Младата българска надежда в плуването Екатерина Аврамова, която ни представи на Олимпиадата в Лондон в дисциплините 100 и 200 метра гръб, разказа пред Actualno.com как се чувства след първата си Олимпиада.
Какво е чувството да участваш на Олимпиада, тази е първата за теб?
Чувството е невероятно, не може да се опише! Това са си сред най-бързите и най-добри спортисти в света е невероятно усещане!
Какво не ти достигна в Лондон?
Това беше първата ми Олимпиада, разбираемо е да съм под напрежение. Опитвах се да се настроя психически, че Олимпиадата е като Световно (тъй като то нямаше да ми е първото), но не стана! Хората, атмосферата и настроението е коренно различно! Дадох всичко от себе си, но има още над какво да работим с личния ми треньор (Даве).
Какво те очаква оттук-нататък?
Ще се отдам на така дългоочакваната ми и заслужена почивки, след това се завръщам отново в басейна, заредена с нови сили, хъс и желание за още по-високи върхове.
Как се виждаш след 4 години, когато е следващата Олимпиада в Рио?
С много повече опит и плачеща от щастие, а не от мъка и разочарование.
Доволна ли си от организацията на Олимпиадата?
Англичаните наистина се бяха постарали да осигурят всичко необходимо на атлетите и персонала както в градчето, така и извън него.
Как минаваше един твой ден в олимпийското село?
Дните преди и по време на дисциплините ми бяха еднообразни... закуска, тренировка, спане, почивка и отново тренировка! След като си заобиколена само от професионални атлети и всички бяхме съсредоточени над представянето си, мога да кажа че не оставаше много време за разходки.
Кои страни имаха най-силни представители в твоите дисциплини?
Разбира се Американците (тях дори не е нужно и да ги споменаваме, те са навсякъде), също така Австралия, Канада... все големи и силни отбори.
Какви са отношенията ти с останалите спортисти в българската делегация?
Много от тях не ги познавах, но с времето, прекарано в градчето, се сприятелихме и подкрепяхме през стартовите дни.
Днес сподели в социалната мрежа, че имаш нова татуировка. Каква беше причината да си направиш точно такава и какво символизира тя за теб?
Символизира всяка болка, всеки километър и всяко едно ранно ставане, които ми дадоха шанса да изживея еуфорията на Олимпиадата. В същото време ми напомня какво ме чака през следващите 4-8 години.
Имаш ли идол в плуването и кой е той?
Единственият ми идол е Таня Богомилова.
Защо избра да плуваш само гръб?
От малка гръб ми е основният стил, стилът, в който съм най-бърза от всички останали. И така с течение на времето и годините, с личния ми треньор го практикувахме най-много. И наблягахме на него.
Как виждаш положението на българското плуване и неговото бъдеще?
Това е въпрос, на който аз не мога да отговоря. Не ми влиза в задълженията и компетенцията да го коментирам. Българското плуване има федерация, която до този момент прави всичко по силите си да му помогне, но в държава, в която нещата стават трудно и бавно, това отнема време.
Автор: Десислава Симова