Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Довиждане, EXIT 2015

14 юли 2015, 15:48 часа • 9476 прочитания

Да, след три фестивални дни, дойде време и за последната вечер с великолепни банди и артисти на живо в Петроварадинската крепост в Нови Сад. И то какви само! Но подред, моля, подред.

Неделя е последният ми цял ден в Нови Сад и моите приятели ме водят на почивка следобед в близкото селце Лединци. Там родителите на Будимир са приготвили голяма софра на теферич в градината, ядем превъзходен домашен колбас “кулен“ – подлютен и неустоимо мезе за бира. Има и гулаш – все пак Нови Сад е бил част и от Унгария, макар и автономна, и има голямо влияние от унгарската култура. Хапваме, дремваме на хамаци и късно следобед отпрашваме обратно към Exit 2015.

След няколко освежаващи гълтока уиски, хващаме пътя към крепостта. Май ще изпуснем немците Milky Chance на главната сцена, но никак не съжалявам - абсолютно импотентно ми звучат, въпреки нелошия, леко хриплив глас на  Clemens Rehbein и топлите реге мотиви в музиката им. Влизаме, въртим се половин час, хората не спират да се трупат и точно тогава получавам обаждане, че Fear Factory ще дават интервюта и съм включен в списъка. Окей, само да се добера до Explosive Stage иззад главната сцена и прес зоната. Докато стигна до метъл сцената и намеря мениджъра й минават повече от 20 минути. Той заявява, че Frear Factory отказват да дават интервюта, но ще пробва пак. Пак не искат. Ами, шанс, ще ги видя по-късно направо докато забиват. През това време започват хардкор агентите Putrid Blood и се отдръпваме леко назад от виелицата на погото, за да ги гледаме.

Оттам скачаме към Future Shock сцената, за да видим местните пънк герои Proleće. Яки са, публиката, макар и не особено плътна тук, ги обича, а когато забиват парчето, посветено на Нови Сад, някъде напред пламва факел и вече сме като на футболен мач. Веселба!

След тях бързаме към Main Stage, където ще видим Faithless. Личен (а и далеч не само) фаворит са, пионери в електрониката и трип хауса, а албумите им са чест саундтрак на различни настроения в различни периоди от живота ми. Тоест – важни са от 20 години. А с техния сет получавам 2 в 1. Защото една новина, която някак се измъкна извън периферията на интерес и внимание от родните медии (защото липсват специализирани такива, с адекватни музикални автори?), че новата певица на Faithless е родената в Англия Kyla La Grange. Ако се чудиш коя е пък тази, виж тук. Та, нейсе. Сцената е озарена от дълги фоейрверки, а след тях на сцената изплува силуетът на Maxi Jazz и застаналата зад синтовете до него Sister Bliss до тях е великолепният им нов бенд, а на екрана зад тях символично свети 20. Така де, не само Exit e рожденик. Неминуемо попадаме под харизмата на Faithless – тези хора на сцената са въплъщение на каузата музикант и артист, а светлинното шоу, мапингите, всичко превръща лайва им в пътешествие отвъд. God is a DJ, а Faithless са пророци. И някъде там, ефирният, силен, неустоим глас на чаровната Kyla La Grange. Получавам повече, отколкото съм търси и очаквал. Благодарим, Faithless.

След техния сет изобщо не ми се слуша нищо друго, искам да застана на брега на Дунав и да гледам дълбоките му води. Само че тайфата ме тегли към Explosive Stage, където тъкмо опъват банера на Fear Factory и четиримата ни връхлитат безпощадно. Леле, какъв заряд! Още едни любимци от повече от 20 години. И звучат все така, като преди – нечовешки напомпан машинен саунд, отчетливите рифове на Dino Cazares, кършещ кокали ритъм и ревовете на Burton C. Bell. Докато крещя цели пасажи като „What will become, what will we be, when we can see our eternity?” от Become, си давам сметка, че не съм забравил и грам от емоцията, с която ме блъскаше тази банда в тийнейджърските ми години, та до днес. Крещим и се млатим весело в погото, а Fear Factory ни пердашат с брутални любимости като Shock, Edgecrusher, Powershifter и две чистак нови парчета от Genexus, който чакаме на 7 август. Плюя прах, през гърло, докато вея коси и се премятаме един върху друг като леминги на строеж.

Това е, Exit 2015 за мен свършва, нямам сили да гледам друго. И наистина, час и нещо по-късно седим трима приятели на брега на Дунав и гледаме просветляващото небе, докато пием уиски направо от бутилката. Честит 15-и рожден ден, Exit! Довиждане, Нови Сад!

Автор: Ивайло Александров

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес