В началото на кампаниите за президент и парламент потърсихме мнението на социолога Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп". Ето какво заяви той пред Actualno.com.
Г-н Симеонов, разговаряме в началото на кампаниите за президент и парламент. Неминуемо те ще протичат не просто паралелно, а и ще си влияят една на друга. В този смисъл как смятате, че наличието на едната кампания би повлияло на другата?
Първо, това може да повдигне активността и така да направи разговора за първи тур валиден. Второ, по този начин част от кандидатите ще дърпат партийни листи и ще мобилизират ядрата. Трето, конкуренцията БСП и "Продължаваме промяната" може допълнително да повиши резултата на Румен Радев, тъй като реално погледнато и двете партии го подкрепят. Много е важно обаче да се види как машинното гласуване в два избора ще повлияе на хората – на последните избори имаше отказали се да гласуват, особено по-възрастни. Във всеки случай смесване на логиката на двата избора има, но в крайна сметка не се случва нещо неочаквано – така или иначе Румен Радев беше победителят от протестите и изигра ролята на синхронизиращото звено между всички партии на протеста, които ще го понесат на продължаващата протестна вълна. Известен нюанс е Демократична България, които все пак издигнаха кандидат и не подкрепиха настоящия държавен глава, но това е нормално – това е стара политическа традиция за тях.
Можем ли в този смисъл да говорим за някакъв тип засенчване на парламентарните избори от страна на президентските, кой от двата избора е по-привличащ вниманието на избирателя?
Не, определено не. В кръга на шегата, президентските избори се провеждат веднъж на пет години. Но и колко да е в кръга на шегата..
Стартира ли кампанията за президентския вот с негативни послания и обвинения, подобно на поредната кампания за парламент и ако да – има ли все пак възможност за изход от своеобразната задочна престрелка?
По-скоро не. Наблюдавам, че Румен Радев прави позитивна кампания, проф. Анастас Герджиков също, докато Лозан Панов се стреми да се прояви, тъй като е неразпознаваем. От друга страна, Мустафа Карадайъ стяга партийният актив. Тези процеси са сравнително нормални, нищо особено няма – отново повечето малки играчи ще играят негативно, тъй като трябва да бъдат забелязани.
Можем ли да говорим за някакъв тип прикриване на кандидатите зад инициативни комитети, защо повечето основни играчи избягаха от варианта с партийните кандидати?
Да вземем Демократична България – за тях подкрепата към Лозан Панов бе вариант да намерят себе си, а и защото в един момент могат да получат обвинения, че не играят за промяната. Един вид лекичко се прикриват зад Панов, който от своя страна е просто нарисуван кандидат за обединението. Все пак реално той от години говори изцяло политически, а не съдебно, така че логично бе да се кандидатира за нещо, особено за президент. ГЕРБ също се прикриват, нормално, но с друга цел – те просто не искат да изглеждат себе си, така да се каже, тъй като искат да отварят ветрилото - все пак са в изолация. Румен Радев просто така започна на миналите избори – тогава БСП беше донякъде в позицията на ГЕРБ, в която кандидатът трябваше да е непартиен, разтварящ ветрилото човек. И ето, отново ирония на съдбата. В този смисъл да, Радев ще търси победа на първи тур, никак няма да е леко, но не е и невъзможно.
Ще изиграят ли лоша шега преплитащите се икономическа, социална, политическа и здравна криза на кандидатурата на Румен Радев за втори мандат? Съществуват мнения, че именно те са истинския му опонент на вота на 14 ноември.
Видимо е, защото в момента той отговаря за управлението на страната. Големият е въпрос е дали това има време да го събори – краткият отговор е по-скоро не, макар че нищо не бива да се изключва. Въпросът на обществото сега е да продължи да дава отрицателна оценка на ГЕРБ. Обръщам внимание, че общественото мнение е инерционна система, т.е. за да започне да се трупа негатив при Радев, ще е необходимо още време. Честно казано в момента най-много негатив е натрупан при Слави Трифонов – виновните да няма правителство и да няма стабилност изглеждат всички партии на протеста, но най-вече "Има такъв народ". Радев като че ли се разглежда като стабилизиращия фактор, който някак взе, че състави що годе стабилно правителство на фона на целия хаос. Разбира се, че инфлацията, COVID-19, кораба Vera Su и всички тези кризи продължат и това неминуемо ще започне да се трупа на сметката на Радев, но не бива да предпоставяме изборите – всичко се случва. Нека си припомним, че на вота през 2016г. той бе изцяло неразпознаваем, а за едва 2-3 седмици обърна всичко и спечели. В този смисъл нека не разчитаме много на разпознаваемост, инерция, летящ старт, фаворити и т.н.
Преминаваме към парламентарните избори. На този етап очертават ли се контурите на евентуалното следващо правителство, какво показват вашите последни данни и наблюдения?
Тя линията е една – за и против ГЕРБ и ДПС, линията, в която живеем в последната година и половина. БСП извърши „лъвски скок“ в последните месеци, прехвърли от партия на статуквото в партия на протеста, защото се оказа в един момент, че без нея не може. Това само доказва колко нелепи са тези разделителни линии, но това е отделна тема, за нея съм говорил доста. Тези линии направиха така, че в момента да нямаме правителство. Гледам, че политиците са тръгнали в тази посока, чувам отново да поставят условия, Слави поставя условия, БСП също, от друга страна Борисов пак се готви да управлява и не си дава сметка за реалното състояние на обществото в момента. Малко повече реализъм, прагматизъм и стъпване на земята са необходимите три неща за политиците в момента.
Към днешна дата възможно ли е да се стигне до следния развой, при който на избирателите ще ни се наложи да отидем за четвърти път до урните?
Народът няма да ги изтрае. Възможен е този вариант, но никой не го желае, особено българските граждани, а това не значи малко.
На финала един леко шеговит въпрос – помага ли на политиците ни промяната на външния вид?
Доколкото промяна е търсенето, то всички се стремят към нея. Промяната на външния вид е все пак промяна на формата, а народът по-скоро търси промяна на съдържанието. Много хубаво се получи с очилата на г-ин Панов и цвета на косата на г-жа Манолова, не знам на какво се дължат тези промени, както и външния вид на г-н Пеевски, не бива да се шегуваме с последното. При всички положения живеем в много медийно време, в което имиджите са много важни и именно такива неща често носят заряд. Вижда се, че основното в политиката е съвсем друго – в момента се търси и промяна, и стабилност – хем някой да продължи промяната, хем някой да осигури перспективност и стабилност.
Интервю на Ивайло Илиев
