* * *
– ... Приключвам със срещите по интернет, да знаеш – заяви ми тя, обръщайки се към мен. Езикът й стигаше до дъното на купичката, където облизваше остатъка от крем.
– Наистина ли? Приключваш с мъжете и се присъединяваш към мен като щастлива самотна лейди?
– По дяволите, не! Просто ще правя нещата по старомодния начин. Ще се срещам с представителите на противоположния пол на живо, лице в лице.
– Добре, това звучи смислено. Смяташ ли да смениш и фитнес салона?
– Не, не, няма да правим това – Лори ми се усмихна самодоволно с физиономия, която казваше „Имам идея“. –Всъщност имам идея. Наистина е много добра и искам ти да се присъединиш към мен. Мисля, че заслужаваме ваканция.
– О, да! Знаеш, че обичам ваканциите! Мина толкова време от последния път, когато ходихме някъде! Къде ще отидем сега? В Канкун? В Гърция? Или отново в Тайланд? – вдигнах очаквателно вежди.
– Всъщност аз вече избрах, но мисля, че и на теб ще ти хареса.
– О!
– Дръж това.
Тя ми подаде празната, покрита със сок от ягоди купичка и посегна между краката си, за да потърси чантата си. След няколко неособено женствени движения вдигна бирата си и изгълта остатъка, после ми подаде и тази празна чаша. Най-накрая измъкна някаква тънка, лъскава брошура и я сложи в скута си, като постави и двете си ръце отгоре й. Между пръстите й зърнах корица, върху която имаше голяма, блестяща чаша с вино на фона на лозе, пронизано от слънчеви лъчи. Интересно. Дотук добре. Аз обичам виното и слънцето.
Зрителите започнаха отново да викат и Лори също вдигна ръце, за да ръкопляска, сякаш знаеше какво става. Тогава видях и написаното върху брошурата.
– Ваканции „Ще се срещнем в Тоскана“ – прочетох. – Що за ваканция е това?
– Ваканция. В лозе, във винарна, в изба. В Италия.
– Звучи интересно. Малко червено, малко бяло, малко сиеста под слънцето.
– И малко цуни-гуни с едри мускулести мъже.
– Какво?
– О, нищо. Мисля, че ще бъде нещо като групово пътуване.
– Като екскурзия?
– Не, по-скоро като опознавателно пътешествие, на което правиш разни неща с други хора.
Гледах как един от състезателите изля цяла бутилка вода върху себе си край корта, което докара една от жените в кралската ложа до припадък.
– Значи ще трябва да се смесим с останалите гости?
– Мисля, че това е естествено и съществено.
– Но какъв вид… Това да не би да е ваканция за неомъжени жени и неженени мъже? – просъсках, досещайки се най-накрая.
– Да, но аз наистина искам да отида и наистина искам ти да дойдеш с мен.
– Няма начин.
– Моля те, Ели! Ще бъде толкова забавно!
– Не, наистина не искам да го правя.
– Защо не?
– Защото… „Ще се срещнем в Тоскана“? Определено звучи предизвикателно – взех от нея брошурата. – Ще бъде пълно с разни мъже тип „Казанова“, със зализани коси и ще има организирани пиянски игрички, предназначени за възбуждане на сетивата – но докато разлиствах страниците, зърнах снимки на оранжево-розови изгреви над средновековни селца, безкрайни хълмове, като сластните извивки на полегнали женски тела, покрити с лозя, вкусно изглеждащи италиански блюда, но не и мъже с клюновидни средновековни маски и вериги в ръце или автобуси за алкохолен туризъм.
– Винаги си казвала колко много ОБИЧАШ да си сама. Тогава защо да не ти хареса една ваканция за самотници?
– Защото същността на пътуванията за самотници са срещите с потенциални партньори!
– Предполагам…
– Или искаш да полудуваш далеч от дома под изгарящото южно слънце?
– Не, само първото. Е, може би малко и от второто. Но това не е ваканция за младежи „от 18 до 30“, Ели! Това е първокачествена ваканция, от висока класа. Точно каквато си ти – тя побутна ръката ми и ми отправи поглед, който казваше, че знае, че ще се съглася.
– Не мога да отсъствам от работа.
– Напротив, можеш. Тази година не си почивала.
– Все пак защо не отидем в Канкун?
– В Канкун догодина. Обещавам.
Въздъхнах.
– И какво ще правя на тази ваканция? Ще има ли там нещо, с което да се занимавам, докато ти дегустираш… селекцията от вина и мъже.
– Ще има купища неща – тя отвори брошурата на една страница, където двойка на средна възраст се бе облегнала до цяла редица „Веспи“1, а зад тях се издигаше огромна теракотена фасада с надпис „Бела ноте“2.
– Ще можеш да береш грозде, да ходиш на разходки, да вземеш една „Веспа“ под наем и да изследваш района. Или просто ще дегустираш всички вина, докато паднеш и заспиш под слънцето.
Приятелката ми е ужасно досадна. Все едно има вграден алгоритъм, който преглежда и подбира слабите ми страни и знае къде точно да се прицели. А мисълта за хубаво спане, за ярко топло слънце и добро вино ме накара да обмисля повторно предложението. Всъщност може да се каже, че ме примами в Тоскана. Мили Боже, в какво ли ще се забъркам?
Откъс от "Ще се срещнем в Тоскана"
