Когато се влюбим, ние се впускаме в голямо приключение. Пътешествието започва с навлизането в свещено пространство вътре в нас, а най-добрият начин да го открием отвътре е да го потърсим първо навън. Всяка жена заслужава да има свое специално място, където да се уединява и да се слива със Създателя. Когато медитираме и се потапяме интуитивно в дълбините на душата си, умът притихва естествено. Тогава можеш да проследиш спокойно разгръщащата се пиеса на своя живот и да я оцениш в истинската й светлина. Без усилие се отместваш от пътя си.
Съзнателно или не, ти непрекъснато създаваш свещено пространство. Запали ли свещи последният път, когато реши да се поглезиш с разкошна вана? Добави ли благовония? Ами уютните събирания с най-близките ти приятели? Запали ли камината и свещниците? Пусна ли музика за настроение? Защо? Защото това създава енергия, която изпълва помещенията и хората.
Защо да не полагаме същите грижи, когато се отдаваме на най-важното ни дело – работата върху себе си? Вярвам, че когато се отдаваме на медитация, водим си дневник или извайваме утвърждения и визуализации, трябва да създаваме атмосфера, в която тези идеи могат да разцъфтят.
Най-напред намери място, където ще бъдеш сама. Няма значение дали си в килера (макар да не е идеалното място), или в кътчето в някоя стая, важното е да намериш уединение. Подреди наоколо неща, които означават много за теб, като украшения, снимки, благовония, свещи и мили спомени от хубави моменти в живота ти. Ако можеш да ги подредиш в твоето специално местенце, добре. Ако не, дръж ги под ръка в кутия или кошница, така че да можеш да ги извадиш в подходящ момент.
Предназначението на тези вещи е да подхранят интуитивните ти способности. Щом започнеш да медитираш на това място с постоянство, постепенно процесът ще започне да ти се отдава с лекота. Можеш да влезеш в свещеното си пространство и да се успокоиш и разпуснеш почти мигновено, тъй като умът е свикнал да приема, че когато си там, ти проявяваш твоята същност и установяваш съзнателен контакт с висшия източник.
Няколко думи за свещите, когато се опитваш да разпалиш пламъка на романтиката. Аз използвам различни цветове за съответните области, върху които работя. Например, жълто за яснота, зелено за лечение, синьо за успокояване, оранжево за енергия и пурпурно за интуиция. Много хора избират червено за любов, но аз избягвам тази асоциация. Струва ми се агресивна и понякога прекалено страстна. Ако не внимаваш, може да те тласне в погрешна посока и да породи негативна енергия. Така че ако си начинаеща, избирай розовия цвят за любовните дела. Розовото има същото въздействие на енергийно ниво, без да е прекомерно доминиращо.
Цветът, който можеш винаги да използваш, и цветът, който аз ползвам най-често за всякакви цели, включително за вечери на свещи, е белият. Бялото отразява всички цветове, като призма, а неговата чистота винаги ме отвежда в правилната посока.
Когато се уединяваш в свещеното си пространство, за да установиш връзка със Свещения Аз, запали свещта, отвори сърдечната си чакра и позволи на любовта и светлината от пламъка на свещта да проникнат в нея. Така се освобождаваш от всякаква негативна енергия и се подготвяш Вселената да те изпълни с информация и изцеление. Наслади се на красотата на светлина и се довери на вътрешния глас на сърцето ти да ти нашепне отговорите, от които се нуждаеш.
Сега се запитай какво ти доставя удоволствие? Какво винаги си искала да направиш, но никога не си направила? Какво ще ти помогне да израснеш като личност? Почувствай пулса на собствения ти живот.
Спомням си първия път, когато качих дъщеря си на самолет. Беше тригодишна и двете седяхме и слушахме инструкциите на стюардесата в случай на авария. Стюардесата обясняваше правилата за използване на кислородните маски, които се освобождават над главите на пътниците, и ни каза да поставим маската първо на себе си, преди да помогнем на някой друг, включително на дете. Тогава това ми се стори налудничаво.
Като майка, моят вроден инстинкт беше да спася първо детето си. Но стюардесата добави нещо, което си струва да се запомни. „Ако не помогнете първо на себе си, как ще помогнете на някой друг?“
Ако не можеш да намериш свещено пространство в дома си, опитай сред природата. Ние откриваме себе си отвътре, но понякога това се случва по-лесно под открито небе. Ето моите предложения за свободно духовно общуване.
Океанът или морето: вълните се движат в същия ритъм като дишането ти. В допълнение, отрицателните йони във въздуха променят мозъчните вълни.
Гората: природата те обгръща със своята позитивна енергия на прераждане и обновление. Позволи й да те приласкае и утеши.
Градината: посади нещо и го гледай как расте. Това ще изпълни сърцето ти с благодат. Когато си сред природата, прегърни някое дърво. Жизнената сила, с която дървото черпи вода от земята, е огромна. Когато се долепиш до дънера, тази енергия протича през организма и те пречиства отвътре. Затова е толкова приятно да облегнеш гръб до някое старо дърво. Освен това, на дървото също му е приятно.
Всички ние се нуждаем от пространство, където да бъдем креативно интуитивни, но това не изисква нищо повече от уединение. Това е времето, когато можеш да се изцелиш едновременно физически и духовно. Сама. Така че независимо дали си в своята стая, във ваната, в леглото, в килера или стоиш пред някой водопад, намери място, където твоят неповторим, дълбок, необятен Свещен Аз може да се разгърне.
Което и място да избереш, не пропускай да го защитиш и благословиш. Достатъчно е да помолиш висшата сила да премахне всяка негативна енергия от твоето място, да я пречисти и неутрализира. Започни, това е твоето светилище и ти го използваш, за да вдъхновиш посланията на висшите възприятия. Обичай го и го пази.
Откъс от „Когато любовта следва интуицията”
