Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Минко Ламбов: Когато музиката е част от теб, нищо не може да я спре

23 март 2021, 14:05 часа • 6881 прочитания

Минко Ламбов е композитор, диригент, аранжор и пианист с многостранни интереси в различните музикални жанрове и стилове. Пише класическа и филмова музика. В годините е участвал и създавал редица групи в джаз и поп музиката. Един от най-мащабните формати, който осъществява експерименталните идеи на автора е етно фънк-фюжън формацията " Shaka Zulu Orchestra", носител на високи международни отличия. С него разговаряме за новите проекти в условията на пандемия и как тя може да се превърне в инвестиция за един творец.

 

На 01.04.2021г. в Софийска филхармония трябваше да чуем новия ви Двоен концерт за цигулка, пиано оркестър. Солисти щяха да са виртуозният Светлин Русев, прекрасната корейска пианистка Йоръм Сон. Какво се случи?

Случи се това, което става и с много други концерти – отложен е за по-добри времена. Концертът беше създаден по време на първия лок даун, но заради усложнената ситуация до ден днешен, все още нямаме възможност да го осъществим така, както бе предвидено и затова ще изчакаме. Надявам се, че следващия сезон няма да има причини, които да ни възпрепятстват.

Но вие обичате да казвате, че музиката никога не спира, ако е част от самия теб. С какво ще ни изненадате в тази по-различна и усложнена за творците ситуация?

Това че този концерт се отложи ми даде възможност да напиша ново произведение. Този път реших да се съобразя отчасти и с датата на предвидения концерт 01.04., който както всички знаем е Cветовен ден на шегата. Така след като приключих работата си по на новото произведение, то „си поиска” и подходящо за него име и аз му го дадох - Quarantinella. Карантина и тарантела в едно! Или танц по време на карантина, както ви харесва повече! През изминалата година всеки от нас научи какво е карантина, но и всеки имаше право да избере как ще мине през нея. Някои минаха през нея със страх и ужас, други с усмивка, трети с лудост, четвърти с гняв. Аз минах с Quarantinella. През 17в. в Южна Италия, откъдето произлиза тарантелата, танцът бил смятан за „терапевтичен”. Предполага се, че името тарантела идва от умалителното название на познатия ни отровен паяк тарантула. Тогавашната медицина вярвала, че танцуването помагало след ухапване от тарантула, тъй като бързите, ритмични движения „ прогонвали” отровните вещества. По-късно „лечебният” танц се превръща в танц символизиращ страст и любов. Надявам се, че и това произведение ще има своя терапевтичен ефект върху всички нас, но това ще разберем на 01-ви април - Софийска Филхармония и Светлин Русев с диригент Лео Хусеин. Мисля че ще се получи прекрасно.

Убедена съм в това. Но както можем да предположим това не е всичко, което създадохте по време на извънредното положение нали?

Два български филма, за които съм писал музика ще бъдат представени на София филм фест. Единият от тях беше създаден по време на извънредното положение. На 17.03 е неговата премиера. „Сбогом Джони” е психо-драма по романа на Марин Дамянов. В саунд-тракът към филма отново можем да чуем вълшебната цигулка на Светлин Русев, а изпълнението на финалната песен, както и текстът към нея са на прекрасната ми съпруга – певицата, актриса, режисьор и драматург Ана Топалова, която взе решение да раздели творческата си работа като изпълнител и вече се крие зад артистичния псевдоним AnaBella. Щастлив съм, че имах възможност да дирижирам прекрасния сборен симфоничен оркестър, с концертмайстор Йордан Димитров, с който в рамките само на един ден, успяхме да запишем цялата музика към този филм.

На 31.03. 2021г. е дългоочакваното представяне на обновената версия на любимия на поколения българи филм „Хан аспарух”. Най-мащабната кинопродукция, създавана в България ще се появи на екран с ново заглавие – „Ханът и империята”. Над дигитализирането на картината на филма с най-съвременни технологии повече от година е работил екип от отбрани професионалисти. Музиката отново е записана с голям симфоничен оркестър и хор в прекрасното звукозаписно студио на „Доли медия” с диригент Пламен Джуров.

Разкажете ни повече за филма. Зная, че сте написали прекрасна авторска музика за новата версия, но какво беше най-голямото предизвикателство в работата ви върху този мащабен проект?

Да пиша музика върху исторически филм за мен е сбъдната мечта. Още повече за този филм, който може да се каже, че е емблема на киноиндустрията на България. Поканата дойде от продуцента Добромир Чочов. Когато той ми се обади вече имаше трима композитори, които изпълняваха задачи по филма. Големият проблем обаче беше, че трябваше да се направи възстановка на оркестрацията на оригиналната музиката, дело на композитора Симеона Пиронков, но единственото, с което можех да разполагам беше автентичния звукозапис на филма от преди 40 години, направен с оркестъра на БНР. И понеже никой не бе поискал да се бори с тази задача, „дойде и моят шанс”. Освен изключително голямата отговорност, с която подходих към възстановката на музиката, голямо предизвикателство беше и оркестрирането на музиката за новия състав на оркестъра, така че да се запази „старото”, но да звучи по-близко и въздействащо за ухото на съвременния зрител.

Какво ви донесе в професионално отношение пряката работа с легендарния режисьор Людмил Стайков?

Възхитен съм от задълбочените музикални познания на академик Людмил Стайков. Би било прекрасно и съвременните му колеги да се интересуват повече от музиката, от музикалните инструменти, техните тембри и безкрайните художествени изразни възможности, които дава богатата музикална култура, когато се работи над аудиовизуален продукт. За съжаление ми се е случвало да срещам и такива, които не правят разлика между саксофон и тромпет например. Това е несериозно. Режисьорът трябва да знае много, за да може да иска много и да знае как да го получи. Само тогава може да има истинско, завладяващо и оставащо завинаги в умовете и сърцата на зрителите кино.

Резултатът от работата Ви през отминалата година ще можем да видим и чуем в рамките на следващите две седмици. Премиери на два филма в НДК на 17-ти и 31-ви март и концерт в Зала „България” на 1-ви април, с премиера на новото Ви произведение „Qarantinella” за Софийска филхармония и Светлин Русев. Наистина впечатляващо за днешната реалност. Какво да очакваме от Вас през тази година?

Предстоят премиери на два детски мюзикъла, които създадохме със съпругата ми Ана Топалова. Първата е на мюзикъла „Дивите лебеди”, която ще се състои на 01. юни в ОКИ „Надежда”. Втората премиера ще бъде през месец ноември, но за сега ще запазя в тишина допълнителната информация свързана с нея. И двата мюзикъла са подкрепени от едногодишната програма за финансиране на частни организации в областта на културата към НФК. Това ни даде глътка въздух и възможност да създадем тези културни продукти за най-малките почитатели на мюзикълното изкуство.

Предстоят ми няколко концерта като диригент с различни програми. Едната е изцяло джазова със солист AnaBella и симфониета „София” . Концертът е насрочен за 02. Септември в резиденция „Лозенец” под надслов „Everybody need’s a little more jazz”. В програма ще чуете едни от най-любимите на публиката джаз стандарти в мои аранжименти и оркестрации.

Втората програма ще бъде класическа. В нея солист ще бъде моята сестра Антония, а концертите, които ще изпълним са: Рахманинов – Концерт за пиано №2 и „Концерт за пиано и оркестър №1” от нашия баща – Кирил Ламбов.

Предстои ни и завършване на дебютния албум на AnaBella, снимане на клипове, преподавателска дейност и мн. др., както и работа по няколко нови симфонични творби, някои от които завещани като наследство от баща ми.

 

Интервю на Божидар Димова

Райко Павлов
Райко Павлов Отговорен редактор
Новините днес