Двукратният олимпийски шампион Ружди Ружди се завърна на родна земя! Златният медалист на гюле (F55) от Параолимпийските игри в Париж благодари на треньора си Радостин Тодоров, от когото е научил всичко за спорта. Ружди разказа за трудностите, през които е преминал по пътя към успеха, и не скри радостта от това, че е чул химна на България в най-важното състезание.
Ружди Ружди: Този медал тежи повече от другите
“Този медал тежи повече от другите, защото минаха много години и все по-трудно става да се спечелят медали, особено златен. Много е трудно да седиш на едно ниво толкова много години, с толкова много контузии. Щастлив съм, радвам се, че успях да стъпя на върха. Радвам се, че чух химна на България в най-важното състезание. Бях подготвен много, исках да спечеля, но ме беше страх да кажа, че отивам за медал, защото всичко се случва - съдии, фалове. Не исках да си удрям една спирачка предварително. Отидох, борех се до последно и успях", заяви Ружди след завоюваната титла в Париж.
Изпълненото обещание от треньора на Ружди
"Това трябва да се изживее. Все едно за първи път спечелих златен медал, развълнувах се. Имах подкрепа от приятели, роднини, родители. Искам да благодаря и на треньора си, защото без него нямаше да успея. Той ме научи на абсолютно всичко, каза ми, че трябва да го слушам и ще ме направи световен шампион и световен рекордьор. Така и стана!", призна той.
Параатлетът преминал през животоспасяваща операция
"Много проблеми имах. През 2019 г. на Световното бях с много голяма рана и близо 38 градуса температура. Успях да спечеля на косъм златния медал и като се прибрах трябваше веднага да ми се направи животоспасяваща операция, защото кръвта ми е започнала да се трови", разказа параатлетът.
Шампионът от Глоджево: Искам да продължавам, докато имам сили
"Предстоят други състезания. Искам да продължавам, докато имам сили. Винаги има мечти за сбъдване и затова аз ги гоня и лека-полека се сбъдват. Най-важно е другите да не се отказват, да се борят и да слушат треньорите си. Ако не бях с увреждания, сигурно нямаше да бъда спортист. Сигурно нямаше да се случи това нещо. След катастрофата в Павел Баня се видяхме с Даниела Тодорова и започнах да се занимавам. А и попаднах на добър треньор, който ме научи. Имах желание и талант”, завърши Ружди при завръщането в София.
ОЩЕ: След златото на Ружди: Две четвърти места за България на Параолимпийските игри в Париж (СНИМКИ)
