ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ЗА ЛЮБОВНИЦАТА НА ХАДЕС
Най-ужасният ѝ кошмар се сбъдваше. Тя прегледа материала и с облекчение установи, че нищо от написаното не я разобличава като дъщеря на Деметра или богиня, но все пак беше стряскащо. Пишеше, че идва от Олимпия, преди четири години се е записала в Новоатинския университет, специалност „Ботаника“, но е завършила журналистика. Имаше и няколко цитата от студенти, които уж я „познавали“ – бисери като: „Личеше си, че е много умна“ и „Винаги беше много тиха“, и „Четеше много“.
В статията се изброяваха и събития от живота ѝ, сред които стажът в „Новоатински новости“, статиите ѝ за Хадес и сдобряването им пред кафенето.
Според очевидци мотивите за появата на Хадес в Горния свят не са ясни, но изглежда, целта му е била да се сдобри с журналистката Персефона Роси, което повдига въпроса: кога е започнала връзката им?
Персефона осъзнаваше абсурдността на положението. Тя беше разследваща журналистка. Обожаваше да проучва. Обичаше да стига до дъното на историята, да разобличава фактите и да спасява смъртните от гнева на боговете и полубоговете – и от тях самите.
Но в случая беше различно.
Беше намесен личният ѝ живот.
Знаеше как стават нещата в медиите – сега тя беше загадка, която да разнищят, а разследването на миналото ѝ представляваше заплаха за всичко, изградено с толкова труд.
Заплаха за свободата ѝ.
Знам, че си се паникьосала здраво – пишеше ѝ Лекса. – Недей.
Лесно е да се каже. Твоето име не е по всички заглавия.
Приятелката ѝ отвърна: Реално не е твоето име – а това на Хадес.
Персефона завъртя очи. Не желаеше да е нечия собственост. Искаше да има своя самоличност, да я ценят заради усилената ѝ работа, но връзката с бог ѝ отнемаше всичко това. Мина ѝ нова мисъл – какво ще каже шефът ѝ?
Димитри Етос беше чудесен началник. Вярваше в истината и в отразяването ѝ независимо от обстоятелствата. Беше уволнил Адонис, задето нарече Персефона „кучка“ и открадна материала ѝ. Разбираше на какво напрежение е подложена, когато пише за Хадес, и ѝ беше предложил да спре, ако вече не иска… но това беше, преди да разбере, че тя има връзка с бога на мъртвите.
Щеше ли да има последствия?
Богове, трябваше да спре да мисли за това.
Фокусира се върху телефона си и писа на Лекса: Стига вече си отбягвала НАЙ-ХУБАВАТА новина от днес. Честит първи ден на работа!
Лекса беше наета да планира събития за фондация „Кипарис“, неправителствената организация на Хадес. Персефона научи за това малко след обявяването на проекта „Златен век“.
Бяха предложили работата на Лекса на рождения ѝ ден.
– Тя и без това щеше да получи мястото – отбеляза Хадес, когато Персефона го попита дали той се е застъпил за Лекса.
– Много е подходяща. Благодаря, любов моя! Толкова се вълнувам!
– Пристигнахме, милейди. – Думите на Антоний насочиха вниманието ѝ към Акропола.
Персефона ококори очи и стомахът ѝ се сви на топка, когато погледна през прозореца.
Пред сто и един етажната сграда се беше събрала тълпа. Охраната се бе заела да я обуздае, поставяйки прегради. Няколко объркани служители едва успяха да се проврат през крещящата навалица. Бяха дошли заради нея и Пер сефона се радваше, че стъклата на колата са затъмнени и не дават възможност на никого да погледне вътре. Въпреки това тя се смъкна по-ниско на седалката и простена:
– О, не. Антоний вдигна вежда към нея в огледалото за обратно виждане.
– Нещо не е наред ли, милейди? Объркана от въпроса, тя срещна погледа му. Естествено, че нещо не е наред! Медиите, тълпите застрашаваха всичко, което беше градила с толкова труд.
– Може ли да ме оставиш на съседната улица? – попита Персефона.
Антоний се намръщи.
– Лорд Хадес нареди да ви закарам до Акропола.
– Лорд Хадес не е тук, а както виждаш, положението не е розово – скръцна със зъби тя. После си пое дъх, за да се успокои.
– Моля те?
Циклопът отстъпи и изпълни молбата ѝ. Докато стигнат, Персефона си лепна с магия чифт слънчеви очила и прибра косата си на кок. Не беше кой знае каква маскировка, но все щеше да по-добре от това да си показва лицето на минувачите. Антоний отново я изгледа и предложи:
– Мога да ви изпратя до вратата.
– Не, не е нужно, Антоний. Благодаря ти. Видимо смутен, циклопът се размърда на мястото си.
– На Хадес това няма да му хареса.
