30 години с Б.Т.Р. и 10 години с "Фондацията" - така съвсем накратко може да се обобщи музикалният път на Славчо Николов до момента. Николов е един от най-добрите български китаристи, а любовта му към рок музиката и хъсът, с който свири, са движещата сила на Б.Т.Р. - групата, която вече 30 години е не просто част от българската музикална сцена, но са един от основните нейни стълбове. Супергрупата "Фондацията" пък същестува от 10 години и е обиколила целия свят със златни български рок парчета и нови композиции.
В малкото почивка между датите от лятното турне на "Фондацията" Славчо Николов се съгласи да отговори на няколко въпроса и да ни обясни как се е получила сплавта с Дони, Кирил Маричков, Иван Лечев и Венко Поромански. Разбира се, говорихме и за "динозаврите на българския рок" Б.Т.Р., които тази година, на 13 октомври в зала 1 на НДК, честват 30 години от съществуването си.
В интервюто ще разберете и кои са следващите дати от турнето на "Фондацията", чийто медиен партньор е Actualno.com.
-----------------------------------------------------
Снимка: Александър Нишков
В разгара сте на лятното турне на "Фондацията" - "10 години около света". Каква ви е равносметката за тези 10 години?
Да, след една такава годишнина човек си дава равносметка какво всъщност е постигнал и какво му е коствало всичко. Дотук се стигна с една брилятна идея на Дони - да съберем точно такава група точно с тези хора и точно с този репертоарен сетлист, който имаме. Защо точно "10 години около света"? Защото направихме групата и заминахме на голямо турне в Америка. През тези десет години наистина направихме околосветско турне и то обратно на часовниковата стрелка. Отидохме към Япония, от Япония отидохме в Хонолулу, оттам - в Щатите. Последва отново едно турне, после Лондон, после България и така обиколихме света. Ходили сме в Нова Зеландия, Австралия... много места посетихме. Имахме щастието да се срещнем с много българи по света. Така че, благодарни сме, щастливи сме. За тези 10 години напълнихме 7-8 пъти Зала 1 на НДК и един път "Арена Армеец". Всъщност, два пъти напълнихме "Арена Армеец", ако сметнем и 50 години "Щурците", защото "Фондацията" беше в основата този прекрасен юбилей на "Щурците" да се случи.
Такава е равносметката, но концертите ни продължават. Предстои на 20 юли концерт в Бургас, на 6 август сме в Античен театър в Пловдив и на 5 септември сме на "Аполония" в Созопол, където ние ще закрием фестивала. Отделно от това правим и едно турне със симфоничния оркестър на Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" Велико Търново под диригентската палка на Георги Патриков. Това е много интересно турне, в което съвместно с оркестъра свирим класически произведения, а втората част минава под музиката на "Фондацията". За тези години, както обича да казва Иван Лечев, си отворихме много работа.
Трудно ли се изгражда екип от такива утвърдени музиканти, каквито сте във "Фондацията", или по-скоро ви е по-лесно, тъй като вече сте "врели и кипели" в музикалната индустрия у нас?
При нас стана много лесно заради гениалната идея на Дони кои точно хора да се съберем и да се сработим. По принцип, винаги е взривоопасно да събереш толкова популярни имена на едно и също място, но при нас много бързо се получи сплавта и от много уважавани колеги ние станахме много близки приятели. Адски ни е приятно да правим това, което правим, а именно да свирим музиката, в чието създаване е участвал всеки от нас. Разбира се, направили сме всичко в много различни аранжименти. И така до днес - десет години.
Снимка: Димитър Алексов
Много сте обикаляли и сте срещнали българите почти във всяка точка на света. Откривате ли някаква разлика в публиката, в начина, по който тя ви посреща в България и зад граница?
Има разлика, особено при тези хора, на които им е по-трудно да пътуват и да стигнат до България - които са на по-далечни дестинации като, например, Уелингтън. Това е възможно най-отдалеченото място от България - то е на 17 700 км разстояние. Там виждаме повече сълзи в очите, явно носталгията оказва своето влияние върху емоциите на тези хора. Но иначе българите навсякъде са едни и същи - срещаме много готини хора, много успели хора и такива, които обичат рок музиката.
Отварям лирическа скоба, за да призная, че с музиката на Б.Т.Р. аз лично съм израснала и съм изградила музикалния си вкус. Така че, смея да твърдя, че тази група възпита едно цяло поколение. Това твърде ангажиращо ли е за вас или може би е привилегия?
Вече го усещаме като привилегия, защото успяхме да го постигнем. Бяхме много ангажирани, много отговорни към това, което правехме и, разбира се, все още сме. С колегите от Б.Т.Р. сме си говорили, че нямахме време да преживеем "среден" период. Изведнъж от младата и много обнадеждаваща група Б.Т.Р. се превърнахме в "динозаврите на българския рок". Не знам кога минаха тези 30 години. На 13 октомври честваме 30 години Б.Т.Р. с точките след буквите, защото групата по принцип е създадена още през 1984 г., но в този състав се събрахме през 1993 г. Всъщност сега ще ознаменуваме този период в зала 1 на НДК с много песни, които създадохме през годините - всички те ще са облечени в симфонични аранжименти. Отново ще сме със същия оркестър на Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" Велико Търново с диригент Георги Патриков. В момента оркестрираме сетлиста, който ще влезе в този концерт. Искаме да минем през целия период, през който сме творили нашата музика и тя да бъде облечена с аранжименти за симфоничен оркестър. Много добре се получава. На мен ми е адски приятно да свирим с тези хора, защото музикантите в този оркестър са много готини и с тях вече сме като едно голямо семейство.
Снимка: Б.Т.Р./Facebook
Б.Т.Р. е една от малкото супер разпознаваеми групи в България. Когато ваше парче тръгне по радиото, човек веднага си казва: "Това със сигурност е песен на Б.Т.Р.!".
Да, това беше много важна наша цел - да имаме собствен стил музика, при това в един такъв жанр, в който творят безброй много групи от целия свят. През годините се опитахме да направим нашата музика устойчива за българския музикален пазар и най-вече да създадем творчество, каквото на нас ни харесва и под което се подписваме най-отговорно. Тук е моментът за малко хвалба - наши песни са влезли в учебниците по музика, което ни прави горди и щастливи.
Кой е най-важният урок, който научихте през тези 30 години?
Уроците са много. Най-важният урок за нас е, че останахме четиримата заедно. Видях колко успешни групи просто не можаха да се задържат по течението, по което бяха тръгнали и останаха с един-два албума и дотам. Ние разбрахме, че трябва непрекъснато да се движим и да правим нови неща. Ето, за новите албуми, особено за последните два, се радваме на много висока оценка от нашата публика. Всъщност, сетлистовете ни в момента са изградени главно от последните два албума. Ние не искахме да останем група, която е направила два-три хита и цял живот върти едно и също. За нас беше важно да продължаваме да правим музика - такава, каквато обичаме, каквато я усещаме и това, че хората също я усетиха, е прекрасно за нас. Най-важното е, че на нашите концерти все повече виждам млади хора, което е страхотно.
Автор: Неда Ковачева
