"Всичко свършва в полунощ" е новата книга на Хариет Тайс. Вижте откъс от книгата, издадена от издателство "Сиела".
Откъс
Гарет си тръгва рано на следващата сутрин, за да се подготви за вечерно събитие в Единбург. Аз се отправям към работното си място в кантората на „Холборн“. Техническите сътрудници ме поздравяват с кимане. Днес имам насрочени две съвещания и разговор с адвокатската колегия, преди да поработя още малко върху заявлението си за назначаване за главен съдия. То е поредната причина да не късам връзките си с Маркъс, който е успешен старши адвокат и съдия на непълно работно време. Нуждая се от съвета му относно целия процес, тъй като той го премина само преди няколко години. Постоянно отлагам да му се обадя, защото ще изглежда все едно вземам неговата страна в раздялата им с Тес, но навярно е време да поговоря с приятелката си и да поискам разрешението ѝ да се посъветвам с него.
Още: Някой ще умре в полунощ в новия напрегнат психологически трилър от авторката на „Кървавият портокал“
Няма смисъл да се бавя повече. Изпращам съобщение на Тес и я каня на питие. Пускам си лаптопа и влизам в сайта на Комисията за съдебни назначения. Страхувам се, но си поемам дълбоко въздух и се потапям в него. Крайният срок наближава и нямам много време за мислене, камо ли да си проверявам телефона за отговор от страна на Тес. От време на време Гарет изниква в мислите ми, представям си го как беше надвиснал над мен снощи. Прогонвам го от главата си. Не мога да си позволя да се разсейвам.
В края на деня вече съм много изморена, а главата ми бучи и ме боли от многото задачи през деня. Сядам във влака за вкъщи и затварям очи. Смятам да си легна рано тази вечер. Изминалите няколко дни бяха натоварени и се нуждая от почивка.
Прибирам се и се преобличам с долнище на анцуг и суитшърт. Връзвам косата си на конска опашка. Не очаквам гости, а Гарет е в Единбург. Няма проблем да мързелувам.
Приготвям си омлет със сирене и сядам да го изям пред телевизора. Пускам си детективски сериал. От време на време си проверявам телефона, но нямам пропуснати повиквания или съобщения. Вероятно Гарет работи, а Тес още не ми е отговорила. Изненадана съм... обикновено е бърза, но сигурно е заета.
Още: "Всички страхове" стават реалност в коварния трилър на Алекс Финли
Приключвам с вечерята и си вземам ябълка за десерт, която ям пред прозореца на кухнята с изглед към къщите отзад. Един мъж е на бюрото си и работи, а някаква жена мие чинии. Чуват се виковете на деца, преди едно от тях да се разплаче и една врата да се затръшне. Замислям се за Тес и Маркъс, за къщата и уединената им градина, в които никой не може да ги шпионира. Тес никога няма да бъде видяна по долнище на анцуг. Винаги съм се чувствала като непослушно дете, когато съм им ходила на гости, а те са били разумните ми родители в техния безупречен дом.
Какво ли ще кажат за Гарет? Надявам се да го харесат. Чудя се дали ще наруша баланса, ако поканя нов човек в уравнението. Аз играя ролята на трето колело, откакто са двойка, и винаги съм била добре дошла на масата им. На празници, на важни събития. Дали ще са също толкова гостоприемни и с него?
Вземам си телефона и отново изпращам съобщение на Тес. Минали са почти дванайсет часа от първото. То не беше особено конкретно – Искаш ли да пийнем по нещо някой път? – затова сега съм по-точна. Да пийнем утре вечер? Искам да ти споделя нещо ххх Това трябва да свърши работа. Може да са минали повече от двайсет години, откакто завършихме училище, но винаги се тревожа, когато не ми отговаря. Глупаво е, но се притеснявам, че поради някаква причина ми се сърди, че съм направила нещо лошо, което не помня. Поклащам глава, за да прогоня опасенията си.
Минава половин час, а телефонът ми продължава да мълчи. Проверявам папката със спам, в случай че имейлът на Тес е отишъл по грешка там. Вече искам да ѝ споделя за Гарет, при това веднага. Той е част от бъдещето, което планирам, от новия ми живот, в който играя главна роля, а не съм втора цигулка на най-добрата си приятелка. Ала не получавам нито съобщение, нито нещо друго.
Още: Откъс от "Зазидани" от Петър Маринков
Оставям телефона и отивам да се изкъпя, да измия последните няколко дни от себе си. Прекалено съм изморена, за да чета, затова потапям глава под водата, слушам дрънченето на тръбите и течащите мивки в апартаментите под и над моя. Оставям горещата вода да се лее във ваната и натискам тапата с крака си. Спокойна съм и отпусната и ми се доспива – едва държа очите си отворени.
Горещата вода най-накрая свършва и е време да излизам. Пръстите ми са се набръчкали. Оглеждам малката баня. Нуждае се от почистване и сериозно подреждане. Гарет е оставил нещо от себе си тук снощи. Той използва кондоми и изведнъж ми хрумва мисълта да извадя един от препълненото кошче, да изстискам спермата от него и да се опитам да се оплодя.
Връщам се във ваната, настройвам душа на най-високата му позиция и заставам под студената струя, за да си измия косата и всякакви подобни мисли. След като се подсушавам и обличам, вземам един чувал за боклук и изпразвам кошчето от банята в него. После правя същото с онези в спалнята и дневната и се заемам с всякакви останали опаковки и боклуци. Утре ще пусна прахосмукачка и чинно ще изчистя, за да приведа дома си в ред.
Отивам да хвърля боклука и когато се прибирам в апартамента, чувам звънене. Най-накрая. Съмненията се разсейват, както и безпокойството, което отказвах да призная. Тес ми е отговорила. Не ме пренебрегва. Ще ѝ разкажа абсолютно всичко за връзката ми с Гарет, на която залагам големи надежди. Очаква ме ярко бъдеще. Не просто евентуално повишение, но и сериозно гадже. Всички придобивки за един възрастен.
Още: "Зазидани" от Петър Маринков – магически реализъм в сърцето на едно българско село
Съобщението не е от нея. От Гарет е. Приятно е, но не е онова, което очаквах. Сядам да му пиша отговор и телефонът иззвънява. Тес. Най-накрая.
Облекчението ми не трае дълго. Почти единайсет часът е. Защо не ми изпрати съобщение? Тес никога не се обажда след девет часа, освен ако не е нещо спешно. Това е правило, което следва цял живот, една от многото бариери, които е издигнала, за да се бори с хаоса от детството си, създаден от нетактичната ѝ майка. Пръстът ми надвисва над зеления бутон, но някакво странно предчувствие му пречи да го натисне, притеснявам се, че ще ми каже нещо, което ще промени всичко. Поемам си дълбоко въздух.
– Здрасти.
– Силви?
Още: Откъс от "Френското изкуство да живееш добре", Кейти Яндел
– Всичко наред ли е?
– Да, всичко е наред. Бях прекалено изморена, за да ти пиша.
– Добре. Притесних се.
Тя не обръща внимание на коментара ми.
Още: Как французите улавят радостта от живота
– Отговорът е да.
– На кое?
– Да пийнем утре. В „Ийгъл“?
– Разбира се – отвръщам аз. – Ще приключа към шест. Ще се видим там.
Още: Откъс от "Горчиво-сладко" от Сюзан Кейн
Тес затваря. Би трябвало да съм доволна. Уредих си желаната среща и възможност да ѝ разкажа за Гарет. Но не мога да се отърся от надвисналото като сянка в съзнанието ми чувство, че нещо не е наред.
