"Дните до Париж 2024" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Олимпийските игри 2024 в Париж.
В християнството серафимите са ангели с шест крила. Те са особено приближени до Божия престол и са първи в ангелската йерархия. В Книгата на пророк Исая серафимите са описани така: „Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила; с две всеки закриваше лицето си, с две закриваше нозете си и с две летеше“.
Такава е и днешната история - за един Серафим. Този, който бе докоснат от Бога. Този, който донесе толкова много радост и гордост на страната ни. Но и този, когото България не оцени, и на когото не подаде ръка в момента, в който той имаше най-голяма нужда.
Сребърният медал от Игрите в Атланта
В България едва ли има човек, който не е чувал за Серафим Тодоров. Роденият през 1969 година в Пещера боксьор е един от най-великите спортисти в историята на страната ни. В кариерата си той печели редица отличия, между които три световни титли, три европейски и сребърен медал от олимпийски игри.
Медалът от Игрите в Атланта е най-големият успех на Серафим Тодоров на ринга, но идва на прекалено висока цена. По пътя към отличието българският боксьор постига знаменитата си победа над легендата Флойд Мейуедър. Това е и последната загуба на американеца, който днес управлява империя и е един от най-богатите спортисти в света. На финала в Атланта Тодоров губи от тайландеца Сомлук Камсинг и трябва да се задоволи със среброто.
Пътят надолу
Медалът обаче постила пътя на Серафим Тодоров към бездната. Още след края на мача с Флойд Мейуедър българинът получава предложение да продължи кариерата си в Щатите като професионалист. Американците предлагат умопомрачителни суми на родения в Пещера боксьор. Той обаче категорично отказва. Причината – иска да живее в България.
Любовта на Серафим Тодоров към България обаче не му се отплаща. След прибирането си у нас като сребърен медалист той се сблъсква с родната действителност. В средата на 90-те години България още се опитва да се отърси от комунистическия режим и се намира в сериозна криза. Самият той разказва, че заплатата, която са му давали тогава като боксьор, не му е стигала да храни семейството си.
България обръща гръб на златното си момче
Поради тази причина през 1997 година Серафим Тодоров решава, че ще се боксира за Турция. Това е и единственото от множеството предложения да играе за чужда държава, което той приема. Решението му е продиктувано от чисто финансови съображения – печели една световна титла за югоизточната ни съседка и го позлатяват.
Статия на The New York Times, посветена на Серафим Тодоров
В този момент обаче се намесва родната федерация. България забранява на златното си момче да се бие за друга държава. Години по-късно Тодоров си спомня, че тогава от боксовата ни централа са поискали 300 хиляди долара от Турция, за да позволят на олимпийския вицешампион да играе за страната. Турците категорично отказват и Серафим трябва да се прибере в България.
„Само на Бога свалям шапка“
Именно след тази случка Серафим Тодоров изгубва всякакво желание да се боксира и слага край на кариерата си още преди да е навършил 30 години. Той изпада в безизходица, тъй като парите не му стигат. Започва да работи различни неща, дори в завода за колбаси в Пазарджик. След това започва да продава свои вещи – коли, злато и дори къща.
Въпреки безпаричието и нищетата, Серафим Тодоров никога не вдига телефона, за да се обади на някой свой влиятелен приятел и да потърси помощ. Наскоро той каза: „Аз не свалям шапка. Само на Бога свалям шапка“. Такъв е нашият Серафим – докоснат от Бога горделив мъж, който е свикнал сам да се оправя с всички несгоди, които му поднася животът. И го прави с усмивка.
Йовковият Серафим
Съдбата обича да си прави шеги. Много често хората казват: „Няма нищо случайно“. Никой не може да каже дали става въпрос за случайност или висша намеса, но около 60 години преди Серафим Тодоров да спечели сребърния медал от Игрите в Атланта през 1996-та, един от най-великите български писатели Йордан Йовков пише своя разказ „Серафим“. В него главният герой е описан по следният начин: „Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан..“.
Ако не си спомняте разказа, в него става въпрос за Серафим, който посещава своя познат Еню – съдържател на кафене. Серафим е сиромах човек с окъсано, дрипаво палто, който винаги сам си е изкарвал прехраната, както намери. Във въпросното кафене пристига кръщелницата на Еню – Павлина и го моли за пари назаем, тъй като мъжът ѝ е болен и трябва да го заведе на лекар. Собственикът категорично отказва да даде пари на младата жена.
На следващата сутрин Еню разбира, че Серафим е дал своите пари, които спестява за палто, на Павлина, за да заведе мъжа си на доктор. Собственикът на кафенето се ядосва на приятеля си, че е дал пари на непозната, която може и да не му ги върне, а той ще остане без палто. Тогава Серафим му казва: „Че нали имам палто. Хубаво си е то, мойто палто. Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може и пред Бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно“.
Така завършва историята на Йовковия Серафим. Човекът, който не пожела да запази парите си за себе си, а ги даде на непознат човек в нужда. Подобна е и историята на Серафим Тодоров, който не пожела американските милиони, за да остане в България. България, която му обърна гръб в най-тежкия за него момент.
Един ден Серафим ще получи своето „златно палто“
Сега Серафим се радва на нормален живот. Той го споделя между България и Германия, където живее семейството му – има 2 деца и четирима внуци. Серафим е щастлив. Въпреки всичко, което този живот му поднесе - той го прие с усмивка.
Сребърен медал от олимпийски игри е мечта за много спортисти по света. Но този на Серафим Тодоров беляза началото на тежък житейски път, който трябваше да извърви един от най-великите български боксьори. Може би пък, един ден, когато застане пред Бога, или редом до Него, Серафим ще получи „златното палто“, за което си е мечтал.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ: 232 дни до Париж 2024: Болното ѝ дете върна Оксана в гимнастиката, за да счупи човешките лимити
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
*Очаквайте статии от рубриката "Дните до Париж 2024" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
