Откъс от „Стефан Шарлопов. Рискувам и печеля”
Вярно ли е, че човекът е голям, ако може да се нарече с една голяма дума?
Но коя е тази единствена дума за Стефан Шарлопов?
Яростен в бизнеса. Изкусен с политиците. Мъжкар в любовта, укротен накрая от една жена. Гръб, на който се катерят не едно и две, а пет деца.
Един невероятен късметлия?
Може би затова Нова телевизия го покани да играе ролята на Доналд Тръмп, на Боса, в българския вариант на „Звездни стажанти“?
Колко му отиваше на Шарлопов да изрича прочутата реплика „Уволнен си!“ към онзи, който не се бе справил с бизнес задачата. Колко му отиваше да изглежда непоклатим, сякаш той никога не греши, сякаш да печелиш пари е лесна и забавна игра?
Радвах му се, като го гледах в предаването. Защото през годините бях виждала и сълзите му...
Последния път, когато се срещнахме, за да завършим книгата за неговия живот, изглеждаше странно умислен.
През октомври 2015 г. лятото все още се държеше със зъби и нокти за Созопол. Стефан току-що се бе върнал от изтощителен крос покрай брега. Седеше по анцуг под чардака си в комплекса „Созополис“, който бе построил срещу стария град, и се взираше в Черно море.
Не можех да разбера – какво толкова имаше да му мисли човек като него? Седеше пред вила за половин милион евро. На главата си носеше бейзболна шапка „Мерцедес“, на лицето – тъмни очила „Булгари“, на китката – лимитирана серия „Юлис Нарден“, а в ръката – химикалка „Шопар“.
Шегата ми увисна в маранята.
Той не ме виждаше. Не виждаше, а като че ли слушаше някого. Вълните, които се громеха нейде под краката му? Въздушните боеве на гларуси и чайки за всяка храна? Или напътствията на Господ, който го терзаеше и тормозеше, преди да му покаже любовта си?
Бе толкова вглъбен, че трудно вадех думите от него.
Пренесъл бе на собствените си ръце огромна скала. Целият бе изранен...
220 000 000 евро.
В спомените ми изплува картина: Стефан Шарлопов води хоро и развява огромен байрак.
Парадоксално, хорото се извива в новия му по онова време турски ресторант. Е, как да се открие турският ресторант на Стефан, ако не с трибагреник и българско хоро?
Целият елит е там – купон! Околните се суетят около него, усмихват му се, мъчат се да се присламчат, смучат сили.
Роден на 14 октомври 1962 г., онази вечер Стефан Шарлопов празнува четирийсет и шест години. Млад е, а е натрупал столетия...
Четири години по-късно, на петдесетгодишния си юбилей, той се облича от глава до пети като своя адаш, Стефан Караджа. Всички баровци на партито са оставили марките в гардеробите, защото до Стефан могат да се веселят само в народни носии – в потури, сукмани и цървули.
Зад гърба му са останали заводите за хранителни продукти и минерална вода „Роял фуудс“, „Роял кейк“ и „Девин“. Пред него е петзвездната корона на „Шарлопов хотелс“ – хотел „Пирин“ в Сандански, „Янтра“ във Велико Търново, „Мургавец“ в Пампорово, а също – хотел „Палменвалд“ в сърцето на Германия, къщи в Боженци, комплексът „Созополис“...
Животът му е историята на туризма в България.
Не е ли време да викне на Бог:
– Стига! Стига ми!
Пет години по-рано, когато започнахме книгата, се чудехме къде да седнем да говорим надълго и нашироко.
Без да му мисли много, Шарлопов ни покани у дома. Отделил ни бе цял ден, което е чудо, защото по телефона разговорът с него не продължава и минута!
Докато взимахме завоите на Владая, с фотографа Оги Панов се питахме какво ли ще стане сега? Ами ако децата се разтичат и разпищят из къщата? Ако Стефан Шарлопов не е в настроение?...
Селцето Владая е от западната страна на Витоша, на припек. Уютна, заможна къща. Съвсем накрая, до гората и шумящата река.
Влизам и не мога да повярвам на очите си – Стефан, известен с буйния си нрав, се е кротнал през уикенда вкъщи, гука си с жена си и играе с децата като мечок с мечетата.
Малките го гледат в очите с обожание. Цари мир и дисцип-лина. Но най-дисциплиниран от всички е Господарят на тази хралупа.
– Аз вече минах етапа в моя живот, когато никой не знаеше къде ходя и какво правя.
– Имало ли е такъв етап?
– О, ти нямаш представа!... Просто не е истина! Ужас. Младежки години – бачкане, жени, пиене и ядене... Денонощно по ръба на бръснача!
– Сега си домошар?
– Не.
– Не си?
– Домошар съм, но съм балансиран. Обичам компании, обичам...
– Можеш ли да кажеш какъв е първият ти спомен? – започ-вам аз с коронния въпрос на Зигмунд Фройд.
– Мога. Бях на шест години. Първият ми спомен от Бургас – аз съм роден там – е всъщност с моята първа любов от детската градина. Това е първият ми спомен!
– И какво стана?
– Яна... Какво стана? Целунах я... Харесахме се, лежахме на една спалня. Беше ми много интересно!
Стефан не чува за Яна никога вече. Но не е чудно защо точно „любовен“ е първият спомен. Ако човек се взре в младежките му снимки, личи темперамент, на който по-късно жените трудно ще устоят.
Откъс от „Стефан Шарлопов. Рискувам и печеля”, Светослава Рудолф
