Учителко любима, добър ден… точно 26 години по-късно. Днес, в Деня на народните будители, поглеждам с умиление назад във времето. Пътувам измежду знанията и моментите в класната стая, когато за първи път прекрачих прага й. Връщам се тогава, когато ги нямаше удобствата на съвременните технологии, а ние децата, приемахме всичко, като чиста монета. Бях първокласник! Попивах всяка дума и жест на първия ми учител – Мария Дерменджиева. Днес се срещаме отново – аз по-пораснала, а тя – по-мъдра. Говорим си за съвременните будители в българското общество, за грамотността, сравняваме миналото и настоящето в учителската професия. Коментираме реформите в образованието в България и промените, които биха били от полза, както за учениците, така и за учителите. Обсъждаме ролята на семейството в образователния процес. А един от най-ценните съвети, който Дерменджиева споделя, е че "учителят е учител и извън училището и работният му ден не свършва, след като каже „Довиждане!” на учениците си"…
Моля, представете се за читателите на Actualno.com - как се казвате, къде преподавате и от колко години сте учител?
Казвам се Мария Дерменджиева. Работя от 33 години, като начален учител в ОУ "Ангел Кънчев" в Асеновград.
Какво означава професията за Вас?
Професията на учител е като всички останали. Тя има и прозаична, и възвишена страна. Има своята делничност и празничност. Често резултатът от труда се вижда след години. Известно е, че цветето не може да се издърпа, за да порасне по-бързо, но учителят може да бъде водата, слънцето, вятърът, който раздвижва въздуха и създава импулса на растежа, на търсенето и устрема нагоре.
По какъв начин се е променило учителството през годините?
Учителството не се е променило съществено. В миналото фигурата на учителя стоеше по-скоро дистанцирано и респектиращо, спрямо учениците. Нещо, което сега ни изглежда изкуствено. Тогава учениците не смееха да общуват така свободно с нас, както го правят сега. Сменен е дрескодът на комуникацията. Тя е много по-непосредствена и уютна. В същото време, учителите от миналото бяха истински ентусиасти, които не пресмятаха труда си на дребно. Училището, в което работех, беше базово. Непрекъснато се изнасяха открити уроци - нещо, което предполагаше огромно натоварване за колегите, но и беше много полезно за младите учители.
Какви качества са необходими в съвременния свят, за да стане един учител истински пътеводител и будител в живота на учениците?
Любов към децата е единственото условие. С цялостното си поведение учителят трябва да казва на учениците това, което ни казва Бог: „С вас съм, през всичките ви часове!“
Кой е най-важният урок, на който учите своите ученици?
Когато имат да казват нещо, да го кажат високо. Т.е. да не се страхуват да бъдат себе си, но в същото време да имат очи и сърце и за останалите. Умението да се поставиш на мястото на другия е един от най-важните уроци.
Какво останалите не разбират от работата на учителя - кое е това, което остава скрито от околните?
Много неща остават скрити. Учителят е учител и извън училището и работният му ден не свършва, след като каже „Довиждане!“ на учениците си, а често продължава и до среднощ.
Ако трябва да сравним учителската професия отпреди повече от 15 години и сега - какво се е променило към по-добро и кое е трябвало да си остане същото?
Материалната база в училищата е много по-добра. Училищата са санирани, има компютърни кабинети и възможности за ползване на съвременните технологии в обучението. Полагат се усилия да се поддържат в добро състояние училищните дворове, столовете към училищата, класните стаи и кабинети. Дали това превръща училището в желана територия? Основният фактор си остава учителят и умението му да преведе учениците си през този лабиринт от толкова разнородни и хаотично звучащи знания.
Защо е важно да са образовани децата на България?
Децата са бъдещето на една нация, плодовете, които обществото ще бере след време.
На какво, според Вас, се дължи все по-активно нарастващият брой неграмотни в страната ни и по какъв начин би могла да бъде спряна тази тенденция?
Неграмотността е сред една определена общност. Но тя е проблем на цялото общество. Има програми за приобщаващо образование, за борба с неграмотността, но като че ли ефектът от тях е относителен. Ако ромските деца посещават училище, те ще бъдат ограмотени, ще имат шанс за промяна.
Какво трябва да се промени в закона за образованието в България и защо?
Законът е съвсем нов. Прилага се за трета година. Ясно е, че е необходимо време, за да бъдат определени плюсовете и минусите. Това, което можеше да се направи, бе да се олекоти учебното съдържание. Прост пример - таблиците за умножение и деление, които в Америка се учат в 4-ти клас, нашите деца ги учат още във 2-ри. Непосредствено, след като в 1-ви, току що са се научили да четат и пишат. Ние премахнахме количествените оценки и бележниците в начален етап. Днес системата от символи за качествени оценки на знанията на учениците в I - IV клас е различна за всяко училище.
Какъв модел на преподаване, според Вас, ще бъде най-ефективен за българското образование - моля, дайте конкретен пример за добра практика?
Профилирането в нашето образование реално е след 7-ми клас, а би могло да е на един по-ранен етап. Имаме Национално външно оценяване (НВО) в 4-ти клас по четири учебни предмета. Препитването просто констатира резултатите на този етап, но реално те нямат тежест. Не са определящи, дори в годишната оценка по предмета, да не говорим за по-нататъшното развитие на детето. И тъй като учениците имат различни заложби и способности, едни ще развиват практически умения, други – интелектуални. Съвсем естествено е учебното съдържание да бъде съобразено именно с това. Нещо, което в Германия се прави след 4-ти клас. За учениците там е особено важно какви годишни оценки и каква атестация от класния си ръководител ще получат, защото това определя в какъв тип училище ще бъдат приети.
Кой е любимият Ви цитат, вдъхновяващ и зареждащ Ви с любовта, която ежедневно дарявате на своите ученици?
„Не много, но много!“ - Сенека го е казал гениално.
Моля, дайте определение за съвременния Будител и какво трябва да пробужда той у подрастващите?
Всеки среща своя Будител, когато е готов за него. Ясно е, че съвременният човек на духа би трябвало да окрилява всички, до които се докосне, независимо дали това са подрастващи, или възрастни хора.
По какъв начин са се променили учениците през годините и как семейството на всяко дете може да помогне за образованието му?
Семейството може и помага в образованието на децата, но доколко - е въпрос на личен избор и възможности. Някои родители, макар и малък брой, поверяват и образованието, и възпитанието изцяло на учителите. Отказват да помогнат на детето си, дори когато то среща обучителни затруднения. Много е приятно, когато се организират някакви извънучилищни събития и срещи съвместно с родителите. Нашето училище, например, е организирало такъв вид спортни празници, тържества, благотворителни концерти и базари. Съвсем скоро, в седмицата на четенето, бяхме в една книжарница, в която децата имаха възможност да чуят интересни текстове, подготвени специално за тях от родители.
С какви чувства се връщате назад в миналото на училището и кой е най-яркият Ви спомен, който ще остане завинаги в съзнанието и сърцето Ви?
Най-ярките ми спомени винаги са били свързани с откриването на учебната година, с усещането за надежда.
Ако сега Ви върнем в далечната 1992 г., какво бихте казали на първокласниците, които тепърва прекрачват прага на училището?
Нещо, което много пъти съм изписвала на дъската. „Първокласници мили, желая ви здраве и сили! Изписвайте букви мъниста, без грешка в тетрадката чиста!”
