Защо един актьор влиза в политиката? За мен няма никакво значение дали човек е актьор, инженер, лекар, научен работник... В политиката се влиза, защото човек има граждански позиции, каза Студио Actualno Веселин Калановски, водач на листата на „Демократична България“ в Ямбол и шести в листата в 25 МИР София. Ето какво сподели той:
Когато човек намери единомишленици, хора, които като него споделят тези позиции, логично е да се обедини с тях и да се опита да прокара мисленето си в политическия живот на една държава. Да промени по някакъв начин тази държава. Дълбоко убеден съм, че е за добро.
Съучредител съм на „Да, България“, за първи път станах партиен член на шейсетгодишна възрастр макар че през целия си съзнателен живот съм имал ясно изразени позиции, винаги клонящи в дясното пространство на политическия спектър и просто намерих тези хора и се престраших. Винаги съм мислел, че да бъдеш гражданин е достойнство, наистина е достойнство. Но напоследък се получава странно разделение на граждани, които имат гражданска позиция и членове на политически сили. Като че ли членовете на политически сили не сме граждани и нямаме граждански позиции. Точно обратното, именно защото имаме такива позиции сме се обединили в политическа сила, в която съвместно, всички заедно да отстояваме нашите принципи. Знаете, че в представителната демокрация политическите партии са онези, които всъщност осъществяват политиката, те са инструмента, който променя държавата, така че да, аз съм гражданин, с гражданска позиция и член на политическа партия.
В последните години мечтите на много хора да се промени България към добро, не че няма промени в България през последните 30 години, далеч съм от тази мисъл. Но мечтите и желанията ни бяха значително по-сериозни. Много от тези мечти и желания бяха излъгани от болезнение амбиции на лидери, от фалшификатори на истината, от корупция. И затова сега сме последната държава в ЕС по икономически статус, по свобода на словото.
Като депутат бих могъл да бъда полезен в сферата, на която съм посветил живота си. Естествено това е в областта на културата. „Демократична България“ наистина има сериозно разработена програма със своите акценти, промяна на нормативната база в областта на културата.
Първо, ние имаме дългосрочни, средносрочни и краткосрочни стратегии в рамките на 10, 4 и на 1 година. Искаме законодателно да се промени, започвам подред: Закона за авторското право, искаме закон за телевизия и радио, където обществените телевизии да поемат значително по-голяма роля в областта на културата. Искаме децентрализация на фонд „Култура“, койно искаме да излезе от Министерството на културата и да си направи свои регионални центрове, така че да има по-свободен и лесен достъп на културните дейци в страната, не всичко да е съсредоточено в София.
Искаме във всички браншове на културата да има закони. Конкретен закон за всеки бранш. Може би много малко хора знаят, че няма закон за театъра. Закона за киното трябва да бъде сериозно коригиран, макар че е нов закон.
Едно от основните искания е да има нов закон творците. Творците, които би трябвало да получават не само достойно заплащане, а и нормална пенсия. Много мои колеги по време на първия локдаун на ковид кризата например са на свободна практика и те нямаха никаква закрила от държавата, макар че самата държава им забрани да практикуват своята професия. Те не биха могли да отидат в бюрото за безработни и да получават някаква компенсация именно защото са самоосигуряващи се, което не е логично. Разбира се такъв списък на свободни творци беше тръгнал да се приготвя в Министерството на културата. Доколкото разбрах в последно време покрай г-н Минеков е понапреднал този списък. Дай Боже накрая да бъде завършен. Става дума за някаква наистина социална помощ за онези творци, когато държавата им забранява или пък когато, не дай Боже изпаднеш в здравословен праблем. Например един актьор е крайно зависим от своето физиологично състояние. Може да си счупи крак, да се разболее. Той би трябвало да бъде осигурен. Между другото за това осигуряване е част от идеята за промени в Закона за авторско право и сродните му права, където в момента няма реално възнаграждение за творческия, авторския или сродните права, каквито са актьорите. За един период от 10 години, когато те отстъпват своите права на продуцентите и не получават стотинка за труда, който са положили.
Друг акцент в нашата програма е, че ние държим в рамките на един мандат, на 4 години субсидирането на българската култура да стигне до минимум 1% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Забележете, БВП, защото наскоро ми опонира една моя колежка от друга политическа сила, че по времето на един министър преди десетина години е било 1%. Да, беше 1% от бюджета. Има разлика между бюджет и Брутен вътрешен продукт. Искаме минимум 1%, защото към настоящия момент държавата дава за българската култура между 0,4 и 0,5 десети от процента, а самите културни индустрии, целокупната вътрешна културна индустрия в България връща в БВП 5,26%, т.е. една деветнайста от този продукт.
Още - във видеоматериала.
*Публикацията е съгласно договор за информационно обслужване за Парламентарни избори 2021 г.
