Какви конкретни обичаи и ритуали са се провеждали в миналото по време на коледните празници в някогашна Станимака? Този въпрос отправихме към етнографа от Исторически музей-Асеновград Надя Янкова. С все по-осезаемо наближаващия ден, в който православните християни честват Рождество Христово, се запитахме как ли са протичали празничните моменти в миналото на града. Предлагаме Ви следващите няколко реда, които ще Ви пренесат във времената на станимашките традиции и обичаи.
Подготовката за празненствата е започвала още от преди 24-ти декември – Бъдни вечер, наречен още Суха Коледа. Важна част от подготовката за празника е била приготвянето на трапезата. За целта са се наготвяли девет постни ястия, символизиращи деветте месеца, в които Света Богородица е носила Младенеца. Характерни за района ястия още по- онова време, както и сега, са били постните сарми с кисело зеле. Много важна роля от празничната трапеза е имала питката кравай. В нея се е слагала сребърна пара. Считало се е, че най-честит през годината ще бъде онзи, при когото тя се падне.
В празничната нощ, посредством ритуалите на храненето, а и не само, хората са гадаели или наричали какво ще донесе идната година. Така, например, поставянето на глава чесън на масата, подканял всеки един член от семейството да си вземе една скилидка и да я изяде, за да бъде здрав през годината. Правели са се гадания и с орехи. Всеки си избира орех и в зависимост от това какъв му се падне – дали е кух, или пък с голяма ядка – това предвещава благоденствието му през предстоящата година.
На трапезата в миналото са присъствали задължително виното и туршията от грозде – т. нар. "грозденица". Тъй като някогашна Станимака е била голям винарски център, осигуряването на плодородие през годината е било изключително важно. Ето защо, преди началото на празничната вечеря, главата на семейството прекадявал с тамян масата с ястията. После слизал и в избата, за да прекади бъчвите, линовете и другите винарски пособия, като по този начин се измолва Божия благодат за следващия винарски сезон.
Когато вечерята приключи, ястията не се прибирали, а се оставяли на трапезата. Вярвало се, че през нощта домовете на хората се посещавали от Света Богородица, която заедно с мъртвите предшественици на съответното семейство сядала на трапезата, за да се нахрани. По тази причина и огънят в огнището не трябвало да загасва. Затова се избирало най-голямото дърво, което да поддържа топлината почти през цялата нощ.
Рано сутринта на следващия ден домакините посрещали коледари. Те представлявали групи, съставени от деца и младежи, които обикаляли по къщите и пеели празнични песни. Целта на ритуала била да се донесе мир и благодат в дома. Стопанката на къщата дарявала коледарите с ябълки, орехи, сушени плодове или колаци. Тъй като в Станимака е имало голяма гръцка диаспора, а и много гърчеещи се българи, коледуването не се осъществявало в техните махали и домове, защото те са се разграничавали от характерно българските обичаи.
След провеждането на този ритуал, семейството е посещавало църква, където е присъствало и слушало празнична литургия. После е било редно да се ходи на гости при близки и роднини. Типично за Асеновград или някогашна Станимака е било празнуването на втория ден от Коледа (26 декември) в чест на Света Богородица. Този празник се почита и отбелязва от жителите на града и до днес. Жените, носещи името Мария, именно тогава отбелязват своя имен ден, макар в други части на страната да се смята за техен празник 15-ти август (Успение Богородично). Култът към Божията майка в Асеновград е силно залегнал, вероятно подхранван и от чудотворните икони на Богородица, които се намират в различни асеновградски и селски храмове в района. Третият и последен ден на Коледа е посветен на Свети Стефан.
Традициите се променят постоянно. "Дори и да искаме, няма как да ги опазим в чист вид, такива, каквито са били. А всъщност не съществуват такива, тъй като обичаите са достояние на хората, не са институционализирани, рамкирани и именно по този начин те са задоволявали някаква изконна потребност, от която хората са имали нужда. Така е и днес.", категорична е Надя Янкова. Правейки сравнение, става ясно, че голяма част от празничните ритуали са се съхранили и в много домове се изпълняват и до днес.
Прави впечатление разликата, че в миналото украсяването на коледно дърво въобще не е съществувало в асеновградския регион. А днес не можем да си представим къща или площад в голям град, където да липсва грейнала елха. Дори официалното запалване на коледните светлини в съвременния свят се превръща в своеобразен вид градски ритуал, в който хората вземат участие. Днес все още се ядат постни ястия на Бъдни вечер, а парата от питата веднага превръща човека, на когото се е паднала, в звезда из социалните мрежи. "Но най-ценното, което е останало, като послание от предците ни към нас, според мен, е това - да бъдем заедно по Коледа, да се съберем с близки и роднини, да благодарим, че се е случило и да се молим и следващата година пак да бъде така.", изрази мнението си в края на нашия разговор етнографът от Исторически музей-Асеновград - Надя Янкова.
