Oткъс от „Лошото настроение – залог за здраве и жизненост“, Мишел Льожоайо

Понякога всички ние се чувстваме потиснати, нещастни и в лошо настроение. Това обаче съвсем не означава, че сме болни. За да се пребори с пристъпите на меланхолия, нашето тяло притежава необикновени способности и ресурси. В главата ни работи истинска фабрика за щастие. Как да живеем по-добре и да открием съкровищата от енергия, скрити у всекиго от нас – ето на какво ни учи със своите размисли, съвети и упражнения професор Мишел Льожоайо. 

Кои храни, растения и цветове да избирате, как да се усмихвате и тичате за здраве, каква музика да слушате и какви музеи да посещавате, за да стимулирате молекулите на доброто настроение – всичко това ще разберете, като прочетете тази книга. Защото животът без токсични вещества и медикаменти е оръжие за масово поразяване на депресията.

Простите техники, в чиято основа е залегнал здравият разум, доказани и научно, и в медицинската практика – и описани по най-достъпния и увлекателен начин от проф. Льожоайо, ще ви помогнат да се харесвате, да си прощавате, да виждате и предвиждате само хубавото в живота, за да го и изживеете пълноценно.

При цялото ми уважение към мозъка ви, както и към моя, позволявам си да сравня този благороден орган с хлопатар. Да, точно така, с онези хлопатари, които кравите носят на врата си и които дрънчат, докато те вървят. В средата на мозъка има малко топче, което се движи във всички посоки. Това е езичето на хлопатара. Ако трябва да дадем медицинско или анатомично име, ще използваме амигдалата или бадемовидното тяло. Около хлопатара или зоната на емоциите се намира мозъчната кора – кортексът, онази част от нашия мозък, с която мислим, разсъждаваме, преценяваме.

Връзката между хлопатара и кортекса не е еднаква във всяка възраст. Когато „помъдряваме“ и съзряваме, развиваме повече кортекса, отколкото хлопатара. Трябва да знаем какво събужда амигдалата, какво ни вълнува или учудва. При юношите положението е обратно, тяхната амигдала е хиперактивна. Те изпитват много чувства, но все още няма достатъчно връзки между амигдалата и кортекса, за да се справят с тях. Юношите изглеждат импулсивни или нестабилни, но те просто не успяват да се справят с мозъчния хлопатар. Обяснявам този модел на родителите на тийнейджърите, когато идват да се оплакват от невъзможното поведение на своя младеж или девойка. Успокояват се, щом разберат, че това смущаващо състояние няма да трае дълго. Достатъчно е да се изчака краят на пубертета, когато амигдалата ще се свърже с кортекса.

Необикновено откритие е фактът, че тези две части на мозъка – чувстващата и мислещата – не могат да функционират едновременно. Не можем да чувстваме и мислим в един и същи момент. Биолозите наричат това явление система push and pull ‒ „изтласкване и прибиране“. При push мозъкът избутва емоциите навън. В този момент командват езичето на хлопатара и емоциите. При pull мозъкът издърпва събитията в кортекса. Човек мисли, без да се вълнува. Можете да наблюдавате как жестовете предават тази система. Когато някой е разтревожен, той протяга ръце навън, сякаш иска да отдели от себе си онова, което го смущава. Когато мисли, приближава ръце до тялото си. Съсредоточава се и придърпва емоциите към себе си.

За да се докаже съществуването на системата push and pull, е направен опит в три етапа.

Доброволци разглеждат тъжни и вълнуващи картини. Например разплакани мъже и жени. Докато гледат изображенията, с помощта на апарат за ядрено-магнитен резонанс се измерват кръвният дебит и мозъчната дейност. Когато доброволците се вълнуват, амигдалата „езичето на хлопатара“ е активна, а кортексът почти не участва.

Същите доброволци правят математически изчисления, които ги принуждават да разсъждават, без да се вълнуват. Мозъчната кора е активна, а амигдалата е в покой.

Отново им показват вълнуваща картина (любовна сцена или картина на злополука), но ги карат в същото време да преброят колко души има на картинката. Докато броят разплаканите мъже или жени, или засмените присъстващи на сватба, всичко в мозъка им се променя. Мозъчната кора се активизира и емоцията не е така силна. Амигдалата се успокоява от пресмятането наум, което се ръководи от кортекса.

Този опит е истинска революция в психологията. Той е приложение на разумното лечение на потиснатостта. Никога не сме беззащитни срещу отрицателните емоции. Винаги можем да им противопоставим разума си. Научете се да мислите и да разсъждавате, за да се вълнувате по-малко. Ще спечелите два пъти. В моментите, когато всичко върви наопаки, поемате въздух, забавяте мисленето си и започвате да разсъждавате върху това, което ви се случва. Прогонвате потиснатостта и отрицателните емоции.

Щом се опитаме да разберем какво ни натъжава, тежестта на емоцията намалява. Някой ви заплашва и ви напада – анализирайте начина, по който той се държи, хватките, към които прибягва. Ще изоставите паниката и ще преминете към разшифроването. Ще си върнете властта над мозъка, като промените ритъма му. Точно по този начин действат психотерапиите. Когато говориш за потиснатостта си и разсъждаваш върху нея, ти я прогонваш. По-лесно понасяме стреса, когато разберем как той ни е завладял.