България има своя първи златен олимпийски медал в художествената гимнастика. Донесоха го момичетата от ансамбъла - Симона Дянкова, Лаура Траатс, Ерика Зафирова, Мадлен Радуканова и Стефани Кирякова, както и техните треньорки Весела Димитрова и Михаела Маевска. В Токио българките успяха да изиграят съчетанията си без грешка и да получат повисока оценка от абсолютния хегемон Русия, а момичетата посветиха отличието не само на многобройните си почитатели у нас, а и на тези по цял свят.
"Имаме фенове по цял свят, които ни пишат, подкрепят ни. Испанските ни фенове, които през 2018 г. ни подариха корони и присъстваха на всяко състезание, бяха направили клипче, на което говореха на български език. Много се радвам, че успяхме да зарадваме не само България, но и целия свят", заяви в специалното студио на bTV, посветено на олимпийските медалистки Лаура Траатс. "Не знам дали са искали Русия да загуби, но ние с италианките сме много добри приятелки. Винаги сме се подкрепяли. Ние също много се радвахме двата отбора, тъй като две от момичетата играха в Рио, станаха четвърти и се надявахме да вземат медал. Мечтата ни беше и ние да сме на стълбичката, и италианките. За това бяхме много щастливи", допълни капитанът Симона Дянкова.
Момичетата са категорични - този медал се печели с много труд. "Много труд в залата, на много лишения, на тази сплотеност, която имаме. И съм благодарна на абсолютно всички момичета и треньори за всички тези 5 години, които извървяхме заедно", категорична е Мадлен Радуканова. "За тези 5 години, освен този медал, спечелихме и още нещо голямо и значимо - това, което сме като екип", добави Лаура.
Основен "архитект" на успеха е треньорът Весела Димитрова, която се завърна у нас от Швейцария преди 5 години, за да поеме националния тим. "Специално поканата да работя с момичетата получих от Ина Ананиева - треньорката на предишния ансамбъл, а и моя съотборничка. Тя ми написа едно съобщение и добре, че дойде. Наистина съм доволна от този факт и не съм съжалявала, че съм направила тази крачка. Това беше момент на върховно щастие и всеки иска да му се случи отново", заяви тя.
В своя екип Димитрова привлече Михаела Маевска - капитан на предишния ансамбъл по художествена гимнастика, който спечели бронз от олимпийските игри в Рио де Жанейро. "Чувствам се по-комфортно като треньор. Доста дадох на спорта и никога, откакто съм се отказала, не ми е липсвало да съм състезател. Сега гледам от една друга гледна точка. За мен това също е нещо велико. Ние сме винаги заедно, знаем във всяка ситуация кой как ще реагира. Наистина беше много емоционално. Видях я за първи път да се зарадва искрено. Винаги съм знаела, че моето спокойствие може да допринесе за голям успех. Знаех, че това помагаше през цялото време и ме държеше силна", разкри Маевска. Спокойствието, което внася бившата гимнастичка е пословично. И е сред основните причини за успеха на грациите.
"Адреналинът наистина влияе по различен начин. Той те кара да искаш да се разгърнеш максимално. При нас е много важна всичко това да се прибере навътре и да запазим пълно самообладание и контрол.", разказа Стефани Кирякова. Признание за момичетата и треньорите дойде и от легендата на този спорт - Нешка Робева. "В момента, в който Весела пое този отбор, като че ли Бог беше с тях - един сплотен състав, едни работливи момичета, едни скромни деца, един треньор стегнат, талантлив. Късметът беше на страната на тези, които са работили. Заслужиха го! Съдбата направи така, че Весела да се върне в България, да поеме отбора в точния момент и наистина да постави началото на едно възраждане на българската школа по художествена гимнастика. Искам да поздравя и федерацията, която им осигуряваше условия за подготовка. Искам да им пожелая успехи в българските изяви и да изкажа своята благодарност към това, че те поставиха венец на едни дългогодишни усилия и възстановиха една справедливост", беше категорична тя.
Състезанието в Токио не премина и без критични моменти. При българките те бяха два - болките в крака на Мадлен Радуканова и един наклонен обръч. "Още по време на самото съчетание усетих, че кракът започва да ме боли. Мисля, че всички го разбраха, защото започнах да си говоря сама на себе си, да си давам сили и кураж. Когато излязохме от терена, погледнах треньорките и им казах, че страшно много ме боли кракът. Те бяха тези, които ми казаха, че има още малко, че трябва да стисна зъби, както и момичетата. Тръгнахме да се подготвяме за следващото съчетание, госпожа Илиана Раева дойде при мен и ми каза, че остава още малко, трябва да излезем и да изиграем това съчетание без грешка. Аз ѝ казах, че ще направя всичко по силите си да стисна зъби и да го направя. След което, когато стъпихме на терена, спрях да мисля за болката и започнах да мисля само за състезанието. Просто си представяш и си мислиш за този златен медал, който искаш да получиш след по-малко от 5 минути и стискаш зъби", разказа Мадлен. "Това беше един доста голям късмет. Мисля, че съдбата ни се усмихна, тъй като направихме всичко, което зависи от нас преди тези олимпийски игри. Когато тръгвах за елемента, обръчът се наклони. Ако се беше наклонил няколко милиметра по-малко, не се знаеше къде ще отиде и развоят на събитията можеше да не е същият. Така че просто може да благодарим на тази капчица късмет", разясни Лаура.
Момичетата от ансамбъла са заедно в добро и лошо и дори в почивните си дни. През 2018 г. те бяха плътно до Стефани Кирякова, чиято майка получи инсулт малко преди световното първенство. Преди ден тя я посрещна на летището. "Всичките ми притеснения се изпариха и си помислих "Мама! Тя е! Тук е! Прибрах се! Нося златото вкъщи!". Със сигурност пътят ми до тук нямаше да е същият без всичко, което ми се случи. Има огромно отражение всичко, което ми се случи, но то ме направи по-силна", разказа тя. Преди да заминат за Токио пък грациите присъстваха на годежа на Ерика Зафирова и гимнастика Дейвид Хъдълстоун. "И двете бяха емоционални и много важни неща в моя живот, но са много различни. Няма как да избера кое е по-важно за мен. И двете са важна стъпка. Много съм щастлива, че се сгодих за моя любим и съм част от този отбор", заяви тя.
В японската столица като тяхна майка беше президентът на Българската федерация по художествена гимнастика - Илиана Раева. "Илиана Раева беше като майка на всички ни там. Видяхме я много различна от обикновено. Обикновено е много пламенна, но този път я виждах само как ни се усмихва, казваше ми "Лъвиците ми", "Горе главите", "Можете". Толкова ни се радваше, че преди да излезем снимаше с телефона. Много ѝ благодарим, защото тя също ни вдъхваше много увереност", разказа Стефани.
Вълнението на Раева се е пренесло и в семейството ѝ, а за него разказаха двете ѝ дъщери - Славея и Виолета. "Този медал беше толкова заслужен. Те просто нямаха конкуренция и аз за това бях много спокойна. Крещяхме, след това се чух с майка ми, крещяхме по телефона. Много истински емоции", каза Славея. "Говорих с майка ми по телефона веднага щом свърши награждаването. Плакахме от щастие. Казваше ми, че във всеки един момент очаква някой да дойде да я събуди от този невероятен сън. Тя е невероятна майка, невероятен професионалист, страхотна баба, страхотна съпруга. Пожелавам ѝ да си почине, да е спокойна, да прекара повече време с внучките си, очаквам да се прибере вкъщи и да я прегърна и целуна", добави Виолета.
Момичетата бяха категорични, че този успех не е само бленуван. Те са си го представяли всеки ден в предолимпийския лагер в Мураяма. "Говорили сме си го помежду си и сме усещали с цялото си тяло как печелим този медал, особено, когато бяхме на лагер в Мураяма. Там се събирахме много често и мисълта ни беше само за олимпийските игри. Представяхме си как печелим медала и какво ще се случи, ако не го спечелим. Но гледахме да не задълбаваме в тази мисъл. Беше много емоционално. Стефи плачеше постоянно. Тя плака и в деня преди състезанието. Първият ден беше минал, бяхме играли, вечерта Линой Ашрам стана олимпийска шампионка и беше голям рев, защото беше голяма изненада", разкри Симона Дянкова.
А от тук накъде? Весела Димитрова е категорична - към световното първенство, което е в края на октомври в Япония. "Както Стефи ме е учила - стъпка по стъпка. Сега, в моментът, предстоят ни други неща. Париж е доста далеч. На много неща съм се научила от тях. Едното е да бъда малко по-дипломатична и малко по-спокойна и не толкова пряма и директна. Аз обожавам професията си и мисля, че ще бъда в гимнастиката със сигурност", каза тя.
Като треньор Димитрова може да определи всяко от момичетата с по няколко думи: "Михаела - моята подкрепа във всички трудни моменти. Ерика - най-кроткото и мило същество на света. Стефи - най-чистата душа, която познавам. Симона - огънят и пламъкът. Лаура - разумът. Мадлен - много щура и готина".
