Оптимисти по темата "Шенген" се надяват България да бъде приета още преди Коледа. Без промените в Конституцията ни обаче това едва ли ще се случи. Разбират ли обикновените хора какво всъщност ще се промени в основния закон? По-скоро не, потвърждават скорошни проучвания. Затова поканихме в Студио Actualno Емил А. Георгиев - юрист от гражданско сдружение "Правосъдие за всеки".
Припомняме, че през октомври промените тръгнаха по т.нар "бавна писта". "За" тогава гласуваха вносителите ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС, но събраха само 161 гласа, а за конституционни промени са необходими 180 гласа. Очаква се промените да влязат отново за обсъждане в пленарна зала до края на тази седмица.
Какво следва оттук нататък?
"Нашата Конституция е от тези, които трудно се променят. Там е записано, че конституционни промени могат да се извършват и от обикновено Народно събрание, но за тази цел трябват 180 гласа. Ако не се съберат 180, но има 160, както е в сегашния случай, тогава, след като е приет на първо четене проектът, се отваря един допълнителен срок, който е от 2 до 5 месеца. След изтичането на този срок, отново правим второ първо четене, колкото и странно да звучи. Там, ако се приеме със 160 гласа, вече трябва да можем да отидем до второто гласуване", каза Георгиев. Още: Близо 50% от хорта нямат представа от промените в Конституцията: Проучване
Той обаче изрази съмнение дали трите формации имат истинска воля за съществени промени. "Аз съм по-скоро скептичен", добави юристът и заяви още "Ще съм приятно изненадан, ако имаме един добър завършек на тези промени".
Как промените ще подобрят живота ни?
"Всеки един от нас очаква, че когато има някакъв правен проблем, трябва да може да го отнесе до съда и ако е в правото си - да получи от съда едно справедливо решение. Когато някой трябва да бъде наказан, защото е извършил някакво престъпление - българският съд трябва да се произнесе бързо и убедително с категорично решение", така Георгиев отговори на въпроса как промените ще се отразят на живота на обикновените хора.
По думите му, за да може това да се случва, за съдии трябва да имаме хора, "притежаващи достатъчно професионални качества, но трябва да имат и силни морални устои". "Това се мери от Висшия съдебен съвет", добави той.
"ВСС в момента е разделен на две колегии. Едва ли ще се стигне до пълното му разделяне, както е предложено, макар Венецианската комисия да подкрепя това. По-скоро има консенсус да се запази Пленума, за да остане някакъв съвместен орган, в който съдии и прокурори да обсъждат общи за съдебната власт въпроси. Но това, което в никакъв случай не трябва да е общо за двата съвета, са дисциплинарните въпроси и избора на председателите на двете върховни съдилища. Това трябва да се случва в Съдебния съвет. Изглежда, че гл. прокурор ще бъде запазен. Обратно, изборът му би трябвало да се осъществява от общия орган", каза още той.
"Проблемите ще останат"
Предложено е в 10-членния прокурорски съвет шестима от членовете да са парламентарна квота и тук се предвижда възможна политизация на тези шестима членове.
Решаването на проблема минава през цялостното намаляване на парламентарната квота. "Има притеснения темата за намаляване на парламентарната квота да се вкара в дневния ред, защото се приема, че по този начин се извършва изменение на Конституцията, което парламентът не може да прави", уточни той. Още: Кога най-рано ще има нов главен прокурор? Отговор на правосъдния министър
"Позицията на "Правосъдие за всеки" е, че парламентарната квота трябва да бъде намалена. По скоро няма такава готовност и този проблем ще остане. Има предложения самата процедура по номиниране на парламентарната квота да е специфична – с изслушвания. През 2017 г. процедурата беше непрозрачна, което създава предпоставки да се смята, че е политически обвързана", каза още юристът.
Независим орган ли е Висшият съдебен съвет и има ли политическа намеса там? Вижте отговор на този и други въпроси в пълния разговор с Емил А. Георгиев:
