"Проблемът с безопасността на пътя не започва с курсовете на кандидат-шофьорите. Ако това е къща - курсовете са четвъртият й етаж". Това заяви в интервю за Actualno.com съветникът на министъра на вътрешните работи и експерт по пътна безопасност инж. Алекси Кесяков.
Повече за подготовката на младите шофьори в България, какво е значението на скоростта и как да се подготвят новобранците на пътя за есенно-зимния период - в разговора с инж. Кесяков.
- На фона на протестите срещу новите правила за шофьорски книжки и извън спора „за“ и „против“ тях - къде остава подготовката на младите шофьори?
- Подготовката на младите шофьори остава в учебната форма, но тази на човека за участие в движението по пътищата не започва от курсовете на кандидат-водачите. Тя започва от неговото раждане.
В днешно време - младежът, който навърши 18 години, се записва да се обучава за водач на МПС. Той обаче влиза с определен манталитет и отношение към реда в държавата.
По време на обучението той се научава само на правилата за движение и умение да управлява автомобила и излиза от круса със същия манталитет.
Ако приемем, че подготовката на човек за движението по пътищата е една къща, обучението на кандидат-шофьорите е четвъртият етаж от нея.
Първият етаж е семейството, което подготвя детето за социалния живот. Ако семейството го научи да се пази, то ще продължи да се пази.
По-нататък са детската гридина и училището. Много директори на детски градини се занимават с въпроса за безопасността, но не навсякъде е така. В училище също има мероприятия, но те са предимно извънкласни, защото в Закона за училищното образование няма текст за безопасност. Когато искаме да се сравняваме с другите европейски държави, където безопасността е много по-голяма, трябва да се вгледаме как се обучават децата в училище.
Семейството, детската градина и училището са първите три етажа - четвъртият е учебната форма. Ако колоните на първите три са по-слаби, четвъртият се клатушка. ОЩЕ: Бивш шеф на КАТ: Подготовката на бъдещите шофьори започва от дома - от раждането на детето и възпитанието му
Проблемът за безопасността не започва с курсовете за кандидат-водачи. Там обаче би трябвало да се придобият достатъчно знания и умения за движение при високи скорости. Младите водачи са грижа на всички нас по-възрастните. Не трябва да сме на принципа - взел книжка и вече може да кара. Той може да е добър шофьор, но все още не е придобил достатъчно добри навици. Новият шофьор трябва да автоматизира някои процедури, т.е. да не мисли кога, какво да натисне и как да се обърне. Преди новият водач да стане пълноценен шофьор е необходим сериозен стаж.
Младият шофьор получава книжката, но той е като един млад специалист. Не знае, няма познания за много неща, които другите са ги изпитали, затова семейството му трябва да се интересува и да го придружава в първите километри на пътя.
- Колко чести са инцидентите с нови шофьори?
- Младите шофьори по-често катастрофират. Може би един и половина - два пъти в първите няколко години. Това преди всичко е свързано с умението на отделния шофьор и с това, че той надвишава своите възможности, т.е. кара по-бързо, отколкото може да управлява.
Защо са толкова повече катастрофите на младите? Това е свързано с емоцията. Младият иска да се доказва, някъде да се похвали колко е добър и надвишава своите възможности. Много е опасно, когато в колата има един млад човек, до него една млада девойка, на задната седалка още един младеж и още една девойка. Тогава става купон, но нещата са доста сериозни, защото освен дух, имаме и тяло. Във физическия свят никой не може да надбяга природата, така и в движението по пътищата, затова много от катастрофите са свързани с незнание на хората, поради което те не се пазят, откъсват си вниманието и съзнанието от движението и попадат в ситуации, които не могат да отработят.
Няма човек, който да тръгва да пътува и да иска да убива друг на пътя или да катастрофира. Няма, но за съжаление при движението тези неща се забравят.
Ако можеше само с глоби на човек да му дойде акъла, може да затворим някои висши учебни заведения и да глобяваме студентите да научат физика или чужд език. С глоби не става - трябват знания и умения и те се предават през целия живот.
Младият шофьор трябва да мине определен брой километри, а отношението му към шофирането трябва да бъде като към всички други опасни дейности. Ние се страхуваме от високо, гледаме да не паднем някъде. Когато участваме в движението, забравяме, че скоростта ни качва високо. Ако се блъснем в някое неподвижно препятствие, ударът ще бъде равен на падане от определена височина. Сблъсък със 140 км/ч е все едно че падаш от 77 метра. Хората се страхуваме да не паднем, но когато сме зад волана, измамното чувство за сигурност ни заблуждава и превишаваме скоростта.
- Многократно споменахте скоростта...
- Неслучайно споменавам скоростта, защото превишаването й е причина за една трета от катастрофите. Много се злоупотребява с така наречената несъобразена скорост и не се казват истинските причини. В Закона за движението по пътищата има един чл. 20, в който се състои философията на движението - човек трябва непрекъснато да владее автомобила, който управлява и после при избора на скоростта той трябва да се съобразява с атмосферните условия, релефа, видимостта, настилката и поведението на останалите участници.
Когато стане белята, някой казва веднага „несъобразена скорост“. Значи последното изречение на чл. 20 гласи, че при възникване на опасност, водачът трябва да намали скоростта и да спре преди нея. Завоите, дъждът, мъглата – това са все опасности, т.е. в промяна на обстановката трябва да намалим скоростта. Несъобразената скорост е ненамалена.
Има две скорости - едната е максимално разрешена скорост, над която започват да се глобяват нарушителите и една безопасна скорост, с която може да се премине през даден участък. Между тези две скорости се намира несъобразената скорост.
Примерно движим се цяло лято през завоя, който е близо до дома ни. Минаваме през участъка с 60 км/ч. Да, ама днес вали - ако минем с тази скорост, ще тръгнем по допирателната, ще се блъснем в насрещното движение или ще продължим и ще стигнем в дерето, в реката, къде ли не извън платното.
Когато има промяна в обстановката, особено сега в предстоящия сезон - човек трябва моментално да си коригира скоростта и да я намалява, защото тя е свързана със спирачния път. Движим се, изскача една опасност и ние трябва да можем да спрем, а преди това трябва да внимаваме, за да я видим. Ако през това време си гледаме мобилния телефон, пием кафе или се храним, трябва да сме сигурни, че ще закъснеем с реакцията, а това са много метри изминат път. В предстоящия сезон, който е сега, трябва да внимаваме и да си коригираме скоростта. Неслучайно при дъжд - много нарастват катастрофите на завоите. Като стане малко по-студено, замръзват мостовете и естакадите.
Разстоянията в България не са толкова големи. Ако караме много бързо в нарушение, най-много да подраним с половин или един час. За този час нищо няма да спечелим, но рискът от катастрофа рязко ще нарасне, затова най-важното е човек да се пребори със себе си, за да се пази.
Щом започваме да си слагаме зимните шапки и обувки, трябва да променим и начина на каране. Нуслучайно има операция "Зима", която в началото на ноември ще се проведе и там се припомнят правилата. Бързането е срам за майстора. Най-важното в едно пътуване е човек да пристигне там, където е тръгнал.
- Шофьорският курс или опитът е този, който подготвя шофьорите новобранци за опасностите?
- Шофьорският курс у нас ги подготвя как да управляват, да взимат завои, да ускоряват и да спират, но при значително по-ниска скорост от тази, с която младият водач на другия ден ще тръгне да пътува.
Както казах - семейството му трябва да бъде с него. Има страни, в които три месеца след взимане на книжка ,водачът е задължен да отиде на полигон, на който има различни опасности: внезапно изкачащи препятствия, хлъзгави участъци, остри завои.
Първо учи теория за процесите, които се развиват по време на движението, второ на практика усеща какво се случва с колата. Попадайки на хлъзгав участък, автомобилът започва да се върти. Като мине многократно през този участък и под контрола на инструктор, следващият път, в който автомобилът започне да се занася, той ще го овладее.
Редица водачи от други страни, които са минали такъв курс, са с по-висока квалификация от нашите. Нашите водачи разбира какво трябва да прави, когато му възникне такава ситуация и ако оцелее. Полигоните са голяма необходимост и се надявам, че в близко бъдеще ще се реши този въпрос. То не е речено - всеки курс да е с полигон, но там много хора могат да отидат да си повишат квалификацията. ОЩЕ: След поредния инцидент на пешеходна пътека: Скоростта в градовете трябва да бъде намалена
- Накрая какъв е съветът Ви към всички шофьори в есенно-зимния период?
- Съветвам вашите читатели в есенно-зимния период да бъдат изключително внимателни, защото миналалата година през този период са загинали 150 човека, над 2200 са получили наранявания.
Препоръчвам на вашите читатели да се пазят, да спазват правилата, защото е много важно да съхранят своето здраве и да стигнат успешно до Новогодишните празници, да пирсъстват в семейството и да не забравят, че тялото, което им е дадено по рождение, трябав да го позят и никой няма да получи друго тяло.
