Най-големият талант в българския биатлон в момента Красимир Анев дължи кариерата си на... кардиолог. За спорта го "спасява" известният доцент Тодор Балабански. Всичко това се случва, когато Краси Анев е едва на 16 години. Тогава, на обстойните изследвания в медицинския център в столичния комплекс "Дианабад" резултатите показват леки отклонения в сърдечната му дейност. Тестовете, на които се подлага, са задължителните точно преди да бъде включен в националния отбор.
"Докторите искаха да ме спрат от спорта. Казваха, че може да стане сериозно. Доцент Тодор Балабански помогна страшно много. Използва разни машинарии, за да оправи проблема. Спаси ми кариерата. Много съм му благодарен", казва Красимир Анев.
Роденият на 16 юни 1987 година биатлонист е една от големите български надежди за добро класиране на започващите в петък Зимни олимпийски игри в Сочи. Талантът е вторият българин от Самоков, който направи сериозно впечатление в зимните спортове в последните години. Преди него съгражданинът му Владимир Зографски също впечатли с успехите си в ски скоковете.
"Запалих се по биатлона в четвърти клас, спомня си Красимир Анев. - Моят брат каза, че е много интересно. Хареса ми най-вече стрелбата. Треньорката Диана Галева дойде в училище, за да събира отбор. Започнах при нея. През 2004-а ме взеха при мъжете. Тогава бях на 17 г. Изкарах само едно лято подготовка. След това парите свършиха и се върнах при младежите. В един момент се обръщаше по-малко внимание на мъжкия тим. Жените от златното поколение си бяха заслужили привилегиите. Пътувал съм три пъти за състезания във Финландия с микробус. Това са три дни и три нощи каране.
Когато треньорът се умори, ние поемаме волана. След това хората ни се чудят защо се класирахме след 60-о място. Дълго време си готвихме сами храната по лагери. До ден днешен си шием рекламите на екипите."
В края на миналия сезон Красимир Анев беше на ръба да се откаже. Нещо повече, дори за няколко часа официално беше окачил пушката и щеките на пирона. Причина за това бяха противоречията, които той имаше с тогавашния треньорски щаб на националите и федерацията.
"Имах претенции към националния треньор Николай Захаров, който работеше непрофесионално и целите ни не се препокриваха. Подготовката, която той водеше, не ме удовлетворяваше. Ние искаме да се намесим трайно в елита на световния биатлон, а това, което правехме при него, нямаше как да ни даде нужните резултати. Иначе със съотборниците ми не съм имал проблеми. С всички се разбирам добре".
Красимир Анев признава, че решението му да се откаже от биатлона е било доста прибързано. "Всъщност, беше валидно само за 1-2 часа. После размислих", казва той.
Голямата българска надежда за игрите обаче не се нае да обещае медал от Олимпиадата. Официално се прицели в Топ 10 в Сочи, но е наясно, че е прекалено рисковано да се говори предварително за резултати. "Знам, че хората очакват постижения. Аз обаче не мога да кажа "Ще се класирам на еди-кое си място". Никой биатлонист не може да го каже, тъй като всяко състезание е различно и зависи от много обстоятелства. Аз знам, че ще дам 110% от себе си, както и досега съм го правил и ще се надявам на добро класиране. Усещам се в добра форма. За мен е и чест, и тежест да съм една от най-големите надежди за медал в Сочи. Моята лична цел е да попадна в десетката. Трасето е доста тежко, с много продължителни изкачвания, остри завои на спусканията. Доста е специфично, но имаме своя тактически план как да преминем. Дано се получи. След последната Световна купа имахме дълга пауза и поработихме върху скоростта на бягането. Не съм суеверен и нямам талисмани. Целта на отборното представяне е да попаднем сред първите осем на щафетата".
Заради постоянния финансов недоимък в биатлона Красимир Анев се е научил да цени парите и да ги разпределя правилно. "Ако получавах парите на футболистите, щях да ги използвам за чики-рики, както те казват. Аз обаче съм избрал да бъде биатлонист, за което не съжалявам. Именно заради това гледам да ги разпределям правилно".
Според Анев, идолите на българските надежди в биатлона трябва да са шампиони като Мартен Фуркад и Оле Ейнар Бьорндален. Той самият не се чувства достатъчно добър все още, за да е пример за тях. "Но пък когато аз бях малък, и моите идоли бяха Екатерина Дафовска, Павлина Филипова, Ирина Никулчина. И аз съм се снимал с тях и мечтаех един ден да стана като тях. Трите, както и Радка Попова, много са ми помогнали със съвети. Все пак е хубаво да има и български състезатели, на които малките да подражават".
ТОВА Е КРАСИМИР АНЕВ:
Роден е на: 16 юни 1987 г. в Самоков
Височина: 175 см
Тегло: 70 кг
Образование: НСА
Клуб: НСА
Личен треньор: Диана Галева
Национален треньор: Георги Фъртунов
Начало на кариерата: 1997 г.
Хоби: автомобили
Постижения: ЗОИ Ванкувър 2010 - 25-и на 10 км, 45-и на преследване, 25-и на 20 км и 16-и на щафета; Европейски шампион за младежи индивидуално от Банско 2007 г.; Европейски шампион на 20 км през 2007 г., сребро в преследването и бронз на 20 км от Вал Ридана (Ит) 2011, бронз на 20 км от Банско 2013; 7-и индивидуално от 2007-а на световното първенство за младежи; В стартовете за Световната купа - общо 17. Най-добро класиране - 7-и в масовия старт в Антхолц-Антерселва (Италия), 11-и на спринт и 9-и на щафета от Нове Место (Чехия) през 2013 г.
ГОЛЯМАТА ЗВЕЗДА:
Мартен Фуркад иска всичкото злато в Сочи
Голямата звезда в биатлона Мартен Фуркад е надъхан за грандиозни успехи по трасето в Сочи. Французинът се закани да вземе всичкото злато на олимпиадата. Той тръгва с голямата кошница към далечния бряг на Черно море, но Сочи може да се окаже и истински кошмар за него. Фуркад като нищо може да стане и поредният лидер, за когото игрите са единственият провал в кариерата им.
Този факт със сигурност ще подложи Фуркад на огромно напрежение. Лидерството му в последните години дотолкова му вдигна самочувствието, че не пропусна да обиди хванатите с допинг свои колежки, обявявайки ги за позор в спорта. "Постигнах много и миналата година, и преди това. Бях фаворит за световното и си взех медалите, така че съм свикнал с напрежението и тръгвайки за Сочи, знам не само, че мога да живея с него, но и как да се справям в такива ситуации", категоричен беше Мартен.
Легендарният Оле Ейнар Бьорндален обаче не случайно е наричан кралят на биатлона. На 40 г. норвежецът продължава да е фактор в световния биатлон и нищо чудно да затвори устата на горделивия французин. Оле използва звездния си статут и няколко месеца преди игрите се отдели от отбора и тренира сам на скришно място. Освен с легендата норвежците ще атакуват медалите с куп мощни оръжия като младия Йоханес Бьо, брат му Тарей, както и Емил Хегле Свендсен.