Друг поглед към реалността
Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашата нещастна философия не е дори сънувала!
Шекспир
Съществува реалност отвъд нашите физически сетива, невидима енергия, която трепти във всяка частица от космоса. Тази невидима енергийна рамка създава нашата вселена и всичко в нея. Тази енергия задържа една към друга молекулите в един стол, за да можем да седнем на него, тя насочва циклоните и определя кога и къде ще стане земетресение. Тя е незрим стан, върху който тъчем своите успехи и провали, както и причините за всичко, което се случва с нас. С други думи, тя е основата на всички събития в живота ни.
Това, което често не разбираме обаче, е, че тази невидима реалност и ежедневните ни мисли са много тясно свързани. Съзнанието, колкото и невероятно да звучи за незапознатите, насочва и тъче тази енергия в модели, които създават обстоятелствата в живота ни. Осъзнаем ли го, ние се сдобиваме с огромна сила,ето защо развиването на силата на мисълта, така както ви уча в тази книга, е най-безценното умение, което човек би могъл да притежава. Усвоим ли го, ще сме способни да насочваме и най-могъщите сили във вселената и за нас няма да има невъзможни неща.
За да се работи със силата на мисълта, не е нужно да се разбират законите на физиката или механизмите на реалността, точно както не е нужно да разбирате как работи един карбуратор или пък как искрата възпламенява горивната смес, за да шофирате кола. Малцина от нас разбират механиката на автомобила, но това не ни пречи да шофираме. По този начин в науката за силата на мисълта всеки може да усвои бързо и успешно основното и ефективно да го приложи в живота си.
Започваме чрез изследване на природата на реалността, особено на смайващите научни открития през последните двайсет години, които ни помагат да разберем как съзнанието създава собствена реалност. Тези открития обясняват защо визуализирането в нашия ум не е просто празно мечтание, а съзидателен процес, който помага да контролираме и пренасочваме същите енергии, които спояват материята, превръщат водата в пара или карат семето да покълва и расте.
Разбирането на естеството на тези енергии ни помага да разберем и съзнанието и ни показва защо вдъхновението, молитвата и интуицията съвсем не са свръхестествени феномени, а следват модели и закони, които можем да открием и да използваме за нуждите си. Като всичко останало в познатата все-лена, силата на съзнанието се управлява от закони, които могат да бъдат разбрани от всеки, стига да се откажем от научния жаргон и да говорим на по-достъпен език.
Нека ви поведа на кратко пътешествие към тези нови открития.
Съвременната физика вече вижда Вселената като огромна, неразделима мрежа от динамична активност. Тя не само е жива и постоянно променяща се, но и оказва въздействие върху всичко останало. На най-основно ниво Вселената изглежда цяла и недиференцирана, бездънно море от енергия, което прониква във всеки предмет и във всяко действие. Тя е цяло. Накратко, учените сега потвърждават онова, което мистиците, ясновидците и окултистите повтарят от хиляди години – ние не сме нещо отделно, а част от огромно цяло.
„Когато откъснем и стрък трева,
цялата вселена потреперва.“
− древна поговорка от Упанишадите
Съвременната физика промени концепцията ни за материалния свят. Тя вече не гледа на частиците като на градивни единици на някаква основна „материя“, а като на вързопи енергия. Те могат да правят внезапни преходи, „квантови скокове“, като понякога са точки, а друг път са вълни чиста енергия. Реалността е променлива. Нищо не е фиксирано. Всичко е част от модел, който е в постоянно движение; дори една скала е танц на енергия. Вселената е динамична и жива и ние сме в нея и част от нея, динамични и живи.
ВСЕЛЕНАТА Е ОГРОМНА ХОЛОГРАМА
Теориите,които правят възможно създаването на холограмата, са формулирани през 1947 г. от Денис Габор, който по-късно печели Нобелова награда за откритието си. Холограмата е обект, в който „цялото“ се съдържа във всяка от неговите части. Морската звезда е пример за определен холографски модел. Ако отрежете един от лъчите ╒, тя ще си отгледа нов. И не само това, самият лъч ще си отгледа цяла нова морска звезда, защото генетичният отпечатък се съдържа във всяка нейна част.
Преди няколко години посетих изложба от холографски снимки. На една от снимките имаше изображение на жена, която стои права. Ако помръднеш снимката надясно, жената внезапно се променя и вече пуши цигара; ако мръднеш снимката наляво, жената отново се променя и заема прелъстителна поза. Ако човек изпусне тази снимка на пода и тя се строши на парченца, всяко от тях няма да раз-крива онова, което бихме очаквали да видим – част от обувката или от роклята на жената, или може би едното ╒ око, – а ще е образ на цялата жена. А ако помръднем всяко от парченцата встрани, пак ще я видим как пуши цигара и как извива бедро. Всяко от тези малки парченца съдържа цялата картина в себе си.
Сега изглежда, че природата на реалността е холографска и мозъкът също функционира холографски. Процесът на нашето мислене като че ли е идентичен с основното състояние на вселената и е съставен от същата „материя“. Мозъкът е холограма, интерпретираща холографската вселена.
Основните архитекти на тази поразяваща идея са двама от най-изтъкнатите световни мислители: физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, протеже на Айнщайн и един от най-уважаваните квантови физици в света, и Карл Прибрам, невро-физиолог от „Станфорд“. По стечение на обстоятелствата те стигат до откритията си независимо един от друг, докато работят в напълно различни научни сфери. Бом се убеждава в холографската природа на вселената, след като в продължение на няколко години се сблъсква с невъзможността на по-стандартните теории да обяснят всички феномени и резултати, на които се натъква квантовата физика. Прибрам, който изучава човешкия мозък, също осъзнава, че обясненията, които стандартните теории дават на различни неврофизиологични загадки, просто не вършат работа. И за двамата холографският модел внезапно добива смисъл и дава отговор на много въпроси. И двамата публикуват откритията си в началото на 70-те години. Те получават огромен отзвук, но за нещастие не са разбрани в достатъчна степен извън научната общност. И макар че имат и своите отрицатели и скептици (Коя нова теория не среща отрицание?), много от най-изтъкнатите физици и учени в света скоро ги приемат. Брайън Джоузефсън от Кеймбридж, носител на Нобелова награда за физика през 1973 г., описва откритията на Бом и Прибрам като „най-революционния пробив в разбирането за природата на реалността“. Д-р Дейвид Пийт, физик в канадския Куинс Юнивър-сити и автор на книгата „Мостът между материя и съзнание“, също се съгласява: „Нашият мисловен процес е свързан много по-съществено с физичния свят, отколкото бихме могли да предположим“.
През 1979 г. в „Принстън“ Робърт Дж. Джан, декан на Института по инженерни и приложни науки, започва изследователска програма за изучаване на „ролята на съзнанието в създаването на физическата реалност“. След хиляди контролирани експерименти Джан и неговите сътрудници публикуват откритията си, като обявяват, че вече има достатъчно доказателства да се твърди недвусмислено, че съзнанието може и в действителност оказва влияние върху физическата реалност. През 1994 г. изтъкнати учени, преподаватели и физици от целия свят се събират в „Принстън“, за да дискутират как тази смайваща нова информация може да бъде внедрена и приложена в техните сфери и институции.
Всичко това са наистина вълнуващи новини, а последствията от тях са смайващи, ако се замислим как може да бъде използвано това ново знание.
Днес начинът, по който съзнанието и физическият свят си взаимодействат, вече не е такава мистерия: съзнанието е енергия в най-фината ╒ и най-динамична форма. Това ни помага да обясним защо събитията се влияят от онова, което си представяме, визуализираме, желаем, искаме, или от онова, от което се страхуваме, и защо и как образът в съзнанието ни може да се превърне в реалност.
Тези открития за природата на реалността могат да бъдат главната движеща сила на промяната и растежа ни. Ако знаем и разбираме факта, че сме част от отворена и динамична вселена и че нашите умове играят решителна роля в създаването на реалността, можем да изберем по-креативен и по-изпълнен със сила живот. Вече не е нужно да стоим встрани и да гледаме как нещата ни се случват, с това ново разбиране осъзнаваме, че няма такова „встрани“, където да застанем, нито пък някога го е имало. Всичко влияе на всичко останало. Където и да отидем, каквото и да правим, нашите мисли създават нашата реалност.
„Откриването на нова теория– казва Айнщайн– е като да изкачиш планина, да се добереш до нови и по-всеобхватни гледки.“ Ето какво правите, като четете тази книга, и скоро вашето мисловно изкачване ще бъде възнаградено с открита и вълнуваща гледка към истинския ви потенциал.
