От много, много години клишето, че някоя група "не звучи като българска" се залепва за някоя банда и я съпровожда дълго време. Така е и с JEREMY? - "небългарската" българска инди рок банда, която преди близо десет години пусна парчето си "Fake Fruits" и то трайно се запечата в съзнанието на българските меломани. И до ден днешен групата създава страхотна музика, изгражда си фен маса, междувременно подгрява Queen и Arctic Monkeys и продължава да бачка здраво, за да създава своята музика, звучаща на световно ниво.
В специално интервю за Actualno.com фронтменът на JEREMY? - Ерсин Мустафов, ни разказа за предстоящия голям концерт на групата, за личната музика и за посланията, които артистът може и трябва да прокарва.
------------------------------------
На 16 септември предстои големият концерт на JEREMY? в Арена София (Колодрум). Как се подготвяте за важното събитие – повдигнете малко завесата за това какво да очакваме.
От години чакаме да дойде моментът да направим такъв концерт, да можем да разгърнем потенциала си и да покажем каква група искаме да бъдем. Имали сме възможност да свирим на едни от най-големите сцени у нас и в Европа, дори Азия, но си мечтаем да има наш концерт от сходен калибър. Подготовката върви трескаво. Първата серия от репетиции премина и сега влизаме във втора част, в която ще репетираме в условия, сходни на тези, които ще бъдат на самия концерт. За това събитие решихме да поканим още един музикант и това е Христо Михалков, познат от група ПИФ и бенда на Лили Иванова. Ще имаме един гост, който е познат на всички и според мен той е един от най-великите рок гласове на България!
Фотограф: Георги Манов
Повече от 12 години сте активна част от българската музикална сцена. Очевидно е, че трудностите от "прохождането" вече са зад гърба ви, но в какъв период сте сега – стремглаво израстване? Помъдряване? Или нещо съвсем друго?
Не знам колко точно години минаха, но мисля, че скоро ще се наложи да направим юбилеен концерт (смее се). Малко е сложно да се отговори в какъв етап сме сега. В България е малко странно от гледна точка на шоубизнес. Групата е вече като едно семейство, преминало през редица трудности и изключително щастливи моменти. Пандемията доста промени плановете ни. През 2020 г. получихме покана от португалска агенция да направим турне в Испания и Португалия, което да прерасне в голямо европейско турне, но, за съжаление, развоят на събитията ни попречи да го реализираме. В момента за нас е най-вaжен големият концерт на 16 септември. След това ще изкараме трети студиен албум и ще реализираме плановете си за национално турне, последвано от отложеното европейско турне.
Новата ни музика мога да кажа, че звучи доста по-зряло от първия албум, например. В началото текстовете имаха основно социално послание, а сега забелязвам, че са по-скоро интимни и лични. Тъй като песните за албума са готови и вече композирам музиката за четвърти албум, виждам, че нещата звучат още по-улегнало. Смятам, че това е нормално, защото вече сме в такава възраст. Ето, че на Таш - нашият китарист, преди дни му се роди първото бебе и групата се увеличи с още един член. Ставаме все по-голямо и задружно семейство и вярвам, че ни предстои само най-доброто.
Фотограф: Драгомир Димчев
ОЩЕ: Веселин Замфиров от Bulgaria Tattoo Expo: За татуировките, изкуството и отпадането на стереотипите
През последните години имате много награди, спечелени конкурси и изяви на едни от най-престижните европейски фестивали. Кой момент за вас като група е най-ценен от пътя ви в музиката досега?
Разбира се, че турнето ни в Европа с Queen през 2016 г. Това продължава да бъде най-невероятното нещо, което ни се е случвало. Истинска рокендрол история като от филм. Като тийнейджър слушах нон-стоп тази група на един стар грамофон и си мечтаех да имам група като тях. Мечтаех толкова силно, че визуализирах всичко. След това с Таш създадохме ученическата си група и си представяхме, че свирим по стадиони и препълнени зали. Вярвам, че това до голяма степен предопредели пътя ни и ни държи мотивирани и до този момент - да вярваме, че всичко може да се случи. The sky is the limit!
Има още много моменти в историята ни, които ме карат да се усмихвам широко. Спечелихме наградата на публиката в International Songwriting Competition сред 18 500 песни от цял свят. А в общото класиране бяхме на седмо място, което просто не е за вярване. Една от най-ценните награди за мен е обаче е "Кристална лира" от съюза на музикалните и танцови дейци в България. Това е награда за високо изкуство и е огромен комплимент за нас.
Много хора не знаят, но месеци преди пандемията подписахме договор с американска пъблишинг компания песента ни "Go Or Fall" да бъде включена в новия сериал на Marvel. За съжаление обаче пандемията прекъсна снимките и продукцията не се осъществи. Но самият факт, че наша песен щеше да бъде част от саундтрака на толкова мащабна световна продукция, ме радва изключително много.
"Кралете на инди-рока в България" - това определение почти винаги върви след името на група JEREMY?. Пълноценно ли ви определя то? Как бихте се описали вие самите като група?
Ееее, не мога да скрия, че като чуя това изречение си се представям с корона и наметало (смее се). Не знам откъде се появи това определение, може би след концертите с Queen. Все пак всяка кралица има нужда от своя крал (смее се). Шегувам се, разбира се. Не е сериозно човек да се взима толкова сериозно, че да се съгласи с подобно определение. Ние сме рок група, която иска да прави добра музика и да е възможно най-добра на своите концерти. Това е определението, което бих дал за JEREMY?
Да, вярвам, че след нашия пробив с "Fake Fruits" се отвори път за още много групи. Продукцията стана на по-високо ниво. Ъндърграунд групите излязоха на светло, случиха се много неща. Стартира, така да се каже, нова вълна в българската музика и се радвам, че ние сме част от нея. Имам обаче голямото желание да не тъпчем на едно място, а да се развиваме. Не става само с един, два успеха. Няма крайна цел, важен е пътят, а той е осеян с много изпитания. Имаме четири европейски турнета, които сами сме си организирали. Никога голяма компания не е заставала зад нас. Отбивали сме всички предложения през годините, защото най-важен е не бизнесът, а дали партньорите в работата си допадат и се харесват. Повечето групи не знаят какво е да си на път един или два месеца в един бус, изминавайки десетки хиляди километри, почти без никакво спане и с най-бруталния хранителен режим, а именно "хапваме нещо на крак" и всяка вечер да успееш да излезеш на сцената и да се представиш на възможно най-високо ниво. Ако успешно преминеш през това и запазиш тръпката и приятелството в групата, може би си заслужил някой ден да те наричат "Кралете на инди-рока в България".
Фотограф: Георги Манов
Кой е най-трудният момент, който сте имали като група?
Много труден въпрос. Когато си в рок група, има много забавни моменти. Понякога е наистина като във филмите и историите, които всички сме чували за любимите си банди - eдно безкрайно парти. Нооо, моментите, в които въздухът се нагрява близо до експлозия, не са малко. Щастлив съм обаче, че до този момент сме успели да съхраним приятелството си. И дори и да имаме трудности, ги преодоляваме бързо. Едно "Извинявай" и една прегръдка вършат чудеса, повярвайте ми.
Ако говорим за музика, най-трудно бе решението да продължим да пеем на английски език. Почти няма човек от "бизнеса" в България, който да не ни е казал "ПЕЙТЕ НА БЪЛГАРСКИ". Това, разбира се, го чуваме и от много хора, които идват на нашите концерти или слушат музиката ни онлайн. В началото изключително често чувахме изречението "Жестоки сте, все едно не сте българска група"... първите години го приемахме за комплимент, след това разбрахме, че това е проблем. Ето, ще ви дам пример защо е така. Нашата музика е добре ротирана в българските радиостанции. Хората, които слушат радио, чуват нашата песен и не разбират, че това е БГ банда, сътветно не знаят, че могат да дойдат на наш концерт, без да се наложи да си купят и самолетен билет... Това е задачата ни сега - тези, които не знаят, че сме местна група, да го разберат.
В изкуството вдъхновението от други творци не само е неизбежно, а е и част от създаването на нови творби. Откъде идва вдъхновението на JEREMY? Кои са вашите примери за голяма музика по света и у нас?
Вдъхновението идва от всичко, което ни заобикаля. Може да е случка в групата, може да е случайна среща, пейзаж, интервю :) Разбира се, имаме любими групи, които са ни повлияли много. Всеки в групата слуша различна музика и това ни помага нашата музика да има собствен почерк. Ако всички харесвахме и слухаме само Metallica да речем, вероятно щяхме да звучим точно като тях. Радвам се, че с времето все повече се приближаваме до нашия си собствен стил. Като говорим с режисьора, който снима всичките ни клипове, и коментираме нова концепция за видео, той казва: "Трябва да е повече JEREMY?", което за мен значи, че той забелязва конкретно звучене и стил в нас. Значи ние сме си свършили работата добре.
Ако все пак трябва да дам примери за групи и артисти, то мога да споделя с вас, например, когато си говорим с нашия миксинг инженер за смесването на нова песен, винаги е необходимо да дадем референция за поставяне на тембрална картина на песента. В първия албум най-често референциите бяха с песни на Foo Fighters. Във втория албум най-често референтни бяха 30 Seconds to Mars. За новия албум референциите варират от Nothing but Thieves през Snow Patrol до Alabama Shakes и Ейми Уайнхаус.
Смятате ли, че музиката може и трябва да прокарва послания, особено при ситуации като сегашната с продължаващата война в Украйна?
Музиката винаги е била наситена със социални послания и е огледално отражение на световните процеси. Когато артистът е спокоен да се обърне към себе си, то тогава може да създаде и по-интимна музика. И да, може да прокарва послания и аз вярвам, че трябва! Злото винаги ще намери къде да се закачи и затова е важно с посланията в изкуството да може да му се противодейства. В днешно време човек може много лесно да се заблуди заради огромния дезинформационен поток онлайн. И ако артистите просто пренебрегват случващото се в световен и локален план, то не им прави чест. Повечето артисти, особено в България, се страхуват да изразят позиция, защото се страхуват, че ще изгубят публика или позиции и ги разбирам. Но аз предпочитам да живея живот с гордо вдигната глава. Да вземем за пример Шиниъд О’Конър. През деведесетте тя имаше смелостта да се опълчи и да изрази позиция! Вероятно това разруши кариерата ѝ и повлия на здравето ѝ, но след време всички видяхме, че тя е била права за посланието, което отправи тогава. В крайна сметка преди всичко трябва да бъдем хора. Помагаме на хората в беда и след това е всичко останало. Чест, морал, достойнство. Без това няма нищо!
Интервю на Неда Ковачева
