За всички, които през 90-те години, а и в началото на новия век разучаваха, слушаха и се запалваха по българската музика, група Портокал е с култов статут, а само при споменаването им в главата неминуемо изплуват хитове като "Кадифено канапе", "Прилеп", "Ти" и други.
Ако кажа, че музиката им бе поизпреварила времето си, няма да сгреша. Но това се отнася до много от бандите, които в онези години създадоха смислена музика с текстове, танцуващи директно в душите ни. Портокал е точно такава група и тази година неочаквано се завърна на сцената. Първо ги чухме в Пловдив на най-големия фестивал в България - Hills of Rock, а сега, на 23 октомври, предстои и бутиковият им концерт в клуб "Строежа".
Точно този концерт е поводът да си поговорим с Гриша Георгиев - фронтмен и вокал на Портокал. Какво можем да очакваме от групата (освен да се върнем в младостта си, за което предварително благодарим), какво е "дереджето" на родната ни музикална индустрия и защо с гордост носи прякора си Гандалф Розовия? Ето и отговорите му:
-----------------------------------
Предстои първи самостоятелен концерт на група Портокал от 20 години насам на 23 октомври. Всъщност през лятото ви слушахме на Hills of Rock и ни се струваше нереално да ви видим отново заедно. На какво се дължи това възраждане на групата?
Идеата за завръщането не е от лятото. Всъщност през годините, след като прекратихме активна дейност, сме си обсъждали помежду си колко ще е вълнуващо да се съберем в оригинален състав и да направим няколко бутикови концерта. Споделихме го на Мартин Михайлов - мениджър на Строежа, Бийт и много мащабни събития в България, който прегърна идеята. И така дойде първият концерт имено на Hills of Rock. А концертът в София последва с цел да ни чуят и видят хората, които не бяха на международния форум в Пловдив.
Портокал беше една от най-запомнящите се банди в началото на новия век. Не се ли притесняваш, че може би тогавашните фенове ще очакват абсолютно същото от вас? Заради някаква носталгия по младостта може би?
Няма нищо лошо в това феновете да очакват от нас това, което искат да чуят и видят. Но все пак сме им подготвили доста изненади в нашия сет, както промени в някои аранжименти, така и със специалните ни гости - Innerglow, и Александрина Александрова (Парапланер, Нова Генерация).
Ще представите ли нова музика на сцената на "Строежа" на 23 октомври?
На 23.10. ще изсвирим всичко записано и издадено досега, но в някои от песните има промени точно по начина, по който ги усещаме сега. Ще изсвирим и новия сингъл на Портокал, а именно "Торта" - ремастериран трак, който е записан в сесията с "Прилеп".
Всъщност ден преди концерта с Портокал ще излезеш с другата си формация Greesh в City Stage, за да откриете вечерта преди Fun Lovin’ Criminals. Можеш ли да посочиш какво е общото и какво е тотално различното между Портокал и Greesh?
Да, много се вълнувам за което, защото съм фен на Fun Lovin’ Criminals и много се радвам, че това ще се случи. Всъщност и Портокал са идеални за съпорт на култовата банда от Ню Йорк, което отговаря донякъде на въпроса.
Разликата е в това, че в Greesh има двуполова енергия (ако мога така да се изразя) в лицето на Yo - Йоана Кунева (бас китара, вокал) и специално за концерта сме поканили още една рок-дама - Галатея Мутафова, която ще взриви сцената със саксофона си.
Още: GREESH излизат лице в лице с доверието и предателството с новото парче "Нямам нищо за теб"
А какво се случва със Saint Electrics? Възможно ли е и там да видим и чуем скоро нещо ново?
Засега не се случва нищо и нямаме планове да възстановяваме дейността на бандата. Но все още сме добри приятели и от време на време се виждаме.
Ти самият различен ли си във всяка една от групите, в които свириш? Влизаш ли в роли?
Различията се свеждат до това на какъв инструмент свиря в конкретната банда. В почти всички съм фронтмен, което няма как да е роля. Смятам, че това е начин и стил на живот и самоопределяне.
Снимка: Portokal/Facebook
No More Many More, в която си басист, е една от най-активните съвременни рок банди у нас. С твоя сериозен поглед върху музикалната сцена в България как би определил "дереджето" ни в момента? Накъде върви българската музика, погледнато от твоята лична "камбанария"?
С No More Many More записваме вече пети албум и сме по-активни от всякога. Също така се радваме на много стабилна фен база, което се постига и задържа доста трудно, с постоянство и работа. Ситуацията в България в момента е следната: има много качествени банди и доста оскъден пазар. Ще използвам една метафора... все едно на една гара с 5 коловоза да се опитат да "акостират" едновременно 12 влака... няма как. Но това пък ни кара да работим повече и да вдигаме качеството още и още.
Още: ALI, Цар Плъх, heptagram и Woomb: В разговор за независимата музика и има ли тя почва у нас
Имайки предвид от колко много проекти си част, спираш ли поне за малко, за да си починеш? И ако намираш време за почивка, в какво се изразява тя?
Да, в последно време съм доста зает с всичките проекти и почти нямам свободно време, но винаги намирам време за моите прекрасни деца и при първа възможност се пускаме в приключения. Харесвам планини, морета, карам сноуборд и лонгборд.
Наричаш се/наричат те "Гандалф Розовия" – откъде се появи този прякор и има ли някаква по-специфична история покрай него?
(смее се) Гандалф Розовия се появи на първия ми концерт с No More Many More, когато Методи Кръстев представяше новия член на групата (мен) и когато го изръси, всички паднахме от смях. И така си продължих с розовата брада да си нося прякора гордо.
И за финал коя е твоята любима група, която ти лично би искал отново да гледаш и слушаш – по примера на Портокал?
Това винаги са били моите вдъхновители Red Hot Chili Peppers, но бих дал всичко да се телепортирам на един концерт на Talking Heads в Рим през 1981 г. или на Clash, например.
Фотограф: Иваничка Кючукова/Licata.bg
Интервю на Неда Ковачева
Още: Сретен Ковачевич от Pekinška Patka: Ние прокарахме пътя на пънка в Сърбия и целия регион
