От юни 2014 година насам, пластовете в Ирак се разместват с всеки месец. Нахлуването на бойците на групировката „Ислямска държава“ в градовете в северните части на страната завариха неподготвени силите за сигурност, макар да се виждаха сигналите от все по-нагнетяващото се напрежение между общностите в Ирак, следствие на лошо водената вътрешна политика на премиера Нури ал Малики. С идването на неговия заместник, Хайдар ал Абади, опитите да се потуши напрежението между големите общности на сунитите и шиитите нараснаха. Трагично остава положението на малцинствените групи. Именно върху тях падна основната тежест от политиката на „Ислямска държава“ за „прочистване“ – стотици хиляди семейства напуснаха домовете си след падането на град Мосул, а хиляди бяха избити или отвлечени като роби от силите на джихадистите. Бойните действия в Ирак и Сирия, въздушните удари на сирийската армия, нападенията на джихадисти и шиитски милиции, както и артилерийските обстрели над цивилни зони, доведоха до разселването на над 13 милиона души, а други 4 милиона избягаха в съседни държави като бежанци. Подобни мащаби на хуманитарна катастрофа не са достигани от Втората световна война насам.
На 27 февруари в Брюксел беше представен мащабен доклад, изследващ проблемите на малцинствата в Ирак със заглавие "Между воденичните камъни: Малцинствата в Ирак след падането на Мосул".
Изследването е изготвено съвместно от Института по международно право и човешки права (IILHR), Minority Rights Group International (MRG), "Няма мир без справедливост" (NPWJ) и Организацията на непредставените нации и народи (UNPO) с акцент върху проблемите на йезидите, общностите какай и шабак, туркмените и християните в Ирак, които са сред най-тежко засегнатите от „Ислямска държава“ (ИД). Докладът е резултат от множество интервюта с пострадали в Багдад, Дохук и Ербил, дискусии с иракски дипломатически мисии и иракското правителство, както и независими изследвания.
Един от главните автори на изследването е Уилям Спенсър, директор на Института за международно право и човешки права. Спенсър има 22-годишен професионален опит в международната дипломация, правата на човека, международното право, управлението на кризи и участва в преговорите за укрепването на мира в бивша Югославия, Афганистан и Ирак. Няколко дни преди да бъдат публично оповестени резултатите от изследването, с Уилям Спенсър разговаряхме върху изводите и сегашната ситуация в Ирак.
В разговор на Руслан Трад относно доклада, Спенсър потвърди опасенията, че малцинствата в Ирак са под заплаха и сега повече от всякога е нужно международно съдействие в отговор на хуманитарната катастрофа.
Можете ли да ни кажете повече за доклада и какво показва той?
Както сме казвали и преди, новините и репортажите за военните операции на „Ислямска държава“ доминират водещите заглавия. Ние, от друга страна, обръщаме внимание на престъпленията, които извърши групировката срещу най-уязвимите в Ирак. Докладът показва не само статистика и числа, но и правни констатации за извършването на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. В изследването предоставяме детайлен поглед към хуманитарната ситуация за повече от 2 200 000 души, разселени от „Ислямска държава“ и принадлежащи главно към малцинствени групи.
Това включва малцинствата на туркмените, асирийци, язиди, шабак, какай. Много хора не знаеха за съществуването на язидите преди кризата с „Ислямска държава“, но пък християните са добре познати. Каква е най-голямата пречка, която срещнахте по време на изготвянето на този доклад?
Най-големият проблем е да се намери начин как да се отговори на хуманитарната катастрофа, въпрос останал някак си на второстепенно място за сметка на военната кампания. Тези хора преживяха тежки моменти и преди появата на „Ислямска държава“ в Ирак, а днес всички те са на ръба на оцеляването. Групи от всички религии са в опасност и имат нуждата от спешна помощ от останалата част от света.
Най-важното в момента е да бъдат спасени животи и да се отговори колкото се може по-бързо на хуманитарната ситуация. Тормози ни също така и въпросът относно планирането за дните след „Ислямска държава“. Тези етнически и религиозни групи няма да се завърнат по домовете си без гаранции за сигурност. Обмислянето на стратегията трябва да започне още днес.
Смятате ли, че светът – това означава ООН, международната общност, Съвета за сигурност – обръщат достатъчно внимание на проблемите на малцинствата в Ирак?
Със сигурност има голямо количество чувствителност. Но действията биха говорили повече от думите. Всички онези, които помагат да се подобри ситуацията и самите общности в Ирак имат нуждата от незабавна подкрепа и спонсорство от страни донори, включително Европейския съюз.
Впрочем, сегашният призив за събиране на помощи, отправен от ООН към международната общност, е изпълнен само на 36%...
Каква е ситуацията с вътрешноразселените хора? Знаем, че милиони са разселените или превърнали се в бежанци. Неотдавна разговарях с представител на общността на язидите и този мъж категорично заяви, че за тях няма повече дом в Ирак. Те насочват поглед към съседните държави или ЕС.
Това е нова тема, която изучавам към останалите проблеми, с които съм се сблъсквал при посещенията си в Ирак от 2005 насам. Много от лидерите на малцинствени групи смятат, че не са добре дошли в собствените им домове. Знаят, че участват във важна за тяхното бъдеще битка, но умората се увеличава.
Лидерството на Европейския съюз трябва да разбере, че с предоставянето на сигурност и подпомагане в самия Ирак, ще могат да предотвратят последващи бежански вълни.
Заради разселванията може би има риск от ескалация на напрежението – какво смятате за това? През ноември миналата година посетих района на Киркук и кюрдите бяха категорични, че следващата битка ще е между тях и арабите шиити, участващи в проправителствените милиции.
„Ислямска държава“ имат ужасяващи действия, защото желаят гръмки заглавия и репортажи в тяхна чест. Те се стремят към това и трябва да се подчертае. Но около всичко, което се говори за тях, се забравят много проблеми.
Следващата битка е напълно възможно да се случи между „победителите“ във войната с „Ислямска държава“. Ето защо обмислянето на стратегията в периода след „Ислямска държава“ трябва да започне незабавно.
Мнозина питат себе си какво следва - възможно ли е да видим нарастване на броя на бежанците и разселените хора?
Пролетта ще донесе по-топло време, възобновяване на военните действия и най-вероятно влошаващи се условия за разселените, тъй като помощите за тях е възможно да намалеят. Тези фактори биха накарали немалко от тях да потърсят по-сигурно място за живеене.
Може да свалите доклада от тук:
http://www.minorityrights.org/13031/reports/MRG_Rep_Iraq_ONLINE.pdf
