Имало едно време в Холандия едно момиченце на име Одри, което ядяло лалета. Но не защото обичало цветята, а защото било много гладно. Животът в Холандия по време на Втората световна война бил труден. На масата никога нямало достатъчно храна и Одри често усещала стържещия глад в корема си. Луковиците на лалетата не били вкусни, но ù помагали да не умре от глад.
Когато Одри пораснала, се преместила в Англия и станала филмова актриса. Цял свят ù се възхищавал заради елегантната ù фигура и сияйната ù красота. Привлякла вниманието на известни модни дизайнери и се превърнала в символ на стила, известна била с малката си черна рокля, дългите ръкавици и диамантената тиара. След най-известния ù филм – „Закуска в Тифани“ – видът на Хепбърн станал толкова популярен, че жените започнали да се обличат точно като нея. Дори ходели в известната бижутерия в Ню Йорк, за да постоят на същото място като нея.
Но Одри искала да направи нещо повече от това просто да играе във филми и да се възхищават на дрехите ù. Искала да помага на другите, особено на бедни и гладни деца – деца, които гладували също като нея навремето. Тя посветила живота си на УНИЦЕФ, същата благотворителна организация, която ù помогнала, когато била още дете по време на войната. Вярвала, че никое дете не бива да е толкова гладно, че да трябва да яде луковици.
Когато Одри починала, едно ново, чисто бяло лале било кръстено на нея в чест на прекрасната работа, която била свършила за УНИЦЕФ.
4 МАЙ 1929 Г. – 20 ЯНУАРИ 1993 Г.
БЕЛГИЯ
