Състояния и устройства
Трактатът за хигиената трябва да започне от представените хипотези. Понеже здравето е съразмерност и тя е завършена по два начина, се казва, че в едни случаи здравето е достигнало пълна съразмерност, а в други нещо не достига. Така и при запазването на здравето има два вида съразмерност, едната е пълна, най-добра и завършена, а при другата има недостиг, но все пак не толкова голям, че да се породи безпокойство за живото същество.
Логиката тук е по-силна от някакво съмнение при практикуване на лечебното изкуство, макар някои да отричат един да е по-здрав от друг или да има някаква величина, която да определя състоянието на тялото, наричано от нас здраве и смятат, че то е напълно точно, без да е повече или по-малко. Според мен обаче както един човек ми изглежда по-бял от друг, така и един ми се струва по-здрав от друг. Две са тезите в подкрепа на това: първо, видни са промените, свързани с остаряването и второ, винаги смесването се променя непрекъснато след раждането, както посочих по-горе. Така че ако здравето зависи от качеството на смесването, то не остава същото, нито е възможно здравето да се запази същото.
Второто доказателство произлиза от самото различие във функциите на тялото. Здравите хора не виждат еднакво, едни виждат по-добре, други – по-зле и не всички чуват еднакво добре и тук също има различия в дефектите им. Не всички бягат еднакво добре, не хващат еднакво добре с ръцете, органите им не работят еднакво добре, като и един работи по-добре, а друг – по-зле. Ако така различията във функциите отговарят на различията на смесванията, разумно е да се заключи, че различните смесвания са толкова, колкото са различните функции.
Ако някой мисли, че трябва по-скоро да се каже различия на устройствата вместо на смесванията, за да се отнася казаното към всички философски школи, то би означавало същото. Защото според тях здравето ни представлява съразмерност от течно и сухо, топло и студено, според едни от малки телца и отвори, според други от атоми, които или не са в съзвучие, или са неделими, или са съставени от подобни елементи, или са от първичните елементи и ние действаме в частите си според съразмерността им. Щом действаме различно, то е поради различието и съразмерността на първичните елементи във всеки от нас, което представих по-горе, че е здравето. Ще продължа дискусията, без да ги споменавам повече.
Ако функциите на частите отговарят на тяхното устройство, колкото са различни функциите, толкова са и устройствата, но ако функциите не отговарят на устройствата, очевидно и различията им ще бъдат колкото тези на функциите. Има различни функции, следователно и толкова устройства. Ако у всички здрави хора устройствата на частите са съразмерни, а самите те са различни, защото функциите са различни, съразмерностите на устройствата ще бъдат много, както и формите на здравето ще бъдат много.
При положение, че видовете здраве във всеки орган се различават, те ще се различават по отношение на вида, общ за всички, според който се определя здравето или ще се различават помежду си в някаква степен. Те обаче не се различават по отношение на общия си вид, понеже видовете здраве не са различни и затова има различия само в степента. Както белотата на снега се различава само по степента си, така и здравето на Ахил например е същото като на Терсит, но се различават само по степента си. Затова не може да се каже дали не се различаваме във функциите си или тази разлика произтича от нещо друго, а не от устройството, чрез което функционираме.
Откъс от "Изкуството за запазване на здравето“, Клавдий Гален
