ПРОЛОГ
В началото на месец ноември през 1500 г. от християнското летоброене и 906 година по Хиджра хоризонтът северозападно от остров Кефалония се изпълва с кораби. Галерите напредват целеустремено през разбунените вълни на Йонийско море, а мрачните не-беса отразяват настроението на екипажите. По част от мачтите се веят пурпурни знамена с извезан на тях златен крилат лъв, стиснал в лапите си книга. На нея е изписано просто послание – Мир на теб, Марко, евангелисте мой. Допреди няколко години този флот е всявал страх в сърцата на цялото Средиземноморие. Гордите синове на Венеция, Сияйната република от лагуната, с високомерие са заявявали, че морето е тяхна невяста. Силите на Сан Марко са прекършили всички свои конкуренти, изковавайки една от най-впечатляващите търговски империи в историята на Европа. Венецианските кораби са доставяли основния процент от подправките, обогатяващи трапезите на целия континент и драгоценните платове, в които се обличали крале и кралици. Пак техни флотилии докарвали жито от пристанищата в Черно море и Египет, за да изхранят растящата популация на Италия. От векове венецианците доминирали търговията в Ливан, Сирия и Палестина. Знамената им се веели над острови и крайбрежия, простиращи се на стотици километри – един наглед безкраен наниз от перли, в които всяко отделно бижу е крепост или емпория .
Година по-рано, през 1499 г., османският владетел Баязид II (1481 – 1512 г.) изпраща писмо до Синьорията , заявявайки кратко и ясно, че дотогава морето може и да е било женено за Републиката, но оттук насетне то става собственост на Полумесеца. Османският флот е постигнал забележителен напредък в своето развитие. Портата, впрягайки своите огромни ресурси и разчитайки на безпрецедентното ниво на централизация, успява да съгради огромна за времето си армада. Една по една перлите са изтръгнати от огърлицата на Венеция. Островите Негропонте (дн. Евбея) и Лемнос, както и град Шкодра са загубени през 1479 г. През 1499 г. османците завземат Лепанто (дн. Навпакт). През 1500 г., само в рамките на няколко месеца, знамето с Полумесеца се развява над Метони, Корони и Наварино (дн. Пилос). Възходът на Османската империя изглежда необратим.
Седмици след падането на Лепанто Луи XII ще каже на венецианския посланик:
Вие, венецианците, притежавате велика промисъл и несметни богатства. Ала ви липсва храброст пред лицето на смъртта. Неуспехите ви идват оттам, че за разлика от нас, французите, не смеете да се хвърлите в боя, готови да победите или да умрете.
Тежки думи на упрек, които жегват гордостта на италианците. Синьорията набързо организира експедиция, която трябва да разбие османското настъпление и да обърне хода на войната. Преди корабите им да достигнат обсадените Метони и Корони обаче, страховитите еничари пробиват крепостните стени и превземат укрепленията. В тази тежка ситуация венецианците получават от Сицилия предложение, на което не могат да откажат. Испанският генерал Гонзало Фернандес де Кордоба, наричан Великия капитан, предлага услугите на своята армия и флот за възстановяването на морейските крепости. С оглед на заплахата, надвиснала над последните венециански бастиони в Пелопонес – Монемвасия и Навплио, отговорът на капитан-генерал Бенедето Пезаро е положителен.
В началото на ноември 1500 г. испано-венецианската армия достига бреговете на Кефалония. Някога островът е бил владение на граф-палатините на Кефалония и Закинтос – една от множеството кръстоносни държавици, създадени след похода от 1204 г. През 1479 г. Палатинатът е ликвидиран и анексиран от Османската империя. Венеция успява да владее острова за кратко в средата на 80-те години на XV в., но османците бързо възвръщат позициите си. От стратегическа гледна точка Кефалония е ключова позиция за действие както в Йонийско море, така и за навлизане в Адриатика или атака срещу Южна Италия. Османците вече са опитали веднъж вкуса на завоюването на земи на Апенините. През 1480 г. силите на Мехмед II Фатих (1444 – 1446 г.; 1451 – 1481 г.) завземат Отранто. Ако напорът им в Йонийско море не бъде удържан, знамената с Полумесеца може отново да се развеят над крепостите в Апулия. За да подсигурят база за снабдяване и офанзива срещу Пелопонес, християнските сили се нуждаят от Кефалония. На пътя им стои крепостта Агиос Георгиос, живописно разположена на един хълм, отстоящ на няколко километра от брега. Малкият османски гарнизон не би следвало да окаже прекалено ожесточена съпротива. Операцията е рискована най-вече заради капризното море, което с напредването на късната есен се превръща в опасен съратник на османците. Времената, в които жертвена кръв се е проливала в онези води в името на Посейдон и Нептун, отдавна са отминали, но суеверните моряци несъмнено са редели молитви към различните светци да закрилят тях и корабите им от стихията.
На 8 ноември 1500 г. обсадата на Агиос Георгиос започва. Испанците стоварват на брега ок. 7800 свои бойци, които слизат от палубите на около 100 кораба. Редом с тях под стените на крепостта застават 2000 венецианци.
Двамата командири – Пезаро и Де Кордоба – изпращат рутинните писма с молба за капитулация. Отговорът на ортата еничари, разположени в крепостта, е категоричен – оджакът не капитулира без бой. Християнските сили разполагат на позиции своите оръдия и започват да бомбардират крепостните стени. Височината и добрата зидария превръщат бомбардировката в неблагодарна задача. Въпреки това в началото на месец декември в крепостта е направен пробив. Испанско-венецианските сили се хвърлят в атака само за да открият, че еничарите са издигнали втора стена зад първата. Вражеският огън отблъсква щурмуващите части обратно към окопите им. Това е и една от последните битки, в която редом с куршумите от еничарските позиции летят и стрели, някои запалителни, други намазани с отрова. Бранителите не седят безучастни – на няколко пъти техни нощни атаки са отбивани на косъм от испанските ветерани, въоръжени с аркебузи, а сапьорите откриват тунел, по който еничарите се опитват да докарат бурета с барут под християнските позиции, за да ги взривят. Проточването на обсадата слага край на християнските планове за кампания в Морея. Нещо повече, с приближаването на същинската зима изгледите за победа започват да чезнат с всеки изминал ден, също както и запасите на войската. На 24 декември Гонзало де Кордоба застава пред своите войски и произнася пламенна реч, с която призовава мъжете си да го последват в една последна атака, след което, облечен в броня и с меч в ръка, се хвърля в боя. Испанците и венецианците се втурват след него. Първоначалният щурм е задържан, но Великия капитан не носи напразно прозвището си. Той е заделил сили, които да атакуват крепостта на още две места, притискайки напълно малочисления гарнизон. В крайна сметка християните пробиват. Еничарите предават скъпо всеки сантиметър от крепостта, но накрая повечето са избити. Сто и седемдесет бранители умират по време на щурма, други 50 се затварят в централната цитадела, но впо-следствие са принудени да сложат оръжие.
Битката, макар и изпълнена с героизъм и самоотверженост и от двете страни, вероятно би изчезнала от аналите на историята, засенчена от великите сражения, които идват след нея. Щеше, ако я нямаше една мъничка подробност. Под стените на крепостта на св. Георги две въздигащи се империи се срещат за пръв път на бойното поле. Успоредно с Рождеството в Средиземноморието се ражда и един конфликт, който ще предопредели съдбата на т.нар. „Стар свят“ за следващите 200 години. Противоборството между Османската империя и Испания започва като неволно „спречкване“ в краен квартал на цивилизования свят, но скоро ще се превърне в ожесточено, кърваво съперничество, в което двете суперсили на тогавашната епоха ще се борят за господството над Средиземно море. Търговски интереси, стратегически цели и престижът на две велики династии ще подхранват борбата непрекъснато. Огромни армади, велики армии, свещени войни и кръстоносни походи ще се редуват с години на пиратски набези, сухопътни рейдове и дипломатическо противопоставяне. Войната, започнала на остров сред Йонийско море, ще се пренесе по бреговете на Алжир, Тунис, Сомалия, Йемен и Персийския залив. Малките армии, срещнали се под стените на крепостта Агиос Георгиос, ще бъдат последвани от огромни войнства, кръстосващи мечове в Албания, Унгария, Австрия и Либия. И всичко това е породено от една случайна среща на две малки войски – една експедиция и един гарнизон. Съдбовна среща, както казват в Средната земя6.
