В книгата „Спиралата на времето и ключът на синхронността” Дейвид Уилкок посочва конкретни събития, които се случват на точно определени интервали в историята. Въпреки че се отхвърля от скептици, налице е доста странна връзка между живота и смъртта на американските президенти Ейбрахам Линкълн и Джон Фицджералд Кенеди. С разлика от сто години в техния личен живот и в живота на хората около тях се случват определени сходни събития. Да не забравяме, че още откривателят на историческите цикли за нашата епоха Николай Морозов забелязва наличието на удивителни прилики между историческите сведения за еврейските царе от Стария завет и хрониките за римските императори повече от хиляда години по-късно. В случая с Линкълн и Кенеди събитията, които ги свързват, са невинаги с разлика от точно сто години, но това не отменя наличието на някои ключови сходства. Например Линкълн е избран за президент през 1860 г., а Кенеди – през 1960 г. И двамата са били избирани преди това за Конгреса (1846 г. и 1946 г.). И двамата са били кандидати за вицепрезиденти (съответно през 1856 г. и 1956 г.). Вицепрезидентите (и приемниците) и на двамата са с фамилия Джонсън (родени съответно през 1808 г. и 1908 г.). И двамата президенти се борят за правата на чернокожите американци. На 1 януари 1863 г. Прокламацията за освобождение на Линкълн се превръща в закон, който слага край на робството: „Всички хора, държани като роби, ще бъдат завинаги свободни... Изпълнителното правителство на Съединените щати, включително военните и военноморските власти, от този момент нататък ще признават и защитават свободата на гореспоменатите хора“.
Сто години и шест месеца по-късно, на 11 юни 1963 г., Кенеди се обръща към нацията с емблематичната си реч за гражданските права. От сайта на Президентската библиотека и музей „Джон Ф. Кенеди“ разбираме, че в тази реч „Президентът моли Конгреса да приеме закони, защитаващи гласоподавателните права, юридическия статус, образователните възможности и достъпа до обществени услуги на всички американци, но си дава сметка, че само законите не са достатъчни, за да разрешат проблема на страната по отношение на расовата сегрегация“. Тази реч проправя път за прочутата реч на Мартин Лутер Кинг-младши от 28 август 1963 г., известна като „Имам мечта“, която той изнася пред най-голямото множество, събирало се някога пред Капитолия в столицата Вашингтон. Само в първите осем изречения от речта си Кинг споменава цели пет пъти стоте години, изминали от Прокламацията за освобождение на Линкълн. Четири от първите осем изречения започват с думите „сто години по-късно“.
От този момент нататък, за да разберем по-добре връзките между Линкълн и Кенеди, се налага да се запознаем накратко с историята на Федералния резерв, отговорен за отпечатването и пускането в обращение на американската валута, актуална и към момента на писането на тази книга през март 2013 г. Терминът Федерален резерв сам по себе си е объркващ, тъй като той всъщност не е част от федералното правителство на САЩ. Както сигурен съм все повече и повече хора осъзнават, Федералният резерв е частен консорциум на международни банкери. Вследствие на постоянната неплатежоспособност и финансовите кризи, още през 1913 г. Съединените щати предават контрола и управлението на своята финансова система на тази международна група банкери. Оттогава насам американското Министерство на финансите позволява на банкерите от Федералния резерв да пускат в обращение своите банкноти – тоест американския долар – като официална американска валута. Според сенатор Рон Пол, провеждал разследване по този въпрос в продължение на тридесет години, Федералният резерв е архиврагът в нашата история. Сенатор Пол е една от множеството влиятелни личности, които смятат, че именно Федералният резерв е отговорен за голяма част от проблемите на Америка през последните сто години.
Федералният резерв е главният виновник за икономическата криза. Неговата необуздана власт да създава безкрайни количества пари от нищото ни въведоха в циклите и на разкоша, и на провала, и причиняват един финансов сапунен мехур след друг. От създаването на Федералния резерв през 1913 г. доларът е изгубил над 96% от стойността си – като раздува безразсъдно парите в оборот, Федералният резерв продължава да изкривява лихвените проценти и целенасочено ерозира стойността на долара.
И Линкълн, и Кенеди се опитват да измъкнат американската валута от ръцете на частните банкери, които са основали Федералния резерв, и да я върнат на Министерството на финансите. Въпреки че по времето на Линкълн тези банкери все още не са били основали Федералния резерв, същите интеграционни династии вече действат задкулисно още през ХІХ век. На 25 февруари 1862 г. чрез Първия закон за законните платежни средства Линкълн оторизира Министерството на финансите с отпечатването на зелените банкноти. Това води до безпрецедентен икономически растеж в Съединените щати, които по този начин избягват контрола и таксите на чуждестранните банки, до този момент налагали такси от 24% до 36% заради финансирането на американската инфраструктура и военния дълг. Ходът на президента, с който той централизира американската валута в рамките на американското Министерство на правосъдието, разгневява чуждестранните банкери не на шега. По-късно, близо сто години по-късно – на 28 ноември 1961 г., Кенеди слага запор на всички продажби на сребро от Министерството на финансите. До този момент запасите сребро в Министерството на финансите са били разпродавани изключително бързо на смешно ниски цени. След това Кенеди издава Резолюция No5389, с която оторизира отпечатването на „сребърни сертификати“ от Министерството на финансите – тези сертификати трябва да играят ролята на американска валута, която се намира извън контрола на Федералния резерв. Тази ключова резолюция на Кенеди е одобрена от Конгреса на 10 април 1963 г., а от Сената – на 23 май 1963 г. Резолюцията е подписана от президента и превърната в закон на 4 юни 1963 г., непосредствено след което е издадена Изпълнителна заповед No11110. Тази заповед дава правомощия на министъра на финансите да издава свои собствени сребърни сертификати, без никаква намеса или контрол от страна на Федералния резерв. И макар че спирането на продажбите на сребро от хазната през 1961 г. първоначално изглежда да е в полза на Федералния резерв, среброто на министерството осигурява на Кенеди така необходимата допълнителна гаранция за отпечатване на пари, които са изцяло извън контрола на Федералния резерв. Така, в рамките на стогодишния цикъл, отпечатването на зелените банкноти от страна на Линкълн от 25 февруари 1862 г. и спирането на продажбите на сребро от страна на Кенеди на 28 ноември 1961 г. се разминават само с по-малко от три месеца.
Линкълн е застрелян от убиец на 14 април 1865 г., а Кенеди – на 22 ноември 1963 г. – разминаване от по-малко от година и половина в рамките на стогодишния цикъл. И двамата президенти са простреляни в главата в присъствието на съпругите им, при това в петък – което може и да няма чак такова значение, но често се цитира в сравнителни статии. Редица независими изследователи изказват хипотезата, че и Линкълн, и Кенеди са убити, защото са се противопоставили на чуждестранните банкери, сформирали Федералния резерв през 1913 г. Линкълн е застрелян в театър „Форд“, а Кенеди – в автомобил „Линкълн“, изработен от компанията „Форд Мотор“. Фамилиите и на двамата президенти са от седем букви (на английски), убийците и на двамата имат по три имена с общо петнадесет букви – Джон Уилкс Буут и Лий Харви Осуалд. Обикновено се излагат и други връзки, за съжаление фалшиви, което дава основание на скептиците да отхвърлят цялата теория за цикличност като „градска легенда“.
Откъс от „Спиралата на времето и ключът на синхронността”
