Американският стрелец Джош Лакатос изпада в дълбоко размишление. По средата на игрите в Сидни 2000 той и съотборниците му приключват участието си. От Олимпийския комитет на САЩ нареждат на състезателите да върнат ключовете от къщата с три стаи и да хващат самолета към дома. Но на Лакатос не му се тръгва. Той знае от опит (стреля 4 г. по-рано в Атланта, където печели сребро), че Олимпийското село се превръща в арена на зверско парти. Няма как да го изпусне. Той пита камериерката дали ще си затвори очите, ако той влиза тайно с шперц. "Не ме засяга", добронамерена е жената. За часове мълвата, че има свободен терен, се разнася сред американските спортисти!
На всеки две години Олимпийското село се превръща в шумен град: къщи, блокове, кафета, бръснарници, дискотеки. Единствено липсва възможност за усамотение. Всеки спортист има съквартирант. Но Лакатос решава и този проблем - спалните са свободни. И още първата вечер се възползват приятелчетата му от тима по лека атлетика на САЩ.
"Следващата сутрин", разкрива Лакатос, "Кълна се в Господ,
от спалнята излезе цялата дамска щафета
на 4 по 100 метра на скандинавска държава. Следваха ги моите приятелчета. "Боже", казах си, та аз гледах тези момичета предната вечер по телевизията".
Върволицата олимпийци през къщата на стрелеца не спира в продължение на 8 дни. Мъже и жени се точат през спалните. Цялото село я нарича така "Къщата на стрелеца". Маратонът е 24-часов, като някой докарва от медицинския център цял спортен сак, пълен с презервативи. Изведнъж на Лакатос му просветва: "Аз ръководя шибан бардак в Олимпийското село. Никога не съм виждал подобни оргии".
Дом на 10 000 спортисти на летните игри и 2700 по време на зимните олимпиади, селото е един от трудно достъпните клубове. За да се промъкнеш, трябва да имаш талант и огромна воля. Но имиджът на игрите започва да се променя през 1992 г., когато се оказва организаторите са поръчвали кондоми по-често от пици. На игрите в Сидни през 2000 г. 70 000 презерватива се оказват недостатъчни, следва втора доставка от още 20 000. Така се установява стандарт от 100 000 гумички на олимпиада.
Много състезатели, бивши и настоящи, като плувеца Самър Сандърс (сребро и бронз в Барселона), спазват второто олимпийско мото: "Каквото става в Олимпийското село, си остава в Олимпийското село". Ако разпитваш настоятелно атлетите обаче, ще изскочат доста тайни. И зиме, и лете игрите продължават дълго след награждаването. "Да, пада голямо чукане", признава вратарката на футболния тим на САЩ Хоуп Соло, шампионка от 2008.
"Бих казал 70, дори
75 процента от олимпийците правят секс
предполага световният рекордьор по плуване Райън Лохте, който ще запише третата си олимпиада в Лондон.
Игрите реално започват, когато отборите се съберат в седмицата на откриването. "Прилича на първия ден в колежа", признава капитанът по водна топка на САЩ Тони Азеведо, ветеран от Пекин, Атина и Сидни, който ще се състезава и в Лондон, "Нервен си, супер екзалтиран. Всеки се среща с много хора и гледа да завърже връзка".
Нормално, олимпийците са млади, супер здрави и корави хора, които тренират като морски пехотинци с години. Изведнъж се оказват в мравуняк, където нахалните репортери и грижовните родители не се допускат. Предстартовият тестостерон удря тавана.
"Селото става сцена на диви страсти, най-големият врящ тиган, който сте виждали", казва Ерик Шанто, плувец с опит от Пекин.
Столовата е първа спирка за всеки спортист. "Когато влязох за първи път да ям в Атланта, ме посрещнаха бурни викове", разказва футболистката Барнди Частейн, "Оказа се, че двама френски хандбалисти са останали само по чорапи, обувки, слипове, вратовръзки и шапки. Те се бяха качили на масата и се хранеха един друг.
"Помислих си, Боже, къде съм попаднала".
Мнозина оприличават залата на студентски стол. "Само дето всички са хубави", казва Джули Фауди, националка по футбол с две злата и едно сребро от олимпиадите, сега анализатор на ESPN. "Дълго време се мотаех над чиниите, гледайки всички сладури
и се чудех - защо съм се оженила
От единия до другия край на селото са разпънати национални флагове, а от балконите гърми музика. "Точно като в бара, не е неприлично да завържеш разговор", разкрива Хоуп Соло, "Започва се с въпрос "От кой спорт си?". Изведнъж се стига до приятелско чукане с юмруци като в бейзбола.
Според състезателката по БМХ Джил Кинтнър, бронзов медалист от Пекин, най-гостоприемни са италианците. "Оставят вратите си широко отворени, така че гледаш спокойно как пичовете се мотаят по слипове".
По тренировъчните центрове "момичетата са с къси пантолонки и сутиени, момчетата по долно бельо, виждаш всеки как се готви", разказва Бро Гриър, американски копиехвъргач.
В Пекин и най-малките гимнастички се преобличат в една съблекалня с момчетата от водната топка и джудистите. "Завързах най-много контакти, докато възстановявах в ледената вана", разкрива сребърната медалистка Алиша Сакрамоне, тогава 20-годишна, нещо като втора майка за по-малките й съотборнички, "Най-младите обичаха да флиртуват. Кикотеха се, сочеха с думите "вижте какъв задник има този, харесва ми". Кастрих ги редовно да си затварят устата и да не гледат по мъжките дупета", допълвя тя.
"Бързо ти става ясно, че селото е магическо място, като в приказките, като "Алиса в страната на чудесата", където всичко е възможно", не крие Кари Шейнбърг, алпийска скиорка от игрите през 1994 г., "Може
да спечелиш злато и да изчукаш някой горещ пич
Какъвто и вкус да имаш, селото го покрива. Футболистките? "Всички са готини, обличат се като рок звезди", оценява ги плувец. Мъжете в гимнастиката? "Те са като лъчезарните малки герои от "Завръщането на джедаите", твърди Кинтнър.
Сакрамоне има свои фаворити: "Най-хубавите тела са на плувците и ватерполистите. Следват спринтьорите, страхотни са. Изглеждат винаги сериозни, но когато се запознаеш, ги харесваш. Оказват се съвсем приятни".
Голямото предизвикателство на атлетите е какво да правят с напиращите мераци. И кога. Някои пазят пълна сексдиета, докато не минат състезанията им. За други креватните упражнения са част от подготовката.
Американският гюлетласкач Джон Година, сребърен и бронзов медалист, е видял всичко в Атланта - среднощни свалки, внезапни изчезвания на приятели по едно и също време всеки ден. Но върхът е в Сидни, когато той има за съквартирант копиехвъргач. През стаята не спира потокът от жени за една нощ.
"Като във Вегас е", обяснява Година, "Научаваш се да не питаш много".
Съквартирантът се казва Гриър. И не крие: всеки ден този рошав блондин е посещаван от три жени с разлика от няколко часа. Първата била състезателка по овчарски скок. Втората известна дама в бягането на препятствия, която дори се опитала да командва. Третата е обикновена туристка, която Бро Гриър нарича "много талантлива" скандинавка.
Сексмашината с копие не крие, че доста от съотборниците му са на принципа, че трябва да видят всичко от олимпийските игри. Когато идва неговото състезание, Гриър прави суперопит, преди да контузи коляното си. Твърди, че любовната авантюра помага състезанието да върви идеално.
Все още някои треньори се опитват да спрат нощните похождения. Те слагат вечерен час, забраняват алкохола и визитите в стаите на другия пол. Един от тях е селекционерът по плуване на САЩ. Аманда Беърд, двукратна олимпийска шампионка, е гадже с друг плувец по време на игрите в Сидни. "Човек може да извърви мили само и само да се промъкне", категорична е тя.
Обикновено плувците са сред щастливците, които приключват първи. За Лохте това означава да се "забиеш в местния пъб и да пиеш с местните футболни хулигани".
Но негов съотборник от Атина има
по-добра идея - любов на балкона
"Трети човек от тима видял секса. Настана голяма караница, защото набедиха мен", припомня си Лохте през смях.
Обикновено купоните се правят от спонсорите извън селото, но състезателите мечтаят да ги върнат обратно по апартаментите. Понякога става трудно съжителството между тези, които вече са приключили своите дисциплини, и останалите. Съквартирантите имат сигнализация, която включва поставяне на чорап върху дръжката на вратата. Това означава: "Моля те, не влизай".
"Спортистите сме екстремисти", смята вратарката Соло, "Когато тренираме, сме невероятно отдадени. Когато пиеме, пиеме за 20. Понеже се случва веднъж в живота, искаш да остане незабравим спомен. От секс, от парти или от спечелена победа. Виждала съм хора да правят секс директно на тревата между сградите. На открито".
С церемонията по закриването отборите домакини често спретват адски купони. Такъв е случаят в Сидни, където австралийските бейзболисти и националките по футбол правят парти с пушене на трева. Незнайно как решават да запалят обзавеждането на стаите.
Има неща от церемониите по закриването, които няма да видите по телевизията. Атлетите непрекъснато хвърчат около стадиона с питиета. В центъра на това парти се оказват футболистките на САЩ. "Това е нашият шанс да си махнем главите", признава Частейн, "Знаеш, че ти остават 24 часа, на другия ден напускаш селото и гледаш да наваксаш".
В Пекин към купона им се присъединяват холивудски звезди. "Може би не трябва да приказвам, но с нас пиха актьорът Винс Вон. Също и Стивън Бърн, комикът. По някое време решихме да пренесем купона обратно в селото. Заговорихме охраната, показахме им златните си медали. Те се заплеснаха и с нас влязоха хора без акредитации, което е недопустимо. Можех да вкарам знаменитост в стаята без грижи. Дали съм го направила - това остава моята тайна".
Най-добрата част според Соло: "Когато купонясвахме, съблякохме костюмите и сложихме състезателните екипи. В 7 сутринта без да спим, отидохме за участие в тв шоу. Да си призная, изглеждахме ужасно".
Редактор: Ая Косарова
