„Идеята да разкажат за тегобите, вълненията и съдбата на пациентите си е присъща на много лекари писатели – Артър Конан Дойл, Съмърсет Моъм, Арчибалд Кронин, Антон Чехов, Михаил Булгаков, Димитър Димов, Валери Петров, Джойс, Брехт, Шилер.
Автентичността на изживяното и случката, реалността на събитията, контакта с конкретния човек държи споделеното здраво в темелите на разказа, на реалистичния, а не на измисления и „изфантазиран“ разказ, който, ако не е прецизно построен, композиран и интересно разказан, навява усещането за неистина и фалш. Ще цитирам по памет Достоевски: „И най-доброто писателско въображение не може да измисли това, което животът може да поднесе…“. При нас, лекарите, хората са изведени от равновесие, те са такива, каквито са с техните силни и слаби, негативни и положителни черти, с тъжнения, вълнения и болки, с погубените мечти и сринати съдби. Това е един неизчерпаем източник на „литературен материал“ за всеки пишещ. Това е и почвата, върху която стъпва д-р Щонова при подбора на разказите в книгата – изживени или споделени с нея съдби на много от пациентите, за които тя се грижи, на техните близки и приятели, защото „болен в семейството означава болест за цялото семейство, като лекуваме болния, ние лекуваме и помагаме на неговите близки“ – нещо, което съм писал и повтарял много пъти. С разказите в тази книга Неделя откликва и на вълненията и надеждите за изцеление и на близките на болния, на неговите деца и приятели, на неговите родители, с умението си на лекар лекува тялото, а на писател – душата.“
Из предговора на книгата „Хвърчило към рая“, написан от проф. Златимир Коларов, председател на съюза на лекарите-писатели в България –„Димитър Димов“
