Кметът на Ловеч Корнелия Маринова публикува днес обръщение по повод традиционното възпоменание към жертвите на комунистическия режим. То се организира от жителите на града вече повече от 30 години. В изявлението си тя отбелязва, че за първи път поклонението ще бъде в уединение, заради обявената епидемия от коронавирус у нас.
Вижте пълния текст на обръщението:
Заради обявената епидемия от COVID-19 тази година не можахме да проведем традиционното шествие-поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим до концлагера „Слънчев бряг” край Ловеч. За първи път от 31 години всеки от нас ще се поклони в уединение, в дома си или на работното място. Защото не сме забравили жертвите!
Заплахата, която е надвиснала над нас е голяма, но с общи усилия ще я преодолеем. Затова Община Ловеч и аз като Кмет се включваме в онлайн инициативата на фондация „Истина и памет“, за да почетем жертвите онлайн. Можете да го направите в специално създадената за това страница „Поклонение пред жертвите на комунизма в лагера край Ловеч' 2020 г.“
Епидемията ще премине и именно ценностите ни - като хора и като общност, ще ни помогнат да се справим с последствията.
Поклон пред жертвите на престъпния комунистически режим! Пред тези, които преминаха и бяха убити в лагера „Слънчев бряг“!"
Припомняме, че „Слънчев бряг“ е бил един от най-печално известните лагери за политически затворници.
Според "Уикипедия" след като през август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение да закрие лагера „Белене“ на остров Персин, със съгласието на висшето комунистическо ръководство МВР-ДС създава нов лагер – поделение 0789 на „Въдворяване и Изселване“, МВР, Ловеч. Намира се в каменната кариера край Ловеч. Лагерът е наречен Трудовата група, става известен като лагера „Слънчев бряг“ (1959 – 1962). Името му, което препраща към черноморския курорт „Слънчев бряг“, е използвано нарицателно от комунистическите власти за заплаха и предупреждение срещу онези, които са дръзнали да надигнат глава.
То е под ръководството на поделение 1248 „ВИ“ на МВР, а от лятото на 1961 г. – на поделение 10 001 на МВР.
Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България. В лагера без съд и присъда са въдворявани хора по най-различни причини като „подривно-диверсионна дейност“, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“ (обвинявани за това че носят тесни панталони или слушат западна музика).
През септември 1961 г. жените от лагера, около 150 на брой, са преместени в с. Скравена. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорнос