Х. се прибра у дома, доволен от постигнатия резултат. Сърцето му биеше учестено и това го подразни, но се успокои с мисълта, че главата му владееше контрола и никой не би оспорил това.
Свърза се директно с медицинския център и вече имаше час за вазектомия. Там се престори, че слуша внимателно за рисковете, които поема и кога може да обърне процеса.
„Просто го направете!” – каза той, вторачен в лекаря. Дори не се наложи да се напряга особено, за да го убеди, че два часа по-късно може да си тръгне. Когато вече приближаваше рецепцията, видя Селена. Бледа, с леко потреперващи ръце, но готова да изпълни решението си.
- Предполагаше се да ме уведомиш – каза Х. и прокара пръсти по тила й, стискайки здраво косата в пръстите си.
- Реших, че нямаш нищо общо с това – каза Селена, потръпвайки от жеста, който толкова обичаше. – Искам да бъда с теб, но това е възможно, само ако започнем на чисто.
- Е, първите дни няма да е много чисто – изсмя се цинично Х. – Хайде, да вървим. Както ти казах, ще бъда до теб, а моята дума тежи на мястото си.
- Благодаря ти – каза тя и смело отметна косата си назад, откривайки различните си очи.
Х. я целуна по челото и я прегърна. Затвори очи и си представи отново Цветелина. Този път успя да овладее сърцебиенето си. Докато я гледаше как се отдалечава по коридора към манипулационната, си помисли: „Ако бях обикновен, стандартен мъж, сега бих я догонил по коридора и бих позволил на още една съдба да бъде доведена до край. Но това е преходно, а аз мога да й предложа вечността.”
Седна на едно от канапетата и зачака. Замисли се каква да бъде следващата му стъпка. Имаше няколко варианта. Единият от тях бе истинско предизвикателство и автоматично обзе съзнанието му. Отпусна се назад с блажена усмивка и се унесе в мечтания. Изведнъж една ръка на рамото му прекъсна красивите усещания. Бе готов да скочи и да извие тази ръка, но тя му се стори толкова нежна и лека, че предпочете да огледа притежателката й. Крехка, почти невзрачна медицинска сестра, с големи сини очи наведе глава и прошепна:
- Приятно ми е, Браяна.
- Какво има – грубо попита Х., оставяйки ръката да увисне в пространството.
- Ние със Селена, когато съпругът й, когато ...
- Давай по същество! – извика Х. и я хвана за раменете, вторачвайки се в очите й.
„Само да си посмяла да ми размътиш водата, сомче недорасло! Ще свършиш с нож в гърлото, който си забила там сама!” – внуши й той, без да премигне с виолетовите си, вече, очи.
- Иска ми се да я разубедя за аборта. Реших да поговоря и с Вас, но ... – разколеба се Браяна.
- Иска ми се и реших не ти отиват, контесо! – изсмя се Х. – не бързай да се изчервяваш! Прозвището е обидно от гледна точка на благородниците. Решението за аборта е лично на Селена и аз съм тук, за да я подкрепя. Ясно?!
- Браяна! Какво има? – мъжки глас прекъсна излиянията на Х.
- Пит, здравей! Това е...
- Здравейте, господин Х. – усмихна се младият учен. – Виждам, че сте добре, което ме радва.
- Я, тати! – иронизира го Х. – какво си се ококорил? Знам, че заради твоята находчивост сега отново съм човек. Браяна се опитва да ми прехвърли отговорности извън моята компетентност.
- Не, не – защити се момичето. – Само исках да помогна. Все пак, става дума за човешки живот.
- Все още е бобено зърно – за втори път му се случваше да използва този израз, въпреки че този път не бе го посял съзнателно.
Пит наведе глава. Разбираше, че става нещо нередно, напълно в разрез с неговия позитивизъм. Усети в себе си желание да хване Браяна за ръка и да я отведе в някоя отдалечена стаичка и да я обладае изцяло. Стресна се от тези мисли. Сякаш бяха нечии други.
- Какво сега? – извади го от мислите му Х. – Специална покана ли чакаш, за да си свършиш работата, Браяна. Пит...
- Да, господин Х., тръгвам – разбра го без думи младият учен.
„И къде съм тръгнал? – помисли си той наум. – Какво по дяволите ми става? Нали дойдох по конкретен повод, а сега се държа като дресирано кученце.”
Пит тръсна глава и догони Браяна. Поговориха за по-малко от минута и той се отправи към изхода, върнал част от обичайния си оптимизъм.
- Какво, татенце, ще има ли луна в твоята стая довечера? – подкачи го Х., уверен в готовността на неговите марионетки да изпълнят плана му.
- Всеки заслужава своите пет минути слава – отвърна му в същия тон Пит,.
Малко след това Браяна каза на Х., че може да влезе при Селена. Макар и без никакви емоции, тя стисна ръката му и прошепна:
- Сега можем да започнем начисто.
- Да, на чисто – доволен повтори той и целуна кафявото й око.
8. Заговорът
Пит се върна през задната врата и бързо изкачи стълбите до петия етаж. Браяна вече го чакаше и подаде малък предмет, напомнящ кутия за бижута.
- Готова ли си? – погали я по косата Пит, развълнуван.
- Никога не съм била по-сигурна в тази си готовност – Браяна говореше с много думи, почти несвързано, когато беше напрегната.
- Успокой се, само ми се довери.
Младата жена кимна с глава. Беше влюбена в учения от първия път, когато се видяха и бе готова на всичко за него, но интуицията й не я лъжеше – той се наслаждаваше мазохистично на невъзможната си обич към Селена. Медицинската сестра знаеше, че не е на нивото им и няма шансове. Въпреки това, държеше и на двамата и не можеше да откаже никаква помощ. Напротив, винаги бе на разположение. Като сега, готова да поеме в себе си зародиша, който бе замразила за 24 часа по инструкции на Пит.
- Утре ще извършим процедурата – каза той твърдо. – Ще изиграем ролите си до край. Нали, малката ми?
- Ще играем – като ехо отвърна Браяна и се изчерви.
- Ако имаш съмнения, сподели ги, миличка – Пит я погали по косата и усети емоцията на младата жена. – Ти ... ти не си влюбена в мен, нали?
Браяна се стресна и го погледна в очите. Не можеше да повярва, че се е издала толкова лесно. Почувства се виновна и въпреки желанието си да изкрещи, че го обича много, само поклати глава.
- Това е добре, момичето ми. Чувствата са последното, от което имаме нужда. Те ще ни попречат да доведем до край работата си – успокоен продължи Пит. – Ние ще помогнем на Бран да живее и то с уникалния шанс да започне всичко от начало. Ние ще му помагаме.
- Детето ще има нужда от обич – осмели се да каже Браяна.
- Разбира се, че е така и ще я има. От нас.
След тези думи Пит се наведе и целуна челото на медицинската сестра. Този път тя овладя вълнението си. Само потвърди, че на следващия ден ще бъде в лабораторията, за да извършат „простичката”, по думите му, процедура.
Пит излезе от болницата и най-после се отпусна. Беше му трудно да се държи на ниво пред своята бъдеща жена. Страхуваше се, че ще се издаде.
„Скъпа Браяна – помисли си той, - как да ти кажа, че ако има нещо, което наистина искам, това е да запазя част от Селена за себе си? Как да ти кажа, че се надявам детето да бъде момче, за да не забележат всички красотата на моята любима. Но ще го направя. Дължа си го!”
В този момент телефонът му го извади от морето на мечтанията, в което плуваше. Когато видя лика на Селена, прие това за знак, че е прав и я поздрави ведро.
- Пит, аз съм много объркана – очарова го за пореден път със своята прямота любимата. – Дали постъпих правилно? Дали не предавам Бран с лекота?
- Миличка – този път в това негово обръщение имаше искреност. – Кой може да каже дали постъпваме правилно? Важното е, че Х. избра теб. Защо да не започнете на чисто?
- Не знам, приятелю, не знам – почти изстена Селена. – Чувствам се жалка и ненужна. Чувствам се като предател. Когато видя Х., в главата ми нахлуват мисли, които сякаш не са мои.
- Господи! – изпусна неволно репликата Пит, припомняйки си същото усещане при срещата с Новия човек в болницата.
- Какво има? – смути се Селена. – Мислиш, че полудявам ли? И на мен ми мина през ума.
- Не, не, Селена, моля ти се! Не това имах предвид. По-скоро си мисля същото. Х. може да влияе на хората, не само поради изключителния си магнетизъм. Аз те подкрепям, не го забравяй!
- Да, затова се обадих на ...
- Селена? Селена!
Пит чу сигнала на свободна линия и веднага скочи към вратата. Разбра, че нещо става с любимата му и искаше да помогне, дори и с риск да издаде чувствата си.
Автор: Весислава Савова
Очаквайте продължение в неделя.
