В първата част от разговора ни с акад. Стефан Воденичаров относно националните цели и приоритети, които трябва да формулира България, за да стане една хубава за живот страна, обърнахме внимание на съдебната реформа, сигурността и здравеопазването. Днес ще погледнем основно към българската икономика – какви цели следва да си поставим и как да ги постигнем.
Какво бъдеще виждате за икономиката ни като цяло и за българското селско стопанство в частност след 2020 година, когато притокът от еврофондове се очаква да намалее?
Тези еврофондове не бяха добре насочени. 90% от нашата земеделска продукция е зърно – при това зърно, което излиза необработено от България. То не става на брашно и на тестени изделия в България. Това означава, че губим пренадената стойност Може ли с такъв климат да сме главно зърнопроизводители – ние не сме прериите на Америка като Охайо и други щати, които не си знаят границите, или пък Русия и Украйна. Българският климат е подходящ за едно по-благородно земеделие, което не беше подпомогнато. Когато европейските дотации секнат, зърнопроизводителите ще спрат да произвеждат – те вече са си направили добър финансов баланс.
Според мен не са взети мери за след 2020 година. Например унищожихме нашето производство на семена за посев – под 10% е това, което произвежда България в тази насока и то намалява непрекъснато заради комбинацията от влияние на външни фирми, предлагащи своите услуги - семена и химикали за обработка. Преди 25-26 години българският слънчоглед се сееше във Франция, наши култури се сееха на други места – сега не е така.
Селското стопанство беше разбито, защото на първо място беше смачкана аграрната наука във всичките ѝ клонове. Не може да се възстанови, ако не се направи преоценка и не се погрижи държавата. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се подпомогнат семейните фирми, част от хората да се върнат по селата, по обезлюдените райони. След като 1 литър мляко е четири пъти по-евтин от 1 литър газирана напитка – това е ужасно. Да, в ЕС има млечни квоти, но френските и други производители са подпомагани и от държавата, и от еврофондовете. Ние защо насочихме еврофондовете главно към зърнопроизводството – явно защото на някои хора им беше най-изгодно.
Каква трябва да е визията на България за селското стопанство след 2020 година?
Към маслодайните култури се ориентират доста хора, което е добре. Трябва да се обърне внимание на овощните насаждения, да се реши въпросът с животновъдството – да се възстановят раси, които бяхме създали и бяха подходящи за нашите климатични условия. Трябва да се помисли за възраждане на българското зеленчукопроизводство – сега непрекъснато консумираме зеленчуци отвън. Трябва държавата да подпомогне този процес.
Като цяло във визията за устойчиво развитие на България залагате на експортно-ориентирана икономика. В кои сектори виждате потенциал да бъдат експортно ориентирани? Кои са конкурентните продукти, от които българската икономика може да спечели и към кои пазари да се насочат българските производители?
Това, в което продължаваме да сме много добри, е отбранителната индустрия. Нашият пазар в тази област обаче не е Европа – пазарът ни е в други посоки.
Можем да направим така, че ако почнем да си преработваме част от суровините – имам предвид оловна, медна, цинкова руда, да произвеждаме крайни продукти – електродвигатели, акумулатори и други продукти, ще намерим пазар в Европа, защото ще са качествени и на добра цена. Друг вид конкурентно производство може да е производството на някои видове транспортни средства. Бяха създадени такива предприятия, засега мънички, които могат да бъдат разширени – може да се намесим в тази област.
В областта на текстилното и шивашкото производство имаме добър резерв, но лошото е, че сега в България работят предимно чуждестранни компании. Може български компании да ги изместят – защо не? Има голям спектър от стоки, които можем да произвеждаме.
Какви конкурентни предимства има България за привличане на чужденстранни инвеститори? Преди се славехме с евтина работна ръка, но сега инвеститорите искат квалифицирана работна ръка, а напоследък в много сектори се оплакват, че такава няма?
Системата на образование в България е повредена. Сега се правят някои добри стъпки в тази област, защото това, което се извърши – да се руши системата на техникумите и професионалните училища, беше пагубно. Сега системата на техникумите тръгва да се връща под някаква форма на колежи, но не трябва да е във вида на професионално дуално образование т.е. хем да учиш, хем да работиш. Например съвсем скоро Министерският съвет взе едно добро решение – в Казанлък, център на нашата индустрия, да създаде технически колеж. Ако такива образователни системи се направят в индустриалните центрове и са насочени към производството, което го има в съответния център, за да бъдат подкрепени местните индустриалци, за 3-4 години ще бъдат създадени кадри. Това вече означа държавна политика.
В момента това, че се обучават безработни хора с най-странни специалности, които не са приложими, води до увреждане на живота на тези млади хора, защото ги пращаш на борсата за труд без да имат реализация. Този проблем може да бъде решен заедно с индустриалците и хората, които плачат за кадри. Имаше инициатива за такива модели, но бяха спрени. Имаше съпротива и сега срещу техникум в Казанлък, с аргументи, че има такива учебни центрове в съдедни градове, но там вече няма икономически живот. Това е много тежката задача – не навсякъде нивото на образованието е достатъчно високо, за да излязат хора, готови да се борят в живота.
Откъде трябва да започне реформата в българското образование?
Едновременно във всички нива на образованието е невъзможно да стартира реформа, но могат да бъдат поставени основите. На първо място – децата на 3-4 години работят със смартфони и компютри. Това означава, че системата на образование трябва да бъде променена, като фактологията не трябва да бъде вкарвано насила в съзнанието на децата. Децата трябва да бъдат научени не само да се забавляват с новите технологии, а да ги използват, за да се усъвършенстват. Това означава, че още от 4-годишна възраст децата трябва да направят първите си стъпки в образованието, а не като станат на 7 години да учат азбука и събиране.
След това цялата система на обучение трябва да бъде преосмислена. Не говоря само за природните науки – ние имаме голямо отстъпление в хуманитарните науки и особено образованието, свързано с българщината. От литературата изчезнаха редица големи български писатели. Има и някои предмети, които трябва да бъдат преосмислени. Въпросът с учебниците трябва да бъде решен – не може по математика, химия и физика да има 5-6 учебника. Кое се е променило, за да има разлики – природните и физични закони ли – не е сериозно.
Трябва да се даде възможност на хората, които имат по-голям потенциал, да се развиват по-бързо. По мое време лозунгът беше "помогни на другарчето", а сега трябва да се каже "помогнете на тези, които могат".
Посочвате туризма като ключов икономически отрасъл. На какво да заложи България, за да се справи с конкуренцията на съседните туристически държави?
В България туризмът трябва да промени изцяло философията си. Много хора, когато се намериха с малко пари, решиха, че ако направят хотел където и да е, ще станат милионери за една година. Резултатът го виждаме.
Във "Възгледи за национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България" е описано, че има няколко направления, в които да се развива секторът. Трябва да обърнем внимание на СПА туризма – 40% от минералните извори на Европа са в България. За да се развие СПА туризмът, трябва да има промяна на вида на персонала – трябва да има подготвени хора, а не наемни работници за един-два месеца.
На следващо място – голямата ни туристическа ниша е културният туризъм. За да се развие, трябва да се преработи цялата ни туристическа индустрия и собствениците на големите туристически комплекси трябва да бъдат привлечени към осъществяването на промяната. Говорим за хора, които вече са натрупали опит, знаят, че трябва да привличат чужденци с по-големи възможности, но на тези чужденци интересите вече са много по-широки – не са само да се пекат на слънце или да седнат да хапнат. Това са туристи с други нужди. България има и природни, и исторически дадености – културният туризъм може да бъде един много добре развиващ се сектор.
Друга ниша е селският туризъм. Вече на няколко места в България има много сполучливи опити. Не може обаче да се действа индивидуално, а трябва да има колективно начало – да се направят кооперативи, браншови организации, за да може хора от различни райони да се свържат и да си помагат – когато дойдат туристи и искат различни екскурзии, съответните домакини да могат да си помагат. Така ще се смени профилът на нашите туристи, защото това, което се случва в Слънчев бряг, е срамота.
Интервю на Ивайло Ачев
