Романът „Назарин” излиза в поредицата „Световна класика” на издателска къща „Персей” в един том заедно с друг неувяхващ роман на испанския класик – „Тристана”. Въздействащи и вдъхновяващи творби, написани от брилянтен разказвач и изящен стилист, романите са изпълнени с прозрения за живота и индивида, валидни за всяка епоха и всеки човек. Произведения, задължителни за всеки уважаващ себе си читател.
Не знам дали усещате Божията любов, но без любовта към ближния тази голяма любов е невъзможна, защото корените на любовното биле са дълбоко в земята, по която ходим, и те са именно обичта към себеподобните ни. Ако тези корени са изсъхнали, как бихме могли да се надяваме на цвят и плод тук, горе?
Философията, накратко, е игра на понятия и концепции, зад които зее празнота, а философските теории са като сухия въздух, който кара човека да се задъхва нагоре по стръмния път.
Ами че то да нямаш никакъв порок, ама никакъв, си е също порок.
Във всеки случай смъртта е нашата неразделна другарка и приятелка. Носим я в самите себе си още с раждането и честите неразположения, нещастията, слабостта и продължителното страдание са ласките, с които ни подсеща за себе си. И не знам защо трябва да ни плаши образът й, когато я видим извън себе си, защото този образ е постоянно вътре в нас.
Политиката е изпята песен. Тя вече изпълни своята мисия и тези проблеми, които наричаме политически, засягащи свободата, правата и тъй нататък, вече са решени, без да бъде нужно човечеството да открива нов земен рай. Макар и вече да са завоювани толкова много права, народите изпитват същия глад, какъвто изпитваха и преди. Голям прогрес в политиката и малко хляб. Голям напредък в материалната сфера и с всеки изминал ден по-малко работа и безброй незаети ръце. От политиката вече не очакваме нищо добро, защото тя даде от себе си всичко, което можеше да даде. Достатъчно замая главите на всички ни със своите публични и домашни кавги. Политиците, които нямат какво полезно да дадат на човечеството, нахално обсебват живота ни с празни приказки и смешни формулировки. Гибелното е, че всеки от тях се опитва да се домогне до висок ранг и престижно положение, без оглед на своята незначителност, некадърност и посредственост.
Лек за страданието на човешкия род е вярата… тези, които имат вярата, този небесен дар, имат задължението да водят лишените от нея. По този път, както и по всички останали, слепците трябва да бъдат водени за ръка от вече прогледналите. Необходим е нов пример, а не овехтяла фразеология. Не е достатъчно само да проповядваш Христовото учение, а да го приложиш в живота и да му подражаваш, доколкото това е възможно за смъртния. За да се разпростре вярата в цялото съвременно общество, нейните носители ще трябва да оставят лицемерието да се оттече в историята така, както бързо се оттича водата в планинския поток, и да проповядват единствено обикновената истина. Не сте ли на същото мнение? За да се възползваш от благодеянията на смирението, необходимо е да си смирен. За да славиш бедността като най-добрия начин на битуване, трябва да си беден или да изглеждаш такъв.
Вървим след болката, за да донесем утеха, а когато вървиш сред страдания, някое ще ти се случи и на теб.
