Уберто Пазолини е италианец, но от години живее в Лондон. Наследник е на Лукино Висконти. Макар по професия да е банкер, от 30 години не се е занимавал с друго освен да режисира филми. Лентите му са печелили редица престижни награди, сред които и такива на фестивала във Венеция. Пазолини бе в България, за да представи новия си филм „Натюрморт” (Still Life) на София Филм Фест. Филмът разказва за погребален агент, който се опитва да открие роднините на починала самотна възрастна жена. Историята звучи мрачно, но всъщност съвсем не е такава. Actualno.com се срещна с режисьора, за да го разпита за самия филм и европейското кино като цяло.
Как Ви дойде идеята за филма?
Прочетох статия за човек, който е погребален агент в Лондон. Започнах да разговарям с много негови колеги и да ходя с тях по време на ежедневната им работа. Посещавах с тях домове на хора, които са починали сами, ходих на погребения и в крайна сметка ми дойде идеята за история за човек, който се занимава с животите на другите, но не и със своя. Неговият живот е застинал и цялата му енергия отива да запомни животите на други хора, които няма кой да запомни.
Затова ли избрахте заглавието Still Life (на български филмът е озаглавен „Натюрморт” - бел.ред)?
Става въпрос за живота на главния герой, за това, че не се движи. Но и затова, че забравените животи също са важни и трябва да бъдат упоменати, което прави той.
Значи сте работили с истински погребални агенти при подготовката за филма?
Да, говорих с доста хора, които се занимават с тази професия. В Лондон има много. По-специално говорих с хора, чието задължение е да потърсят близки на починал човек и ако не открият такива, да организират погребението му.
Разказвате една тъжна история, но тя е представена с елементи на комедия. Каква е тяхната роля?
В живота има много комедия, всеки ден. В момента, в който излезем навън, може да ни се случи нещо забавно. Харесвам това и се опитвам да го предам – чувството, че независимо каква е атмосферата или ситуацията, винаги има нещо непредвидимо и странно, което може да бъде смешно.
Смехът ли е най-доброто лекарство?
Зависи каква е болестта. Чудесно е, ако можеш да подариш смях на хората. Има един много добър филм – „Пътешествията на Съливан” на Престън Стърджис, който е точно за това. Много смешен филм за важността на смеха. Препоръчвам го.
Еди Марсън играе главната роля във филма Ви. Защо избрахте него?
Защото е брилянтен. Може би най-добрият актьор, който работи в момента в Англия. Има чудесна способност да изчезва в ролите си. Не се стреми да се покаже като добър актьор, а да обогати образа и историята. Написах сценария на „Натюрморт”, като си представях него в ролята.
Колко време Ви отне заснемането на филма?
Шест седмици. Филмът е кратък, трябваше да го направя за три (смее се). Снимахме изцяло в Лондон.
Кое е нещото, което привлича най-много вниманието към историята?
Не мисля за подобни неща. Не че не намирам историята за привлекателна. Аз просто исках да я разкажа, а не да я анализирам. Може би ако бях един добър продуцент щях да си мисля: „Кого би привлякла тази история?” Но ако си бях задал този въпрос, сигурно нямаше да направя филма. Вместо това филмът трябва да дойде от самия теб. Ако се опитваш да отгатнеш какво другите ще си помислят за него, никога няма да успееш и ще загубиш собствения си интерес. Аз правя филми за себе си. И после се надявам, че интересът ми ще бъде споделен.
Работили сте като банкер преди да станете режисьор.
Отдавна и за много кратко време. Реших да стана режисьор, защото много обичам киното. И го познавам. В един момент много ми спореше банкирането, но се притесних, че ако не напусна тогава, ще остана на тази работа завинаги. Само три години бях банкер, а вече тридесет режисирам филми.
Тъжните филмови истории ли предпочитате или щастливите?
Нямам предпочитание към нито едните. Просто нещо се появява в главата ми и аз го следвам. Много е трудно да се направи добра комедия. В момента работя над комедия и е много трудно. Драмите са по-лесни. Комедията има доста по-широк обхват от драмата.
Какво е посланието на „Натюрморт”?
Не мога да кажа на хората какво да мислят за филма или как да гледат на живота като цяло. За мен посланието е, че всеки живот е важен и че човек трябва да се отвори за животите на другите. Но за друг посланието може да е различно.
Имате ли някакви очаквания за това как българската публика ще приеме филма?
Не. Надявам се да не заспят в кино салона (смее се). Филмът си е бавен.
Споменахте, че работите над комедия. Ще ни разкажете ли нещо повече за бъдещите си проекти?
В момента развивам три или четири различни неща, но предпочитам да не говоря за тях, защото може и да не се осъществят.
Кой е любимият Ви режисьор?
А, невъзможно е да кажа. От тези, които работят сега – Били Уайлдър може би. Много е добър. Има фантастичен, широк обхват, работи върху много различни теми.
Европейското кино се възприема като по-бутиково, непопулярно сред масовата аудитория. Съгласен ли сте с това?
След войната Европа бе колонизирана от американското кино, което технически е много добре създавано.
Но понякога му липсва дълбочина.
О, в повечето случаи му липсва, но е добро за развлечение. И е нужно, защото човек не може постоянно да пие марково уиски, понякога му се допива кока кола. Има прекалено много американски продукции и европейците сякаш нямат достатъчно шансове да се заинтересуват от местното си кино. Но ако отидете във Франция, 40% от филмите в кината са френски, в Испания 30% са испански. Не знам каква е ситуацията с българското кино. Скандинавското кино напоследък се развива много добре. Като цяло смятам, че нещата се подобряват и много хора се обръщат към европейското кино.
Кой е последният филм, който Ви впечатли?
Order на Карл Драйър, датски режисьор, работил от 20-те до 60-те. Много силен и мистичен филм.
"Натюрморт" можете да гледате на 24 март от 19,30 ч. в Euro Cinema.
