Персонализирано образование
Традиционното обучение, при което един учител разпространява еднакво съдържание сред сравнително голяма група ученици, скоро ще приключи. В бъдещето ще учим със свой темп, следвайки собствените си интереси, получавайки индивидуално адаптирано образование, разработено и доставяно от изкуствен интелект. Фондацията „Гейтс“ подпомага развитието на набор от дигитални инструменти за преподаване и оценяване на представянето. Така учителите ще могат да отделят повече време на по-слабите ученици.
По-умните също ще имат полза. Бъдещото образование няма да приключва със завършване на училището или университета. Ученето през целия живот е важно за преквалифицирането и самоусъвършенстването в бъдеще, в което повечето работа се върши от машини. Масовите отворени онлайн курсове (МООК) позволяват на студентите да се обучават в някои от водещите институции в света. Перспективите са огромни – един милион души годишно биха могли да учат за финалния изпит по математика в Кеймбриджкия университет или да придобият магистърска степен в Харвардското бизнес училище.
Умни градове
Сензационната видеоигра на Уил Райт от 1989 г. „Сим Сити“ вдъхнови специалистите по градоустройство и компютърните маниаци, прокарвайки идеята за „умни“ градове. В тях технологиите регулират трафика и транспортните системи, енергийните централи, водните запаси, обработката на отпадъците, прилагането на законите, дейността на училищата, библиотеките, болниците и всички останали услуги. Това ще стане възможно чрез интернет на нещата. Един от първите примери се появи през 2011 г. с мобилното приложение „Смарт Бъмп“. Докато жителите на Бостъншофират, приложението изпраща до кметството местоположението на засечените чрез акселерометъра на мобилния телефон
дупки по пътя. Дори в бъдеще градовете да се управляват чрез изкуствен интелект, ще трябва да имаме предвид, че алгоритмите му ще отразяват и политическите решения. Колкото „по-умни“ стават градовете, толкова по-надеждна ще трябва да бъде дигиталнатаим инфраструктура, особено когато достигнем до автоматизирани, самоподдържащи се системи, в които роботи чистят улиците, доставят стоки и изграждат инфраструктурата спрямо отчитаните тенденции.
Тунелиране и хиперлупуве
Градовете са триизмерни пространства. Действащият предимно наземно транспорт е ограничаващ фактор за доброто функциониране на градските системи. Откритата през 1863 г. лондонска подземна железница е първият опит за триизмерен транспорт. Много градове са последвали примера, но претоварените наземни градски магистрали продължават да разделят общностите. Бостънското „Голямо копаене“, завършено през 2007 г., е подобрило тази ситуация, но огромният преразход е показателен за трудностите, свързани с „тунелирането“. Развитието на подземния транспорт ще бъде възможно само при намаляване на разходите с цели порядъци. За да даде тласък на иновациите в тази насока Илън Мъскосновава „Боринг Къмпани“, чиято цел е постоянно разширяваща се мрежа от тунели с неограничен брой нива, позволяваща високоскоростен транзит до всяка дестинация – първият тунел-прототип е отворен през 2018 г. Когато цялата транспортна мрежа бъде скрита под земята, ще се оформят красиви градски пространства без превозни средства и транспортни коридори, а в по-далечно бъдеще ще бъдат изградени и междуконтинентални тунели.
През 1964 г. развиващият 250 км/ч японски „Шинкансен“ или „влак-куршум“ открива нова ера във високоскоростните железници. Когато през 2012 г. е одобрено изграждането на скоростна линия между Сан Франциско и Лос Анджелис, с очаквано завършване на първия етап между 2027 и 2033 г., Илън Мъск изразява разочарованието си от мудния темп и предлага радикално нова технология, „хиперлуп“, която може да съкрати планираното 160-минутно пътуване до под половин час при скорост до 1200км/ч. Капсула с електрическа турбина в предната си част, изтласкваща назад нагнетявания при носа въздух, се движи в тунел с ниско налягане. Тунелът може да бъде изграден върху пилони по протежение на съществуваща магистрала, черпейки енергия от слънчеви панели. В бъдеще тунелите ще преминат под земята.
„Върджин Хайпърлуп Уан“ на Ричард Брансън е сключила споразумения с няколко правителства за развиване на технологията видните десетилетия. В още по-далечна перспектива хиперлуповете ще са идеални за ниското атмосферно налягане на Луната или Марс – когато планетата бъде тераформирана.
