Съветите на Танит Кери и д-р Ангард Ръдкин, събрани в книгата им "Как мисли детето?" повеляват да позволявате на децата да опитват и градят увереност и самостоятелност, да избягвате битката за власт, да оценявате помощта му, като разбира се, не пренебрегвате безопасността и задавате разумни граници на действие. Обръща се внимание и да не предлагате подкупи на детето, за да свърши нещо, или обратното – да го лишите от нещо любимо.
Всяка възраст е свързана с различни поведенчески прояви от развитието на малкия човек. Чували сте за „бебешкия пубертет“ на двегодишните и до болка познатото „Не!“, което наистина може да ви влуди в комбинация с тръшкане в магазина или докато се опитвате да му сложите грейка и гумени ботуши, защото навън е мокро и студено. Периодът между 2-3 години е свързан и с първите опити на детето да се социализира, учейки се да споделя играчките си с други деца, както и да връща вещите, които не са негови. „Споделянето се учи, затова покажете на детето как да го прави. То е ключово умение за сприятеляване“, съветват авторите.
Вторият период, който се разглежда, е 4-5-годишните. Тогава детето се впечатлява от всичко наоколо и е способно да зададе невероятно количество въпроси, на които веднага трябва да получи отговор, като „Защо небето е синьо?“, „Дървото има ли си майка?“, „Защо възрастните не се катерят по дърветата?“ и много други.
Изисквайки вниманието и одобрението ви, то доста често извиква: „Виж какво направих!“, а вие си мислите: „Толкова работа ме чака. Защо иска пак да ми показва това“. В тези моменти книгата ни учи, че „нашето внимание, похвала и безусловна обич оказват най-значимо влияние върху детето“. Други важни ситуации, коментирани в книгата, са: страхът от тъмното, нуждата от одобрение, изпитване на границите, които му поставяте, проявите на агресия.
Последният етап от „Как мисли детето?“ разглежда общуването с 6–7-годишни деца, от които можем да чуем ужасяващи реплики, като: „Мразя те“, „Искам друго семейство“ и „Никой не ме харесва“. Често пъти бързаме да се обидим от някоя от тези реплики, без да осъзнаем какво се крие зад тях. Авторите съветват да подходим емпатично, с разбиране, защото зад всяка една толкова зловеща фраза се крие обида, огорчение, разочарование – чувства, които книгата ни учи как да умеем да разпознаваме и назоваваме в диалог с детето. Как да ги приемeм в живота си, без да ги отричаме, а и да помогнем на детето да ги открива и назовава.
Родителството е път, който извървяваме заедно с детето. Не забравяйте да се радвате на моментите, докато учите заедно, защото „нищо не вдъхва по-дълбока сигурност на детето от усещането за свързаност с родителя“.
