Ивайло Терзиев е композитор, аранжор, музикант и автор на текстове. Работи над 20 години извън България като музикант, композитор и аранжор на шоу програми. В продължение на близо 12 години е музикален ръководител на Представителния ансамбъл на въоръжените сили на Република България. Музиката му се изпълнява от български, белгийски, английски, израелски и други изпълнители. Автор е на над 60 песни и е носител на десетки престижни награди.
Г-н Терзиев, неотдавна МУЗИКАУТОР заговори за авторските права в музикалните събития, организирани от военните структури. Как приехте тази инициатива?
Всяка инициатива за защита на авторските права на българските, а и на чуждестранните творци, оценявам много високо, затова и сега поздравявам активните действия на МУЗИКАУТОР в тази посока. Личното ми мнение е, че основните принципи на закона за авторските права следва да се прилагат спрямо всички, независимо дали са държавни или частни структури, отделни лица или ансамбли. От друга страна самият закон въвежда изключение, като допуска без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение да се използват музикални произведения по време на официални церемонии, организирани от публичната власт. Това изключение е доста спорно, тъй като не действа стимулиращо за творците именно държавата чрез нейните структури да не зачита техните авторски права и не е особено морално точно тези структури да ползват труда на българските творци, чийто поминък са именно създадените от тях творчески произведения. Ако някой български автор е създал вдъхновяващо, зареждащо и възпитаващо в добродетели произведение, не мисля че е почтено като благодарност и без да се иска съгласието му да му се отказва правото на евентуалните приходи, особено повтарям от държавни структури, част от които са и военните структури. Поради това считам в тази част законът за несъвършен и пораждащ напрежение.
Не бих отделил защитата на авторските права при използване на авторски произведения от военните структури по отношение на която и да е друга частна или обществена структура, използваща авторски произведения. Има известна специфика при военните духови оркестри и хорове, която се изразява в това, че когато изпълняват музикални произведения, притежаващи авторски права, военните духови оркестри и хоровете най-често не ползват автентичния аранжимент на съответното музикално произведение. При духовите оркестри не се ползва и текстът на произведението, когато се изпълнява като инструментал.
Вие сте били дългогодишен музикален ръководител на Представителния ансамбъл на въоръжените сили на Република България. Бихте ли ни разказали малко повече за своята работа?
Представителният ансамбъл на въоръжените сили на Република България (ПАВС) е отделна структура в състава на Националната гвардейска част (НГЧ). В ПАВС работят едни от най-изтъктнатите български изпълнители от областа на популярната, фолклорната и класическа музика, освен тях в състава на ПАВС има и танцова формация.
Работата ми общо казано беше свързана с изграждане и постигане на целите, които ръководството на ПАВС съвметно с ръководителите на НГЧ генерал Боян Ставрев и генерал Илко Йорданов си бяхме поставили. С тях винаги намирахме общ език и стремежът ни накратко беше: Повдигане на патриотичия дух на служителите в българската армия и утвърждаването на националната идентичност и добродетели чрез въздействащи художествено-естетически концерт-спектакли.
Художествено-творчески и музикантски казано участвах в изграждането на тематичната рамка на концертите, организирането, подбирането на песни за концертите, организирах и провеждах репетиции, следях за успешното протичане на концертите, а на доброволни начала създавах множество авторски песни, аранжименти и записи.
Какви събития организират военните структури и колко често се провеждат такива концерти?
Изпълненията по време на музикални събития, организирани от военните структури, са свързани с изпълненията на военните оркестри, ансамбли, хорове, танцови формации, външни солови изпълнители и т.н.
Освен церемониалните събития, които са свързани основно с военните духови оркестри, военните структури развиват и активна концертна дейност. Мероприятията от церемониален характер на военните оркестри могат да бъдат стотици годишно, а по времето когато аз бях музикален ръководител на ПАВС, броят на годишните музикални и художествени събития и концерти на военните структури надвишаваше 100 годишно.
Когато бях музикален ръководител на ПАВС, нашият ансамбъл и Гвардейският представителен духов оркестър (ГПДП), си взаимодействаха много добре, правехме много общи мероприятия, в които взаимно се допълвахме и си помагахме при осъществяването на патриотично-художествените цели на концертите и спектаклите.
Военните ансамбли и оркестри изпълняват както военни маршове, така и популярна музика. Бихте ли посочили имена на автори и произведения, които влизат в репертоара им?
Диапазонът от имена на произведения и на автори е много широк. Варира от народни и авторски фолклорни песни, военни маршове, сигнали, през възрожденски песни, през емблематичните български хора за духов оркестър до българските и световните образци на духова, симфонична и поп музика.
Музикалните произведения, които ПАВС изпълнява, са:
- Продуцирани от самия ПАВС;
- Авторски песни на служители от ПАВС;
- На външни за ПАВС автори.
В контекста на разговора за защита на авторските права върху художествените произведения моята позиция е, че автори, които раборят в съответните държавни творчески колективи, в това число ПАВС, би следвало да се откажат временно (докато работят в тези структури) от възнагражденията от авторските си права върху творби, които се изпълняват от тези колективи (така както аз и други колеги – автори от ПАВС), за да не се стига до конфликт на интереси.
За произведенията на външни автори, които ансамблите и оркестрите в това число и ПАВС изпълняват на концерти, както вече казах, е редно да бъдат отчислявани съответните авторски и продуцентски възнаграждения на съответната организация, която ги представлява – МУЗИКАУТОР и т.н.
За всеки отделен концерт песните се променят в зависимост от тематиката на концерта. За конкретните концерти и авторски произведения би следвало военните структури да комуникират, да информират и да се отчитат в коректно взаимодействие с носителите на конкретните авторските права като МУЗИКАУТОР и т.н.
Защо музиката е важна за духа както на военнослужещите, така и на народа?
Военнослужещите изпитват същите чувства на въодушевление, възторг и художествена наслада, както и другите граждани на държавата, но при военнослужещите има следната специфика: Не дай боже нашето общество да попадне под военна заплаха, тогава именно военослужещите ще поемат най-голям риск за живота си и за спокойствието на семействата си. Това означава че трябва да са силно мотивирани и с висок родолюбив и боен дух. Този именно дух трябва да се поддържа от структура с творчески потенциал, която има заложени такива цели. Именно тук е ролята на ПАВС, както и на военните оркестри. Тук и „обратната връзка“ е много важна: Когато творците от тези състави видят, че хората стават на крака и с озарени лица ръкопляскат и искат спектаклите да продължат, те знаят, че са си свършили добре работата и се зареждат с нов творчески заряд.
Каква подготовка е необходима, за да се създаде и изпълни едно произведение, предназначено за военен оркестър или ансамбъл?
Най-важно за едно музикално произведение е творбата да има силно музикално въздействие, така че музикалната подготовка играе решаваща роля. Ако приемем че произведението има голяма творческа стойност и въздействие, то оттук насетне най-голяма роля има начинът, по който ще бъде аранжирано, а впоследствие и поднесено на публиката. Аранжорите на хорове и ансамбли трябва добре да познават възможностите на женските и мъжки гласове. Аранжорът на произведение за духов оркестър е необходимо да познава спецификата на всички духови инструменти, да знае точно броя на музикантите по секции и да е наясно кои са най-изявените солисти по секции, когато това е необходимо. Когато музикалното произведение е насочено към военни творчески колективи, авторът трябва да е подготвен и с житейска мъдрост, за да даде добра патриотична рамка на творбата и да организира адекватно нейното представяне пред публика от военнослужещи.
Смятате ли, че трудът на творците, е недооценен? Какво според Вас трябва да направи държавата и обществото, за да отдаде признание за творците и да ги стимулира?
Да, трудът на много от творците, е недооценен. На някои други творци пък е надценен. Понякога медиите и рекламните похвати създават незаслужена значимост на някои творци или произведения а други заслужаващи внимание остават незабелязани. Оценката за труда на един творец е много субективна, но е обективен фактът, че творчеството като цяло (не само в областта на музиката) е силно обезценено. Това основно е вследствие на възможностите за безплатно ползване, които интернет-пространството осигурява. Това важи не само в областа на музиката, за България, но и в дугите видове творчески дейности в световен план. Не така стояха нещата преди появата на интернет, но към днешна дата обстоятелствата са такива, че придобивката на човечеството за споделяне на творчество донесе със себе си обезценяване на творците. Имайки предвид създаването на изкуствени интелект и все по трудното проследяване на интелектуални кражби, недооценяването на творците в бъдеще може и да се задълбочи. Това вече рефлектира в културния живот с намаляването на интереса към тази иначе изключително важна за обществото професия – творец. Обстоятелството, че приходите са недостатъчни, принуждава творците да се занимават с допълнители дейности, за да съществуват физически, което неминуемо води до спад на качеството и художествената стойност на произведенията. Освободената творческа ниша ще се заеме в голяма степен от неизградени творци, ентусиасти също и от напористи безкруполни в желанието си за изява дори с нецензурни средства хора. Това най-вероятно ще има тежки последствия върху самочувствието, духа, ценностната система, добродетелите и утвърждаване на националната ни идентичност.
Какво да се направи, за да стимулира обществото творците си? Това е сложен въпрос, който изисква сложен отговор. Няма просто решение като „панацея“. Необходим е комплекс от мерки, които за да опиша, ще са ми нужни няколко листа и са тема за сериозен дебат. Все пак да започнем от най важното: Българското общество трябва да „спасява“ българските творци, защото образно казано се превръщат „в изчезващ вид“. Ако това не се направи, обществото в бъдеще ще плати висока цена. Като начало е добре държавата да отпуска повече средства за прозрачни конкурси за повече авторски песни, при които допуснатите участници да получават някакви приходи. Също така да контролира състезателния характер и да осветлява как се избират представителите на държавата в международни конкурси (като Евровизия например), по нормативен път да създава стимули за талантливите млади хора, да ги включва в държавните творчески събития и творчески състави, така че те да се развиват в ход с изискванията на времето. Отпускането на средства би трябвало да е подчинено на конкретни инициативи за утвърждаване на здрава ценностна система на обществото.
Бихте ли споделили как Вие се срещнахте с музиката и пожелахте да поемете по нейния път?
Това стана далеч назад в годините, още във времето, когато моята майка, която беше брилянтна народна певица, пееше на всички семейни сбирки. Слушах в захлас и Лили Иванова, Диана Експрес, Щурците, ФСБ и т.н. Впоследствие гледах с възхищение към световните поп идоли Beatles, ABBA, Queen, Uriah Heep, Deep Purple, Toto, Stevie Wonder, Earth Wind And Fire и т.н.
Просто си казах: Няма такава житейска наслада като музиката – и едно тийнейджърско лято си купих единствения инструмент, който можех да си позволя с всичките си тогава налични пари – бас китара, и така се започна. На по-късен етап разбрах, че зад изпълнителите на дадено произведение стои автор или продуцент, който е нарисувал в главата си цялата художествена картина и това предизвика още по-голям интерес в мен. Впоследствие си давам сметка, че животът е бил благосклонен към мен през всички житейски кръстопъти, защото съм превърнал най-голямото си удоволствие – музиката в своя професия до ден днешен. Такъв късмет нямаха някои от изключително талантливите колеги, с които музикалният живот ме беше срещнал.
