научила да пее народни песни
А какво се харесва на чужденците в нашия фолклор? Не е ли твърде далечен от тях, особено при положение, че не разбират текста?
Грабва ги хармонията. Особено в "Мистерията", когато чуят това силно многогласно пеене. Много често затварят очи, слушат без да разбират, но красотата на мелодията и хармонията достига до всички.
Това лято ще сте част от фестивала в Жеравна: какво е той за вас и как се чувствате там?
Фестивалът в Жеравна е може би най-големият фестивал на българщината. Там виждаш около 20 000 човека, облечени в носии. И от различни фолклорни области, всеки е извадил от раклите носиите на баба си и дядо си, или е избрал да си ушие. Това е един прекрасен начин да докоснеш хората. А най-хубавото е, че фестивалът расте с времето. На първия имаше 1500 души, а за 13 години станаха 20 000. Има дори прекрасни малки деца, дори бебенца, облечени в носии. И аз тази година ще заведа моята внучка, тя сега е само на 20 дни.
Какво се промени във времената, че интересът към фолклора стана толкова голям?
Хората някак си започнаха да помъдряват за истински стойностните неща. След като преминахме през агресивната чалга, все пак хората си дадоха сметка, че фолклорът е нещо, което ги прави не само щастливи, но и по-стойностни. Защото изкуството трябва да възпитава ценности. Идвайки на Жеравна, хората слушат българска музика, играят български хора, а това е една медитация на душата. За три дни се потапяш в един различен сявт. И като се върнеш, веднага усещаш разликата. Аз съм водила приятели, които за пръв път обличат носия и казват, че се чувстват като деца. Там всички са равни, не можеш да разбереш кой е богат, беден, всички са равностойни, на поляната. Просто започнахме да разбираме кои са истински стойностните неща и кои неща ни правят щастливи. А кой не иска да бъде щастлив?
Каква е силата, която лично вие черпите от фолклора?
През по-голямата част от живота си го приемах като даденост. Но когато спрях по време на пандемията за първи път, си дадох сметка, че фолклорът през цялото време е бил много силен генератор за живот. Оттам съм черпила своята енергия и съм посрещала и добри и лоши моменти - благодарение на песента. И съм ги преодолявала благодарение на песента.
