Луси Даймънд, авторката на „Една нощ в Италия”, е родена в Нотингам, но в момента живее в красивия Бат. Времето си разпределя между писането и отглеждането на трите си деца.
Какъв е типичният ви работен ден?
Имам три деца в училищна възраст, така че обикновено работя между девет сутринта и три следобед, когато те са на училище. Опитвам се първо да мина през написаното от предишния ден и да го редактирам, после се заемам с новата част от историята. Работя или в малкия си офис у дома, или понякога отивам в града, където споделям един офис с други фрилансери.
Разкажете ни нещо повече за „Една нощ в Италия”.
„Една нощ в Италия” проследява три основни героини, които се срещат на вечерен курс по италиански език. Катрин страда от симптома на „празното гнездо” – децата й са заминали за колежа, а после се случва и по-лошото – мъжът й я напуска. Имаме Анна, която отчаяно се посвещава на всякакви неща, свързани с Италия, защото току-що е открила, че баща й може би е италианец. И накрая Софи – учителката по италиански, която се връща по принуда във Великобритания, защото баща й е получил инфаркт, но сърцето я тегли обратно към слънчевия Соренто. На пръв поглед тези три жени нямат нищо общо, но в течение на курса се опознават помежду си, както и с останалите курсисти, започват да си вярват, създават се силни приятелства и дори романтични връзки...
Коя от героините ви бе най-забавно да изграждате като образ?
Много обичам една от по-второстепенните героини, Джералдин – също курсистка от вечерния клас; великолепна, забавна възрастна дама, която се възприема като актриса – дори истинска дива! Но най-тясно съм свързана с Катрин. В началото на романа тя на практика няма абсолютно нищо, стига до пълното дъно, преди да се съвземе и да започне отначало – а това е изключително смело и буди моето възхищение.
Пробвали ли сте някои от ястията, присъстващи в книгата?
О, да. Отнасям се много сериозно към подготовката за книгите си. Анна започва от личен интерес към Италия и стига до воденето на собствена кулинарна рубрика в местния вестник. Аз самата съм голям кулинар, така че тази линия в книгата ми беше особено интересна.
Кое е най-хубавото в писателската професия? И обратното – кое е най-лошото?
Най-хубавото определено е да получиш хубаво писмо или съобщение от читател, който е изпитал удоволствие от моите книги. Оценявам високо, че тези хора са отделили време да ми го кажат. Всяко такова писмо ми е скъпо. И се радвам изключително, когато докосна за първи път копие на мой роман – не мисля, че това някога ще ми омръзне!
Най-лошото... хъм. Понякога имам ужасни дни, когато сменям мнението си за сюжета на всеки двайсет и пет минути и си мисля, че всичко е ужасно. Понякога може да е много самотно и това е една от причините да започна да работя в офис с други хора. За щастие тези дни не са много. Да бъдеш писател, е страхотно преживяване!
Какъв съвет ще дадете на начинаещите писатели?
Напишете книгата, която винаги сте искали вие самите да прочетете. Следвайте инстинктите си – ако някой пасаж или герой ви се струва слаб и не добре развит, може би е време да хванете червената химикалка. Четете много прекрасни чужди книги и след това си задайте въпросите: Как този автор е развил сюжета? Вие бихте ли го написали по различен начин?
И накрая ви съветвам да се подсигурите с литри чай или кафе и да развиете желязна самодисциплина. Ако поне малко приличате на мен, ще се нуждаете и от трите!
Източник: Shazsbookboudoir.blogspot.com
